Решение № 52 от 25.02.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. *******, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *******, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500047 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 869/03.11.2025г. по гражданско дело № 20253630100340 по описа за 2025 година на Районен съд - *******, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, ул. „*** *********“ № ********, ДЪЛЖИ на „*********“ ЕАД, (с предишно наименование „*******“), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град ******, район „*****“, ж.к. „***** 4“, ***** ******, сграда 6, представлявано от M********* C********* и Д. K.

K., със съдебен адрес: гр.******, р-н *******, ул. „*****“ *********, чрез адв. Г. И. З. от САК, сумата от 89, 97 лева (осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.08.2022 г., с предпочетен номер +**********, дължими за период от 05/08/2022 г. до 04/11/2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 24.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №2743/2024 г. по описа на ШРС, като отхвърля иска за заплащане на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.08.2022 г., с предпочетен номер +**********, в останалата му част, до пълния предявен размер.

1

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕАД, (с предишно наименование „*******“), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град ******, район „*****“, ж.к. „***** 4“, ***** ******, сграда 6, представлявано от M********* C********* и Д. K. K., със съдебен адрес: гр.

******, р-н *******, ул. „*****“ *********, чрез адв. Г. И. З. от САК, срещу С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, ул. „*** *********“ № ********, установителни искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.342 и сл. от ТЗ, вр. с чл.92 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 366, 71 лева (триста шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки)- компесаторни неустойки по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 04.8.2022 г., от която: 156, 54 лева, представляваща три месечни такси; 210,17 лева- за Realme C11 32GB Grey, представляваща разлика между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена; 120,45 лева (сто и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки)- дължими месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 09.8.2022 г., дължими за период от 05/08/2022 г. до 04/11/2022 г . ; 155,00 лева (сто петдесет и пет лева)– компесаторна неустойка по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 09.8.2022 г., представляваща три месечни такси; 67, 54 лева (шестдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) , представляваща задължение по Договор за лизинг за базови аксесоари №626619512 от 04.8.2022 г. за периода от 05/08/2022 г. до 04/01/2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, ул.

„*** *********“ № ********, ДА ЗАПЛАТИ НА „*********“ ЕАД, (с предишно наименование „*******“), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град ******, район „*****“, ж.к. „***** 4“, ***** ******, сграда 6, представлявано от M********* C********* и Д. K. K., със съдебен адрес: гр. ******, р-н *******, ул. „*****“ *********, чрез адв. Г. И. З. от САК, сумата от 113, 56 лева (сто и тринадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, е останал ищецът "*********" ЕАД, който чрез пълномощника си адвокат Г. И. З. от САК, го обжалва. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. При постановяване на обжалваното съдебното решение Районен съд — ******* е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е постановил неприсъствено решение съгласно искането на ищеца, което е направено своевременно с исковата си молба срещу С. Д. С.. В конкретния случай е осъществено изискването на чл.238, ал.1 ГПК и са налице всички предпоставки с оглед разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 ГПК за постановяване 2 на решение по смисъла на чл.238 ГПК. Въпреки това първоинстанционният съд не е обсъдил и обективирал в постановения съдебен акт направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, а е разгледал делото по общия ред. В случай че съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, същият е следвало да се произнесе с определение по чл.239, ал.3 ГПК, като посочи точно кои предпоставки липсват. В настоящия случай липсва изцяло произнасяне на съда по въпроса, поради което не става ясно на какво основание е отказано постановяване на неприсъствено решение. Счита, че с тези свои действия първоинстанционният съд е довел до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя, тъй като при постановяване на неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда по същество представените доказателства, а решението се мотивира формално, доколкото не следва да се разглежда и обсъжда спорното материално право или правоотношение по същество. Нарушени са принципите на служебното и диспозитивното начало, предвид това че първата инстанция не се е произнесла по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, а се е произнесла с решение по същество на спора. По същество излага твърдения, че исковите му претенции са основателни и доказани. Ето защо, моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – С. Д. С., не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му адвокат Г. И. З. от САК депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

*******СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД при осъществената проверка по реда на чл. 269 ГПК установи следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК. В исковата молба се съдържа искане за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 ГПК /л. 7 РС/. Препис от исковата молба е връчен на ответника на 23.06.2025г. /л.30 РС/.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явил в 3 първото заседание по делото /редовно призован л. 40 РС/, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /л.65-68 РС/. В провелото се открито съдебно заседание, е даден ход на делото, приключено е съдебното дирене, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване, като липсва произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 ГПК. След това е постановено на решение по общия исков ред.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В УСТАНОВИТЕЛНАТА част, решението е влязло в сила като необжалвано.

Предмет на настоящото въззивно

ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА част на решението. производство е

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Решението е валидно, но в обжалваната му част е недопустимо.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая се установява, че ответникът не е подал отговор на исковата молба пред първата инстанция, а преди първото по делото редовно заседание ищецът е заявил своята претенция за постановяване на неприсъствено решение. Според приложимата в случая практиката на ВКС, закрепена в Решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т. о., ТК, "след като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 ГПК точно, съобразно вложения от законодателя смисъл, опирайки се на обективните факти по делото. Ако е считал, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, то съдебният акт, с който е следвало да се произнесе по това искане е точно определен от процесуалната норма и това 4 е определението по чл. 239, ал. 3 ГПК. Със своето определение съдът следва да маркира кои точно предпоставки отсъстват и съставляват пречка за постановяване на неприсъствено решение.". В настоящия случай липсва съответното произнасяне от първоинстанционния съд, с което да се отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение с нарочно определение и да се продължи разглеждането на делото по общия ред – чл. 239, ал. 3 ГПК.

За страната не е била налице възможност да организира защитата си след неуважаване на претенцията по чл. 238 ГПК. При евентуално постановяване на такъв акт (когато съдът е счел, че предявеният иск не е вероятно основателен), ищецът е можел да се възползва от възможността да попълни делото с допълнителни доказателства за да потвърди исковата си теза.

Липсата на произнасяне на съда е преклудирала това негово право.

Произнасяйки се направо с решение по съществото на спора, обсъждайки приложените към исковата молба писмени доказателства, без да е налице оспорване от страна на ответника, съдът е постановил недопустимо решение.

Предвид казаното в обжалваната му част първоинстанционното решение следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав, като производството следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищеца.

Разноските, направени по водене на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд съобразно изхода на спора.

Така и Решение № 11823 от 7.08.2020 г. на САС по т. д. № 173/2020 г., Решение № 608 от 16.12.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 862/2019 г., Решение № 214 от 1.10.2025 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 368/2025 г., Решение № 896 от 13.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 13283/2022 г., Решение № 100 от 7.06.2022 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 181/2022 г., Решение № 608 от 16.12.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 862/2019 г., Решение № 818 от 1.10.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1273/2019 г. Решение № 102 от 28.03.2019 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 102/2019 г., Решение № 297 от 3.07.2017 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 189/2017 г..

Въззивната инстанция няма правомощия да проверява по същество мотивите на първата инстанция при евентуален отказ от постановяване на 5 неприсъствено решение, нещо повече - въззивната инстанция не само, че не може да проверява правилността на заключението по чл. 239, ал. 3 ГПК на първоинстанционния съд, но постановяване на неприсъствено решение от втората инстанция се явява несъвместимо с характера на нейните правомощия Така Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г., IV г. о., ГК. Вж. и Определение № 7 от 11.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 690/2010 г., III г. о., ГК.