Решение № 232 от 24.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Карлово, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320101293 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. с ал.2 от СК.

Ищецът Ю. И. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес село Д., община Т., област Я., ул. „Н.Й.В.“ *** твърди, че с ответницата Р. М.

С. са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение № 285/19.05.2017 година, постановено по гр.дело № 973/2017 година по описа на ЯРС. От този брак имали родени четири деца, две дъщери и двама сина, от които единият син и едната дъщеря били пълнолетни.

С това решение, упражняването на родителските права над сина им Ю. Ю. С. с ЕГН **********, било предоставено на ответницата Р. М. С., било определено местоживеенето му да е в село Д., община Т., област Я., на ул.

„П.“ *** и ищецът да му плаща ежемесечна издръжка в размер на 115 лева, бил определен режим на лични контакти между него и децата. Всъщност, след прекратяване на брака им с това решение, на ответницата, Р. М. С. били предоставени родителските права и по отношение на другите две ненавършили пълнолетие деца на страните, И. Ю.а С. с ЕГН ********** и М.

Ю.а С. с ЕГН **********.

С ищецът останал да живее техният син, З. Ю. С., роден на *** г., вече пълнолетен при прекратяване на брака.

След навършване на пълнолетие, при ищеца отишла да живее и И., тя останала при него, докато намерила своя партньор в живота, започнала работа и уредила свой дом.

С решение № 357/06.07.2020г. по гр.д.№ 767/2020 г. по описа на ЯРС било утвърдено споразумение, с което родителските права над дъщеря им М.

1 били предоставени на ищеца, тя отишла да живее с него в село Д., община Т., област Я., а ответницата следвало да заплаща на последната месечна издръжка в размер на 152.50 лева, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение.

Ищецът превеждал издръжката на сина си Ю., но когато дъщеря им М. предпочела да живее с него, с ответницата започнали да правят прихващане между двете насрещни издръжки, като ищецът не търсел разликата в сумите.

Налице било изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.59 ал.9 СК.

От 2020 година Ю. не бил на определения му със съдебното решение за развода адрес за местоживеене в село Д., община Т., област Я., а живеел с майка си на квартира в град К.. Това не било добре за него, не било добре и за другите им деца, които не можели да общуват пълноценно с брат си.

При ответницата останал да живее единствено Ю., но ищецът усещал, че той не бил добре при нея. Той бил сам, без сестрите си и брат си близо до него, без баща си като фактор, който да му дава закрила и спокойствие.

Ответницата не успявала да му осигури необходимите му условия и спокойствие, тя работела на смени, оставяла го сам, без телефон. Неговите сестри го чували когато ответницата позволи, ако си е в къщи, през нейния телефон.

Комуникацията по телефон или вайбър между ищецът и детето била трудна. Комуникацията и между Ю. и неговите сестри и брат също била трудна. Трудно осъществявал и някакви лични контакти.

Притеснявал се, че Ю. има проблеми в училище, притеснявал се, че стои самичък, че може да се чувства необичан, а било точно обратното и не бягал от отговорност. Готов бил и имал огромно желание да се грижи за сина си Ю., ако съдът прецени, че е в негов интерес и детето желае да бъде при баща си.

Имал родителски капацитет, това щели потвърдят децата му, бил добър баща, работел и можел да осигури много добри битови условия на Ю., ако той желаел да живее с ищеца и сестра си М., в близост до сестра си И. и брат си З..

За едно момче било важно да общува с баща си, особено когато е подрастващо, както и да общува с останалите си брат и сестри, всички те подкрепяли ищеца и желаели Ю. да живее при него, за да може да е близо до тях, да общува с тях. М. също много искала Ю. да живее с тях, имала желание да му помага в училище, средата при ищеца му била позната, всъщност смятал, че при ищеца е неговият истински дом.

МОЛИ

МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Ю. Ю.

С. с ЕГН **********, определени с решение № 285 от 19.05.2017 г. по гр. дело № 973/2017 г. по описа на Районен съд Я. (ЯРС), както следва:

- да предостави на Ю. И. С. с ЕГН ********** упражняването на родителските права върху малолетното Ю. Ю. С. с ЕГН ********** и да 2 определи местоживеенето на детето при бащата;

- да определи майката Р. М. С. с ЕГН ********** да осъществява лични отношения с детето Ю. Ю. С. с ЕГН ********** при режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, в периода от първи юни до първи септември, което време детето да прекара при майката, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата;

- да осъди Р. М. С. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Ю. Ю. С. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Ю. И. С. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от подаване на исковата молба – 04.10.2022 г. до настъпването на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане.

Ответницата Р. М. С. с ЕГН ********** живуща в град К., ул.

„В.К..“ № *** оспорва исковете като неоснователни.

Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че с ищеца са бивши съпрузи, като бракът е прекратен с решение № 285 от 19.05.2017 г., постановено по гр. дело № 973/2017 г. по описа на Районен съд Я., XVІ състав, че от брака си имат родени четири деца - двама сина и две дъщери, от които единият син и едната дъщеря са пълнолетни; че с решението упражняването на родителските права върху малолетното им дете Ю. Ю. С. с ЕГН **********, е предоставено на майката, че е било определено местоживеенето му да бъде в село Д., община Т., област Я., ул. „П.“ ***, като била определена издръжка за детето в размер на 115 лева, дължима от ищеца, и бил определен режим на лични контакти между детето и бащата; че със същото решение упражняването на родителските права върху непълнолетната им тогава дъщеря И. Ю.а С. с ЕГН **********, и малолетната им дъщеря М. с ЕГН **********, било предоставено на ищцата; че с решение № 357 от 06.07.2020 г. постановено по гр. дело № 767/2020 г. по описа на PC - Я., било утвърдено споразумение между родителите, с което упражняването на родителските права върху детето М. било предоставено на бащата, а ответницата се задължила да заплаща месечна издръжка в размер на 152.50 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване; че понастоящем с малолетното дете Ю. живеят в град К. на посочения в адресната част на исковата молба адрес.

Оспорва всички други твърдения и обстоятелства, изложени в исковата молба: че след раздялата им и прекратяването на брака децата И. С. и З. С. останали да живеят при баща си; че преместването им с малолетното лете Ю. да живеят на квартира в гр. К. не било добре за него, както и че това пречело на общуването на другите им деца с него; че ищецът бил фактор за него, който му осигурявал закрила и спокойствие; че не успявала да осигури на детето необходимите му условия и спокойствие, че го оставяла само, без телефон, както и че другите им деца общуват с него, само когато ответницата позволи; че комуникацията между детето и бащата, съответно между него и другите им деца, е трудна; че ищецът осъществява трудно и личните контакти с него; че бащата има добър родителски капацитет и че може да осигури на детето много добри битови условия; че средата при бащата е позната на детето, както и че непълнолетната им дъщеря М. има желание Ю. да живее 3 при тях и тя да му помага в училище.

Оспорва твърдението на ищеца, че има изменение в обстоятелствата относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете Ю. Ю. С. с ЕГН **********, което прави определените с бракоразводното решение мерки неефикасни. Не се сочели конкретни обстоятелства, свързани с промяна на родителския капацитет, мястото на живот и обкръжаващата среда, промяна в условията на живот при единия или другия родител и пр.

Оспорва твърдението, че ищецът има възможността да осигури издръжката, грижите и възпитанието на детето, че притежава нужното, за да може то да бъде обгрижвано правилно и ла продължи да се чувства добре при него, че същият има родителски капацитет, който да осигури правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето.

Оспорва предявените искове по чл. 59, ал. 9 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК, като счита същите за неоснователни, тъй като не са налице изменения в обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеене на детето, режим на лични отношения с детето и издръжка, предмет на решение № 285/19.05.2017 г., постановено по гр. дело № 973/2017 г. по описа на Районен съд Я., XVI състав.

Счита, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е постигнато споразумение между страните, предмет на бракоразводното решение, която да е направила постановените мерки по отношение на малолетното им дете неефикасни, за да се иска тяхното изменение така, както е посочено в исковата молба.

Сочи следните факти:

След развода с ищеца се разбрали ответницата да остане да живее с децата в апартамент в гр. Я., негова собственост, а той да живее в имота в село Д., който било определен в негов дял със съдебното решение за развод.

Ответницата се настанила с двете си дъщери и с малолетния си син в апартамента към месец юли 2017 г. Малко по-късно ищецът отишъл при тях за около два месеца. По същото време ответницата се разболяла сериозно и се наложило да й бъде направена онкологична операция, лъчетерапия и химиотерапия. Вместо да й помогне в този труден за нея период като се грижи за децата им, ищецът си тръгнал, а малко преди края на терапията (през месец април 2018 г.) заявил, че ответницата трябва да напусне апартамента, тъй като го продал. Тогава пожелала да се върне с децата в къщата в село Д., върху която имала запазено право на ползване и в която живеел бащата на ищеца. Тъй като той категорично се противопоставил на това, имала намерение да образува изпълнително производство и да поиска въвод във владение. Отказала се от това намерение, тъй като по телефона големите й деца й съобщили, че баща им залял къщата с бензин и се заканил, че ответницата се върне там, ще я запали. В това тежко положение - сама жена, с три деца, за които трябвало да се грижи, в тежко здравословно състояние, което се влошавало от стрес, се наложило да търси жилище.

Кандидатствала пред Община Я. и през месец юли 2018 г. й било предоставено под наем общинско жилище, боксониера с площ от 31.41 кв. м в гр. Я., а през месец ноември 2019 г. се преместили в по-голямо, отново общинска собственост.

4

Наред с другите проблеми, които създавал ищецът, същият след развода почти цяла година не заплащал присъдената издръжка за трите им ненавършили пълнолетие деца, което принудило ответницата да подаде жалба до Районна прокуратура на основание чл. 183, ал. 1 от НК. В хода на проверката същият заплатил цялата дължима сума в общ размер 2600 лева, поради което било издадено постановление с изх. № 955/11.07.2018 г. за отказ да се образува наказателно производство.

Независимо че ищецът имал определен режим на лични контакти с децата, същият не се интересувал от тях и рядко проявявал интерес да ги види. Случвало се ответницата да го помоли да ги вземе по време на терапията й, но той не откликвал. Справила се в този период с ангажиментите си като майка благодарение на своята майка, която винаги помагала за тяхното отглеждане и възпитание, и на брат си, който й съдействал по време на лечението, като я транспортирал до болницата. Ищецът, въпреки че знаел за заболяването й и неговото лечение, никога не предложил каквато и да било помощ, включително и за децата.