Решение № 1268 от 03.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1268

28.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

III въззивен граждански състав

На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Росен Д. Парашкевов

Кремена И. Лазарова

Йорданка Г. Майска

Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20202100502070 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕЛТ КОМ“ ЕООД с ЕИК-102175501, седалище и адрес на управление в гр.Поморие, улТърговска № 11, представлявано от управителя Елиян Михайлов Тодоров, заявена чрез пълномощника адв.Р.Андонова от БАК с адрес на кантора в гр.Бургас, ул.Сердика № 2Б, ет.1 против Решение № 141/18.01.2020г. по гр.д. № 922/2019г. по описа на РС-Поморие, с което са отхвърлени като неоснователни, както следва: исковата претенция на въззивника да бъде прието за установено, че не дължи на не дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД сумата 890,42 лв. по фактура № 8227786734/22.11.2019 г., с която е коригирана сметката на „ЕЛТ КОМ“ ЕООД, ЕИК 102175501, за електроенергия за минал период от 30.04.2017 г. до 15.06.2017 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ИТН 2730337, клиентски № 1010125177, както и исковата претенция за осъждане на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек, чрез пълномощника К.Н.Н., да заплати на „ЕЛТ КОМ“ ЕООД, ЕИК 102175501, сумата 890,42 лв. като недължимо платена.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е достигнал до извод, че процесната ел.енергия е била доставена до обекта на въззивника. Счита, че сметката му неправомерно е коригирана едностранно, като първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, като по делото не е доказано негово виновно поведение, а едностранното коригиране на сметките води до неравнопоставеност на страните по договора и е в противоречие с принципа на чл.82 от ЗЗД. Сочи, че не е извършил никакво нарушение и не е използвал повече ел.енергия от тази която до момента е заплатил. Твърди, че в нарушение на закона електроразпределителното дружество не е 1 създало правила за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия за извършване на корекция и уведомяване на клиентите за това, като ответникът не е привел своите общи условия в съответствие с релевиращите норми на ПИКЕЕ. Подробни мотиви излага в жалбата. Сочи съдебна практика.

Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените искови претенции.

Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Електроразпределение ЮГ” EАД, чрез пълномощника юк.Кристиян Николов, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, намирайки го за правилно и законосъобразно. Посочва, че ответникът не доставя електрическа енергия на ищеца, поради което и последният неправилно се позовава на съдебна практика, правила и норми касаещи трета за производството страна – „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и отношенията на продавач и купувач на ел.енергия. Допълва, че правото за преизчисляване на количествата ел.енергия в конкретния случай принадлежи на „Електроразпределение ЮГ” EАД/ЕР ЮГ/, а не на доставчика „Аркадия Сървис“ АД, тъй като „ЕЛТ КОМ“ ЕООД е присъединен именно към електроразпределителната мрежа на „ЕР ЮГ“ЕАД. Въззиваемата страна твърди, че е притежател на Лицензия за разпространение на ел.енергия на обособена територия № Л-140-07/13.08.2004г. на ДКЕВР, поради което и на осн.чл.88, ал.1 от ЗЕ е оператор на електроразпределителната мрежа на територията обхващаща и обл.Бургас, като мрежата е и собственост на оператора по силата на закона. Сочи също така, че между „ЕР ЮГ“ЕАД като оператор на разпределителната мрежа и „Аркадия Сървис“ АД като търговец доставящ ел.енергия на въззивника ищец няма сключен рамков договор по реда на чл.23, ал.1, вр.чл.11, т.13 от Правилата за търговия с ел.енергия, възоснова на сключен между клиента и неговия търговец комбиниран договор по чл.20, ал.1, вр.чл.11.т.10 от ПТЕЕ, с които да се уреждат отношенията между оператора, търговеца и клиента по отношение на доставените от оператора мрежови услуги. Така корекцията на количествата неизмерена ел.енергия е извършена и остойностена от въззиваемия „ЕР ЮГ“ЕАД на осн.чл.51, ал.2, изр.2, вр.чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от ПИКЕЕ при наличието на сключен между страните по делото договор за достъп и пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа № 144080791/21.04.2015г.. Също цитира съдебна практика. Претендира за присъждане на разноски за юк.възнаграждение в минимален размер. В случай, че бъде уважена въззивната жалба и съответно отменено първоинстанционното решение е сторено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени искания.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.124 ГПК и по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

Процесуалният представител на въззивника се явява в с.з., поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение на заявените в жалбата основания. Претендира разноски.

