Решение № 1774 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110201209 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от К. Г. С. чрез адв. Н. Г. срещу електронен фиш серия К № 5963800, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. 182 ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че не е спазена процедурата по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП. Застъпва се тезата, че в електронния фиш не са посочени задължителни реквизити по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а именно ред и срок за обжалване, издател /което препятства проверката притежава ли служителят, издал електронния фиш компетентност за това/ датата на издаване, а оттук – невъзможност за изчисляване на давностни и преклузивни срокове. Аргументира се разбирането, че издаването на електронен фиш е допустимо единствено при установяване на нарушението със стационарно техническо средство, като процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП изключва използването на мобилни такива. Твърди се несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението. Според жалбоподателя е налице нарушение на чл. 8 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., а липсата на посочване на датата на връчване върху самия електронен фиш цели да бъде пропуснат срока за обжалване. Твърди се, че наложеното административно наказание не съответства на тежестта на 1 извършеното. От съда се иска отмяна на електронния фиш и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Г., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш по изложените в жалбата съображения.

Акцентира върху липсата на доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен за нарушението, както и върху невъзможността да бъде извършена преценка на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Претендира разноски, за което представя списък.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. А. се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразявам срещу претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер MD 119 3 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 06-СГИСИС/15.03.2022 г.

На 16.05.2022 г. в 20:15 часа в гр. София по бул. „*****” с посока на движение от ***** към бул. „*******” се движело моторно превозно средство – товарен автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. № *****, собственост на „******“ ЕООД и с вписан ползвател в свидетелството за регистрация К. Г. С., ЕГН **********.

До номер 459 на бул. „*****” път горепосочената видео-радарна система тип Cordon М2 с фабричен номер MD1193 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 99 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Нардеба № 8121з-532/12.05.2015 г./ и било заснето разположението на видеосистемата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било установено, че собственикът му е „******“ ЕООД, а в свидетелството за регистрация бил вписан ползвател К. Г. С., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 5963800, с който на ползвателя на лекия автомобил - К. Г. С. било наложено административно 2 наказание „глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 96 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост 46 км/ч. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 24.12.2023 г.

Жалбоподателят К. Г. С. не депозирала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочила лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 08.01.2024 г. чрез адв. Г. депозирала жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на 16.05.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, сертификат за успешно завършен курс на обучение за И. Л., справка „Картон на водача“ на жалбоподателя, както и веществените доказателства фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен тип средство за измерване и протокол № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD 1193/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.

Видно от вещественото доказателство– фотоснимка, приложена по делото непосредствено след обжалвания електронен фиш се установява, че на процесната дата и място товарен автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. № ***** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 16.05.2022 г., а именно на бул. „*****” до № 459 с посока на движение на контролираните автомобили от ***** към бул. „*******“

Приложеният по делото протокол за използване на АТСС съответства на утвърдения образец и в същия са надлежно попълнени всички реквизити.

В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било 3 насочено и е отчитало скоростта на приближаващите се автомобили. Към протокола е представена и фотоснимка, установяваща разположението на видоесистемата на платното за движение. В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 16.05.2022 г. ясно е отразено, че е била съобразявана максимално разрешена скорост на движение от 50 км./час, валидно за населено място, като не е бил наличен пътен знак, въвеждащ различно ограничение от общоважимото. В този смисъл възраженията, изложени в жабата, за неспазване изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., касаещи разположението на АТСС спрямо пътния знак, с който се въвежда ограничение на максимално разрешената скорост са неотносими.

Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на „******“ ЕООД, като в свидетелството за регистрация е бил вписан и ползвател – жалбоподателят К. Г. С..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП /в придружителното писмо от ОПП- СДВР е посочено, че електронният фиш е връчен на 24.12.2023 г., а жалбата е подадена на 08.01.2024 г., съобразявайки обстоятелството, че 07.01.2024 г. е неделя, неприсъствен ден/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.

189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, посоката на движение на автомобила, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка при измерване с техническото средство.

Следва изрично да се подчертае, че извън посочените в чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити законът не предвижда други задължителни такива. В този смисъл лишени от правно основание са възраженията на жалбоподателя, че в 4 електронния фиш не са посочени ред и срок за обжалване, издател, дата на издаване – действително тези обстоятелства не са посочени, но липсва законово задължение за това. Отделно от това е очевидно, че жалбоподателят е упражнил правото си да обжалва електронния фиш със срочна жалба, поради което правото му на защита не е нарушено от обстоятелството, че срокът и редът за обжалване не са посочени в електронния фиш /отново следва да се отбележи, че законът не въвежда такова изискване към съдържанието на електронния фиш/.