Решение № 1464 от 09.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. ****, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430101543 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на искова молба от П. Х. Д. от гр.

****против **** В молбата се твърди, че на 12. 04. 2026 год. около 15. 30 часа ищецът е бил нападнат в негов имот, находящ се в гр. **** от глутница безстопанствени кучета. Твърди се, че при нападението едно от кучетата захапало ватата на анцуга на ищеца, но не успяло да засегне тялото му. Твърди се, че с помощта на мотика и тесла ищецът успял да прогони глутницата от кучета. В заключение ищецът моли съда да осъди ответната община да му заплати сумата от общо 2 000 евро, представляваща обезщетение за причинените вследствие нападението от безстопанствени кучета неимуществени вреди /шок и емоционален стрес, както и положени физически усилия за прекратяване на нападението/.

Община ****, чрез своя процесуален становище, че исковата молба е неоснователна. представител, ангажира

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното :

1

Претенцията на ищеца П. Х. Д. намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица решения /срв. решение по гр. дело № 2398/ 2008 год., І г. о., решение по гр. дело № 1155/ 2009 год., ІV г. о., решение по гр. дело № 1533/ 2010 год., ІІІ г. о., решение по гр. дело № 924/ 2010 год., ІV г. о. и др./, посочва, че пасивно отговорна страна по исковете за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета, е съответната община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения /чл. 41 ал. 1, чл. 47 ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните/. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места отговорността на общината се ангажира по чл. 49 от ЗЗД. Тук е мястото да се отбележи, че част от задълженията на ******** във връзка с контрола, ограничаването и овладяването на популацията на бездомните кучета е уредена и в приетата с решение № 1316/ 18. 12. 2014 год. на **** Наредба № 12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на *******.

В конкретния случай твърденията на ищеца са, че на процесната дата12. 04. 2026 год.- същият е бил нападнат от глутница кучета в района на местност ***** вследствие на което са му били причинени определени неимуществени вреди. По делото са проведени три съдебни заседания, в рамките на които от страна на ищеца не са ангажирани писмени или гласни доказателства, потвърждаващи обстоятелствата, изложени в исковата молба.

При това положение съдът намира, че ищецът не е доказал по надлежния ред твърденията си, а това води до неоснователност на предявения иск. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.

2

В заключение може да се обобщи, че предявеният от П. Х. Д. осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли. На основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК в полза на ответната община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 51, 13 евро.

По тези съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Х. Д. от гр. **** против **** иск за присъждане на сумата от 2 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие извършено на 12. 04. 2026 год. нападение на безстопанствени кучета.

ОСЪЖДА П. Х. Д. от гр. ****, ЕГН **********, да заплати на **** БУЛСТАТ ****, с адрес на управление ***** представлявана от *****Х., юрисконсултско възнаграждение в размер на 51, 13 евро.

Решението може да се обжалва пред ****ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________ 3