За въззиваемия, редовно призован представител не се явява в с.з.. Постъпило е писмено становище от пълномощника по същество. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

2

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Елт ком“ ЕООД с ЕИК-102175501, с която се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника „Електроразпределение ЮГ” EАД , че ищецът не дължи сумата от 890,42лв. за периода от 30.04.2017г. до 15.06.2017г. по фактура № 8227786734/22.11.2019г., както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 890,42лв. - недължимо заплатена за корекция на сметка на клиент с кл. № 1010125177 за периода от 30.04.2017г. до 15.06.2017г. по фактура № 8227786734/22.11.2019г. издадена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

Доводите на ищеца могат да бъдат обобщени в следните групи: Ищецът твърди ответникът е коригирал едностранно сметката му без правно основание, въз основа на неверни фактически обстоятелства, при липса на предпоставките, предвидени в Общите към Договора за продажба на електроенергия, и в нарушение на процедурата за извършване на корекция, установена в общите условия на електроразпределителното дружество. На следващо место е твърди, че не е доказано по безспорен начин, че ищецът като потребител неправомерно е въздействал върху СТИ, с което да е нарушил разпоредби от ПИКЕЕ, на база на които е извършено начислението. И на последно место се сочи, че СТИ е собственост на ответника и той носи задължението да го поддържа и охранява, а ищецът няма достъп до СТИ и не притежава необходимите технически познания, за да въздейства върху него.

С подадения в законния срок писмен отговор, ответното дружество е оспорило така предявените искове. Твърди се, че процесната сума е начислена на ищеца при наличието на законовите предпоставки затова, а размера е съобразен с действащата методика, като счита, че въпроса за конкретния извършител на въздействието е правно ирелевантен. Моли са отхвърляне на пертенциите като неоснователни.

Предявените претенции са правилно квалифицирани по чл. 124 от ГПК и по чл.

55, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

3

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Безспорно е по делото, че ищецът е потребител на ел.енергия с клиентски № 1010125177, в случая за обект на потребление, находящ се в гр.Поморие, ул.Княз Борис I № 65 /Снек бар „Ред Клуб“/ с ИТН-2730337, в който е бил монтиран електромер с фабричен № 04131113.

От представения констативен протокол № 375134/15.06.2017г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване е видно, че при извършена на 15.06.2017г. проверка от двама представители на ответното дружество в присъствието на двама свидетели, за състоянието на измервателното средство на обект в гр.Поморие – бар „Ред клуб“ са констатирани следи от нерегламентирана намеса и манипулирани пломби и електромера е демонтиран за експертиза“. Електромерът е поставен в безшевна торба с пломба № 321823.

От констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1163/02.09.2019г. се установява, че процесният електромер с № 04131113 е статичен трифазен тритарифен не съответства на метрологичните и техническите изисквания, тъй като е констатиран „осъществен достъп до вътрешността на електромера, на електронната платка един от превключвателите разположен под бутона за визуализация на показанията е закъсен с тинол; във вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, като е установено, че има изменение на електрическата схема което не съответства на одобрения тип, като отчетената грешка при трите фази е над 47%/както следва: първа фаза R – 47.06%, втора фаза S – 47,28% и трета фаза T – 47,16%/, при максимално допустима +/- 3,0%.

Предвид горното са издадени от ответника справка за коригиране на сметката за електроенергия, на потребителя следва да бъдат доначислени 6348 kWh измерена, но нефактурирана електроенергия и фактура №8227786734/22.11.2019г., за сумата от 890.42лв. с посочено основание дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № 04131113 за период от 30.04.2017г. до 15.06.2017г.. По делото е представено платежно нареждане, видно от което ищецът е заплатил сумата от 899.42лв. на ответника на 26.11.2019г.

За да отхвърли предявените искове по чл.124 ГПК и чл.55 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел мотивирано възоснова на събраните по делото доказателства, че претенцията е неоснователна, тъй като по безспорен начин по делото е установено, че се касае за действително потребена, но незаплатена ел.енергия от ищеца.