Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 356 от 26.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1336/2026
Вид
Решение № 356
Подписан
26.10.2026
В сила
26.10.2026
Състав
Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Любомир Ц. Русев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20261000601336 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Гл. 21 от НПК.

С определение 08.09.2026г. по НЧД № 4620/26г., Софийски градски съд е групирал наказанията по наложените спрямо К. Д. С. присъди по НОХД № 566/24г. на РС – Ямбол и НОХД № 3163/26г на СГС, като е определил едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 68, Ал. 1 от НК, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено на С. по НОХД № 5708/24г. на СРС, е приведено в изпълнение, като е определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяването му.

На основание чл. 25 от НК първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което осъденият С. е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, включително и задържането по реда на ЗМВР, както и времето, през което е изтърпявал наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв. М., защитник на осъдения К. С.. В същата се твърди, че постановеният съдебен 1 акт е неправилен и незаконосъобразен, като групираните осъждания не са описани адекватно. Твърди също така, че е налице предходно групиране, което е влязло в сила. Моли се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да бъде извършено адекватно групиране.

В разпоредително заседание на 30.09.2026г. и в съдебно заседание на 12.10.2026г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура счита е допустимо да бъде извършено ново групиране, за което е компетентен именно късът постановил последната влязла в сила присъда, а именно – Софийски градски съд. Сочи, че именно в тази насока е изложеното в т. 3 от ТР № 3/2009г. на ВКС.

Защитникът на осъденото лице К. С., адв. Г. поддържа подадената жалба, като моли атакуваното определение да бъде отменено, а да бъде извършено ново групиране, което да е по-благоприятно за осъденото лице.

Сочи, че с извършеното от страна на първоинстанционния съд групиране, С. следва да изтърпи наказание ЛОС за срок от 38 месеца, вместо 28 месеца, както би следвало при правилно извършено кумулиране на наложените спрямо него наказания.

Осъденият К. С. се явява лично в съдебно заседание и твърди, че поддържа изложеното от своя защитник. В дадената последна дума осъденият моли групирането да бъде извършено по най-благоприятния за него начин.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че жалбата се явява основателна, което налага изменението на атакуваното определение, поради следните съображения:

С определение 08.09.2026г. по НЧД № 4620/26г., Софийски градски съд 2 е групирал наказанията по наложените спрямо К. Д. С. присъди по НОХД № 566/24г. на РС – Ямбол и НОХД № 3163/26г на СГС, като е определил едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 68, Ал. 1 от НК, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено на С. по НОХД № 5708/24г. на СРС, е приведено в изпълнение, като е определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяването му.

Жалбата се явява основателна. Безспорно се установява от представеното пред първоинстанционния съд свидетелство за съдимост на осъдения С., че по отношение на него са постановени четири отделни осъждания, които подлежат на групиране в различни възможни конфигурации, като първоинстанционният съд се е произнесъл само по три от тях, като осъждането по НОХД № 2541/26г. на СРС, по което на С. е наложена найтежкото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, не е намерило място в атакуваното определение. Също така, това деянието по това осъждане е извършено при условията на реална съвкупност с това по ПОХД № 3163/26г. на СГС. На практика, ефектът на това произнасяне е, че доколкото това осъждане не е включено в извършеното групиране, същото следва да се тъпи отделно, което води до влошаване положението на лицето и води до незаконосъобразност на извършеното групиране. Следва да бъде извършено ново такова, в което да бъдат включени наказанията по всички постановени спрямо осъдения С. наказания. Този съдебен състав приема, че най-благоприятният вариант за групиране на наказанията, наложени спрямо К. С. е следният:

Следва да бъде определено едно общо наказание измежду наказанията, определени по НОХД № 2541/26г. на СРС и по НОХД № 3163/26г на СГС.

Деянията, за които са постановени посочените съдебни актове са извършени преди за някое от тях да има влязла в сила присъда, поради което същите подлежат на групиране и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, наложени на С. по НОХД № 2541/26г. на СРС. Така определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален 3

СТРОГ режим, доколкото при такъв режим е постановено да се търпи наказанието по НОХД № 2541/26г. на СРС.

Следва да бъде определено едно общо наказание измежду наказанията, наложени на С. по НОХД № 566/24г. на РС – Ямбол и НОХ 5708/24г. на СРС, а именно, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Независимо, че изпълнението на тези наказания е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, при извършваното групиране, институтът на условното осъждане е неприложим, доколкото в рамките на така определените изпитателни срокове, С. е извършил други деяния, за които му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ТО СВОБОДА. Затова така определеното общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален ОБЩ режим.

Съдът намира, че няма пречка да се произнесе в посочения смисъл, като включи в извършваното групиране и осъждането по НОХД № 2541/26г. на СРС. На първо място, става въпрос за инстанция по същество, поради което, пропускът на първоинстанционния съд може и следва да бъде извършен при въззивното произнасяне. Не е налице нарушение на забраната за влошаване положението на осъденото лице чрез включване на ново осъждане в групирането в рамките на въззивното производство, което е образувано единствено по негова жалба, въпреки че по този начин на практика се увеличава номиналния размер на търпения срок, в сравнение с този, определен от страна на първоинстанционния съд. Това е така, доколкото чрез невключването в групирането на това осъждане и пълната липса на произнасяне както в мотивите, така и в диспозитива на атакуваното определение, се стига до краен резултат, при който това наказание би следвало да се търпи отделно, което представлява по-лош резултат за осъдения в сравнение с този, който е налице при извършваното от настоящата инстанция кумулиране. Ето защо този съдебен състав намира, че именно това е найблагоприятният за осъденото лице начин на кумулиране на наложените спрямо него наказания, независимо, че преценен единствено и само съобразно първоинстанционното определение, номиналният размер на търпяния срок е на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СЛОБОДА е по-висок. Ето защо следва да бъде извършено ново групиране, в което да бъдат включени всички налични 4 спрямо осъдения С. осъждания, в която насока първоинстанционното определение следва да бъде изменено. В останалата част, касаеща приложението на чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 от НК, определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, VІІІ състав РЕШИ:

И З М Е Н Я определение от 07.03.2025г., по НОХД № 1249/25г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на К. Д. С. по НОХД № 566/24г. на РС – Ямбол и НОХ 5708/24г. на СРС, а именно, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на така определеното общо наказание.

ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на К. Д. С. по НОХД № 2541/26г. на СРС и по НОХД № 3163/26г на СГС, а именно, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така определеното общо наказание.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6