Решение № 162 от 14.10.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр.Мадан, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100513 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от А. М. Г. против „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит XTRA № *, сключен с „Максо България“ АД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит XTRA № *, сключен с Максо България АД, по силата на който й предоставена сума в размер 3384.02 лева, при ГПР от 57.05%, при ГЛП от 46%, при срок на кредита от 35 месеца. Наред с това, съгласно посочения договор за кредит ищцата следва да заплати застрахователна премия в размер на 840.91 лева, като по този начин общата месечна погасителна вноска е в размер 221.27 лева.

Ищцата сочи, че сключеният договор за потребителски кредит XTRA № * е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, тъй като съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Твърди, че в случая в договор за потребителски кредит XTRA № * е посочен годишен лихвен процент 46%, като липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, като сочи, че нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за 1 срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и е основание за недействителност на договор за потребителски кредит XTRA № *.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като случая има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК.

Доколкото в договор за потребителски кредит XTRA № * е предвидена дължимостта на договорна лихва, главница и застрахователна премия, ищцата счита, че същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не е сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума, поради което това създава невъзможност да се разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договор за потребителски кредит XTRA №*.

В молбата се сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Ищцата твърди, че действително в договор за потребителски кредит XTRA № * е посочен ГПР който е в размер на 57.05%, но сочи, че липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин, тя е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.

Сочи също, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищцата ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Наред с това, според ищцата застрахователната премия 2 от 840.91 лева е следвало да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено, поради което това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Посочва, че съгласно, чл.19 ал.4 от ЗПК- Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. А съгласно, § 1 от ДР към ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази връзка е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за застрахователна премия предвидена в Договор за потребителски кредит се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорката за застрахователна премия в размера на ГПР, ищцата счита, че последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита също, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Ищцата сочи, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Твърди, че доколкото в процесния договор, не е включена застраховката като разход, то включването на застраховката би довела до увеличаване на ГПР и промяна на същия и до ГПР в недействителен процент. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, като тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР, поради което счита, че въз основа на това договор за потребителски кредит XTRA № * следва да се прогласи за недействителен. По изложените 3 съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, с който взема становище за неоснователност на иска.

Признава, че между страните по делото е сключен договор за кредит XTRA № *, по силата на който усвоената от кредитополучателя по договора за кредит главница възлиза на 4224.93 лева, като е уговорено между страните същата да бъде върната, ведно с начислената възнаградителна лихва по правоотношението. Уговорен е погасителен план от 35 вноски, при фиксиран ГПЛ от 46,00 % и ГПР от 57,05 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план е 7744.45 лева. Сумата от 3384.02 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 840.91 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 840.91 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.

Ответникът счита за неоснователно оплакването на ищеца, че ГПР по кредита не е формиран правилно, тъй като застрахователната премия не е включена като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като сочи, че при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) единственият разход, който дружеството е следвало да включи и е включил в ГПР е договорната възнаградителна лихва. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е посочено, че договорът за кредит следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Твърди, че така описаното съдържание е налично в процесния договор за кредит - посочена е стойността на ГПР в т. 6 от Приложение 1 към същия, като са посочени и взетите предвид допускания в раздел VII, т. 10 от ОУ към договора.

В отговора е посочено, че в процесния случай по договора за кредит се прилага фиксиран лихвен процент, като съгласно ЗПК в този случай кредиторът е задължен да посочи единствено неговата стойност, останалите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК са валидни по отношение на договорите с променлив лихвен процент, какъвто не е настоящият.

Ответникът твърди, че в настоящия случай единственият разход, който е включен в ГПР, е възнаградителната лихва, видно и от Приложение № 1 към договора за кредит, в който не са включени задължения за заплащане на други разходи, свързани с кредита. Уговорената и усвоена главница по Договор за потребителски кредит XTRA № * е 4224.93 лева, като дружеството не е претендирало спрямо ищеца вземане за застрахователна премия.

Кредитополучателят е усвоил главница в общ размер на 4224.93 лева, като 3384.02 лева са усвоени от него за потребителски цели, а сумата от 840.91 лева същият е избрал да усвои за погасяването на дължимата от него застрахователна премия по договор за застраховка, сключен с третото за процеса лице ЗД "ЕВРОИНС ЖИВОТ" ЕАД. Сочи, че сумата от 840.91 лева е 4 заплатена от ответното дружество директно по сметка на застрахователя от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил своето задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 840.91 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на стока/услуга (застраховка) като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лице - доставчик на стоката/услугата (застраховател). Сочи също, че правоотношението по застрахователния договор е самостоятелно и независимо от правоотношението по договора за кредит. Единствената им допирна точка е фактът, че кредитополучателят е избрал за погасяването му да ползва част от усвоената главница по Договор за кредит XTRA № *, която е преведена от „Максо България“ АД, в качеството му на трето лице, по негово нареждане директно към застрахователната компания от негово име и за негова сметка.