Решение № 240 от 21.11.2016, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е

Н

И Е №

21.11.2016 година, град Свиленград

В

И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІІ състав, на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Районен съдия: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА секретар: Р.И. като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гр.д.№475 по описа на Районен съд - Свиленград за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.4 от КТ; чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ; чл.245, ал.2 от КТ; чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ.

Производството по делото е образувано по Искова молба на К.П.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.П., против „Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Тодор Райчев Марков.

Твърди се в Исковата молба, че ищецът Д. работел по безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „Машинен оператор ПС” с последно основно трудово възнаграждение в размер на 486 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 34.02 лв. Със

Заповед №29/15.08.2016 година му било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и Заповед №131 от същата дата, считано от 17.08.2016 година. Намира наложеното му дисциплинарно наказание за незаконосъобразно, тъй като в Заповедта липсвали мотиви; описаните нарушения на трудовата дисциплина не отговаряли на действителността; наложеното дисциплинарно наказание не съответствало на нарушението; не му били изискани обяснения; не бил изслушан от работодателя; не бил запознат с Докладна №728/19.07.2016 година. По отношение нарушението по чл.187, т.1 от КТ – твърди, че работодателят не бил изяснил фактическата обстановка, не му били поискани обяснения относно причината за преждевременното му напускане на работа преди края на работното време; не му бил връчен график на работа, поради това и тъй като машините не работели си взел почивката от 19.00 часа по собствена преценка; имал здравословен проблем и тъй като му станало лошо тръгнал към аптеката за да си купи лекарства. По отношение нарушението по чл.187, т.1 от КТ – не бил злоупотребил с доверието на работодателя и не бил уронил доброто име на предприятието и в тази връзка се сочи, че нямал нормални условия за работа, не му бил осигурен транспорт до работното место, тенденциозно работодателят търсел начин да бъде уволнен и т.н.

По отношение нарушението по чл.187, т.10 от КТ – не му бил връчван Етичния кодекс и не бил упоменат в Длъжностната му характеристика и в Трудовия му договор.

Твърди, че в следствие на уволнението търпял и вреди, свързани с неполучаване на трудово възнаграждение за период от 6 месеца, считано от прекратяване на трудовото правоотношение; не му било изплатено основното и допълнително трудовото възнаграждение за месец юли 2016 година и за месец август 2016 година (до 17.08.2016 година) и добавките към трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2015 година.

От

Съда се иска:

1/ да признае уволнението, извършено със Заповед №29/15.08.2016 година и Заповед №131/15.08.2016 година за незаконно и отмяната му;

2/ да присъди обезщетение в размер на 3 120.12 лв., за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, считано от 17.08.2016 година до 17.02.2017 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2016 година (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане;

3/ да постанови извършване на поправка на основанието за уволнението, вписано в Трудовата книжка на ищеца и други документи;

4/ да присъди сумата от 813.95 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец юли 2016 година до 17.08.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2016 година (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането;

5/ да присъди сумата от 20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от неплатени трудови възнаграждения, считано от датата когато са станали изискуеми до 09.09.2016 година (деня, педхождащ датата на предявяване на иска), включително;

6/ да присъди сумата от 1

200 лв., представляваща добавки към трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2016 година (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането и 7/ да присъди сумата от 200 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от неплатени добавки към трудови възнаграждения, считано от датата когато са станали изискуеми до 09.09.2016 година (деня, педхождащ датата на предявяване на иска), включително.

Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК за Отговор, ответникът – „ВиК” ЕООД депозира такъв чрез юрисконсулт А.А.А., в който се сочи, че исковете са допустими и ги оспорва по основание и размер като неоснователни и недоказани. Сочи се, че изложеното в Исковата молба не кореспондирало на действителността; работодателят изследвал фактическата обстановка детайлно и били взети предвид всички релевантни факти и обстоятелства; направен бил опит да се изискат обяснения от работника Д., но такива не били депозирани в дадения му срок; Д. имал наложени множество дисциплинарни наказания; работното му място било най-близкото възможно такова до дома му предвид факта че определеното такова с Трудовия му договор било район Свиленград, т.е. територията на Община Свиленград; Заповедта, с която било наложено дисциплинарното наказание била ясна, мотивирана и съдържала всички предвидени съгласно КТ реквизити; ирелеватно било твърдението на ищеца, че не познавал Етичния кодекс на дружеството-работодател. Предвид изложеното неоснователни се явявали и исковете, свързани със заплащане на обезщетение, трудово възнаграждение, добавки към него и мораторна лихва. Сочи се че на ищеца не се дължали месечни добавки в размер на 50 лв., тъй като за процесния претендиран период бил с наложени дисциплинарни наказания, поради което не се плащали добавки на такива работници и отделно от това не били предвидени за заплащане в Трудовия договор на ищеца, в Колективния трудов договор, в КТ, в Правилника за вътрешния трудов ред и др.п.

Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В открито съдебно заседание, проведено но 14.11.2016 година е допуснато изменение на иска, касаещ мораторната лихва върху главницата от неплатени трудови възнаграждения чрез намалянето му от 20 лв. на 7.88 лв.

В съдебно заседание, ищецът К.П.Д. редовно призован, се явява. Чрез процесуалния си представител – адвокат Г.П. поддържа предявените искове и пледира Съдът да ги уважи. Адвокат П. представя Писмени бележки, в които обоснова основателността на исковете.

