Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 380 от 08.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 394/2026
Вид
Решение № 380
Подписан
08.04.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • §1 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Варна, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500394 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2868/14.01.2026 г. от ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, чрез юриск.

Б.Б., против Решение № 42/05.01.2026 г., постановено по гр. д. № 9350/2025 г. по описа на РС – Варна, с което ответникът е осъден да заплати на „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 741.40 лева /379.07 евро/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за л. а.

„Мерцедес Бенц S350”, рег. № ******, по силата на застрахователна полица „Каско+“ № ******/26.04.2021 г., както и сумата от 15.00 лева /7.67 евро/, представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета № ******, както и сумата от 236.53 лева /120.94 евро/, представляваща мораторна лихва върху главницата от общо 756.40 лева, считано от 31.03.2023 г. /датата, на която Община Варна е изпратила до застрахователя писмо за отказ от заплащане на претендираните суми/, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2025 г. до окончателното им изплащане.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът излага, че не е надлежен ответник по делото. Твърди, че съгласно §1 от ДР на Закона за железопътния транспорт /ЗЖП/ железопътните прелези и техните съоръжения са обекти на 1 железопътната инфраструктура, като в правомощията на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ попада извършването на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура, в това число и ЖП прелезите. В чл. 30, ал. 5 ЗЖП поддържането на ЖП инфраструктурата се осъществява по начин и ред, определен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се финансира от държавния бюджет. В случая, ЖП прелезът, където е реализирано процесното ПТП, представлявал „местен прелез“ по смисъла на чл. 179, ал. 1, т. 2 от Наредба № 55/2004 г. – пресичания на ЖП линии от ЖП инфраструктурата с местни пътища /общински и частни/, доколкото въззивникът счита за установено, че пътят, който пресича прелеза, е на територията на Община Варна. Съгласно чл. 188 от Наредба № 55/2004 г. на ЖП прелез се проектира и изгражда пътен подход, прелезна настилка и т. н., като широчината на прелезната настилка е не по-малко от 6 метра. На изложените твърдения и доводи отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 9525/05.02.2026 г. от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства се формира извод за основателност на предявените искове, както правилно е възприел и първоинстанционният съд. Навежда аргументи, че мястото на настъпване на ПТП е следвало да бъде стопанисвано и поддържано от Община Варна, позовавайки се на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 71 от Наредба № 4/27.03.1997 г. за железопътните прелези. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът Община Варна не изпраща представител и не изразява становище.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния й представител адв. П. П. – Д., с която оспорва твърденията във въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова претенция, предявена от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 89 Б, срещу ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, с правно основание чл.410 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: 741,40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за лек автомобил „Мерцедес Бенц S350", рег. № ******, по силата на застрахователна полица „Каско+" № ******/26.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.07.2025 2 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от 33Д; 15,00 лв., представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.07.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД; 236,53 лв., претендирана като дължима мораторна лихва върху главницата от общо 756,40 лв., считано от 31.03.2023 г. /датата, на която ответната Община Варна е изпратила до застрахователя писмо за отказ от заплащане на претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.07.2025 г. Претендира се заплащане и на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че на 26.04.2021 г. между "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и С. Й. И., ЕГН **********, е бил сключен договор за доброволна автомобилна застраховка "Каско+", клауза "Пълно Каско" по отношение на притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Бенц S350", рег. № ******, и индивидуализиращи белези, подробно посочени в договора. Подписана е била комбинирана застрахователна полица №******/26.04.2021 г., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 28.04.2021 г. до 23:59 ч. на 27.04.2022 г.

На 08.12.2021 г. застрахованият лек автомобил, управляван от С. Й. И., се сочи, че е претърпял пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, на крайезерен път - ЖП прелез, в посока ЖП гара. Причина за настъпилия пътен инцидент е била попадането на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно.

На 09.12.2021 г. от С. Й. И., в качеството му на застрахован собственик, е било подадено уведомление за щета, по което е била образувана преписка, заведена под № ******. На автомобила е бил извършен първоначален оглед, за който е съставен опис-заключение по щета № ****** от 10.12.2021 г. При огледа са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила: гума предна дясна Bridgestone 245/45/19 987 rft dot 0921 6.8 mm - за подмяна; гума предна лява Bridgestone 245/45/19 98Y rft dot 0921 6.8 m m - за подмяна; джанта лята предна лява - 3 ч. за ремонт; джанта лята предна дясна -2 ч. за ремонт; гума задна дясна Bridgestone 275/40/19 101Y rft dot 0721 6.8 тт - за подмяна, джанта лята задна дясна - за ремонт. Твърди се, че отговорна за настъпилия пътен инцидент е била ответната Община Варна, която в качеството си на собственик на пътя, е длъжна да го управлява, стопанисва и поддържа в изправност, което в конкретния случай не е било изпълнено и се намира в пряко причинно-следствена обусловеност с щетите, нанесени на застрахованото превозно средство.

Претендираните от ищеца суми се сочи, че включват изплатеното от застрахователя възнаграждение за извършените ремонтно-възстановителни дейности по застрахования лек автомобил в размер на 741,40 лв., 15,00 лв., представляващи ликвидационни разноски, сторени по щета № ******, както и мораторна лихва в размер на 236,53 лв., претендирана като дължима върху главницата от общо 756,40 лв., считано от 31.03.2023 г. /датата, на която 3 ответната Община Варна е изпратила до застрахователя писмо за отказ от заплащане на претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.07.2025 г. С горното, се обосновава правният интерес от предявяване на настоящата претенция срещу ответника.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Варна, в който е изразено становище, че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна и необоснована. Излага се, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, тъй като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача се настоява, че е основание за намаляване отговорността на ответника.

Представените доказателства се считат за крайно недостатъчни, за да се направи извод за пряка причинна връзка между настъпилото увреждане на ищеца и осъществено противоправно бездействие на ответника, обосноваващо реализиране на отговорността, предвидена в чл. 49 от ЗЗД.

Няма приложени снимки на процесната „необезопасена" дупка, където се твърди, че е реализирано произшествието. Излага се, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекалено завишено и ако исковата претенция бъде уважена, ще настъпи неоснователно обогатяване на основание чл. 55 от ЗЗД.

Според изложеното в отговора, в настоящия случай водачът на автомобила с неспазване на дължимата грижа е улеснил механизма на увреждането, с оглед на което следва да се приеме, че е налице принос на шофьора на лекия автомобил, което от своя страна обуславя приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чрез намаляване размера на обезщетението за предявените вреди. Оспорва се изцяло обезщетението за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Оспорва се и механизма на настъпване на инцидента, който се твърди от ищеца.

Предвид гореизложеното, се отправя искане да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност - значително да се намали размера на претендираното обезщетение за вреди.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено 4 следното:

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От посоченото във въззивната жалба и отговора на същата е видно, че спорен по делото е въпросът за това къде точно се е намирала дупката, която е причинила уврежданията на лекия автомобил и кой отговаря за стопанистването на този участък от пътя. Поради това, въззивният съд следва да се ограничи до обсъждането на тези въпроси, като по отношение на останалите релеванти обстоятелства препрати към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 от ГПК.

От показанията на разпитания в производството пред първоинстанционния съд свидетел С. Й. И. се установява, че е констатирал спадането на налягането в гумите на лек автомобил „Мерцедес Бенц S350", рег. № ****** след преминаване на ЖП прелеза. Самото увреждане обаче е настъпило преди тази констатация, като свидетелят сочи, че е преминал през дупки на пътя както преди, така и след ЖП прелеза, като наличието на такива не е било сигнализирано. Също така твърди, че е била налице дупка и на самия ЖП прелез.