В съдебно заседание, ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Процесуалният му представител – юрисконсулт А.А.А. пледира за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се установява от намиращото се по делото Лично трудово досие на ищеца, че страните са били обвързани по силата на безсрочно трудово правоотношение, считано от 13.07.2009 година, което първоначално е било със срок на изпитване. Последно ищецът Д. е заемал длъжността „Машинен оператор ПС” с място на работа: район Свиленград.

В приложеното Лично трудово досие на ищеца с намират множество Заповеди, касаещи наложени му дисциплинарни наказания; Докладни; Протоколи; Искания, повечето свързани с дисциплинарни нарушения от страна на ищеца; Длъжнастни характеристики; документи, свързани със здравословното състояние на ищеца; Трудов договор; Допълнителни споразумения; Заповеди и Молби за отпуск; изпитни тестове; Декларации и др.документи.

С процесната Заповед №131 от 15.08.2016 година е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение” за тежки (според работодателя) нарушения на трудовата дисциплина, а именно 1./ преждевременно напускане на работа (на 14.07.2016 година около 19.05 часа напуснал работното си място при работно време до 20.00 часа съгласно представените Графици и посоченото в Исковата молба), 2./ злоупотреба с довереието (въпреки указаното доверие на работника да се грижи за състоянието на подаваната питейна вода към потребителите, да наблюдава състоянието на помпите, да следи за нивото на водата във водоема за локални варии, да не позволялва нерегламентиран достъп до територията на ПС и др., а той напуснал работното си место) и уронване на доброто име на предприятието (преждевременното напускане от работника на работно место създавало лошо мнение у потребителите към ответното дружество, свързано с несъздаване на надзор над работниците) и 3./ неизпълнение на други трудови задължения (, свързани със спазване на работното време за изпълнение на възложени задачи съгласно Етичния кодекс на дружеството-ответник), като е посочена правната им квалификация – чл.187, т.1, т.8 и т.10 от КТ. Със Заповед №29 от 15.08.2016 година е прекратено трудовото правоотношение на ищеца като е посочено, че дисциплинарното наказание „Уворнение” е наложено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Процесните Заповеди са връчени на ищеца на дата 17.08.2016 година съгласно отбелязването, направено на тях, като първата е връчена лично на уволнения работник срещу подпис; а втората – при условията на отказ от негова страна, удостоверен с двама свидетели, на които са посочени трите имена, длъжност и ЕГН и са се подписали.

В кориците на делото се намира надлежно заверено копие от Трудовата книжка на ищеца, сверена в съдебно заседание с оригинала, от която е видно, че ищецът след прекратяване на процесното правоотношение не е започнал да полага труд на друго място. Представени са доказателства (Допълнителни споразумения, Трудова книжка и Фишове от работна заплата) относно брутното трудово възнаграждение (БТВ) на ищеца, от които е видно че последното основното такова е в размер на 489 лв. и допълнително такова за трудов стаж и опит в размер на 34.02 лв. (7%).

По делото бе допуснат и изслушан в процесуалното качество на свидетел лицето П.А.Д., който установи пред настоящия Съдебен състав, че на дата 14.07.2016 година при проверка на ПС – Пъстрогор около 19.00 часа срещнали по пътя към село Пъстрогор ищеца; отишли на работното му место и констатирали отсъствието му, както и наличието на актуален График за дежурствата за месеца; при връчване на Искането на ищеца за обяснения му било обяснено за какво се касае, след което Д. отказал да го подпише.

В кориците на делото са приложени Справка от Търговския регистър Справка относно актуалното състояние на ответното–дружество;

Писма от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” относно констатирани нарушения в дружеството-ответник, свързани с работно место, работно време, трудови и други допълнителни възнаграждения и др. и касаещи прериод от преди 2 години; Заповеди за допълнително възнаграждение т.н.

При така установената фактическа обстановка и след преценка доводите на страните, Съдът достигна до следните правни изводи:

Страните са били свързани в безсрочно трудово правоотношение, с което „ВиК” ЕООД е придобило качеството на работодател – страна в индивидуалното трудово правоотношение. Последното води до извод, че „ВиК” ЕООД е надлежна страна по делото.

Съгласно изнесения по делото Доклад, приет без възражения от страните, в тежест на всяка от тях е да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение по силата на сключен с ответното дружество Трудов договор; прекратяването на трудовото правоотношение; заеманата преди уволнението длъжност „Машинен оператор ПС” в ответното дружество; размера на последното получено БТВ за месеца, предхождащ този на уволнението, в който месец е работил през всички работни дни, че е претърпял вреди от уволнението във връзка с иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ и оставането му без работа за период от 6 месеца; основанието и размера на вземанията за основно и допълнително трудово възнаграждение и добавки към работодателя си и размера на мораторната лихва за претендираните периоди. В тежест на ответното дружество е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и докаже, че наложеното дисциплинарно наказание е законно, т.е. че са спазени всички процедурни правила във връзка с извършването му от компетентен орган (лице, носител на работодателска власт); че Заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, основанието за налагането на дисциплинарното наказание; че ищецът е извършил посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени виновно; че тежестта на нарушенията съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл.194 от КТ срокове. Като отрицателен факт не подлежи на доказване от работника обстоятелството, че възнаграждението за положения труд не му е изплатено изцяло от работодателя.

Разпечатката съдържа 41 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53a70698-95e7-48fc-8f39-b43f9447253b