Решение № 9857 от 24.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9857 гр. София, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110139210 по описа за 2025 година

*“ е предявило срещу * иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 624,94 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на * застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.09.2020 г. в * на кръстовището на * по вина на водача на *, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 02.07.2025 г. до окончателното заплащане, чиито водач блъска в задната част спрял на забранителен знак „Стоп“ * и му нанася щети, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 239,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. – 01.07.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета № 100200301196316. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 1264,87 лева, като и обезщетение било заплатено на 12.11.2020 г. на автосервиза, извършил ремонта. С уведомление за прихващане ответникът изплатил сума в размер на 639,93 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва механизма на ПТП, както и изключителната вина на застрахования при него водач, като намира, че вина за ПТП има и водачът на л.а., застрахован при ищеца. Оспорва доказателствената стойност на Двустранния констативен протокол за ПТП. Счита размера на претендираните вреди за завишен.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:

По делото е представена комбинирана застрахователна полица от 14.05.2020 г. за сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и която е била валидна към датата на ПТП.

За вредите на лек автомобил * до ищеца, като застраховател по застраховка „Каско“, е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в което водачът е посочил, че спирайки на знак „Стоп“ за завиване на ляво, автомобилът отзад не спрял и го ударил. Съставен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.09.2020 г.

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

По делото не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на 639,93 лева е заплатено от ответника на ищеца, както и наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на *.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит по делегация на свид. Р. А. А., управлявал *“, който сочи, че ПТП станал о в гр. * на светофарите на бул. „*“ при моста над река „*.

Счита, че другият автомобил спрял, когато не трябвало, поради което свид. не можал да спре и го ударил в задната страна. Щетите по другия автомобил били по пластмасовата кора или обвивка, която била напукана или одраскана. На неговия автомобил била спукана предната броня и решетка.

Разпитан е и свид. Е. А. С., управлявал *, който разказва, че точно тръгвал на светофара, където се пресича р. * и предприел маневра за ляв завой, но понеже идващите отсреща са с предимство, натиснал спирачката, за да ги пропусне и автомобилът отзад го ударил. Светофарът светел зелено, поради което потеглил, но трябвало да изчака, натиснал спирачка и бил ударен отзад в задния капак и бронята.

Спорно е обстоятелството дали сумата от 1264,87 лева представлява действителната 2 стойност на претърпените имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 1249,87 лева, която сума е била заплатена на 12.11.2020 г. на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. Ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 639,93 лева с масово плащане на 21.12.2020 г.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, 3 решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.

За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, според което на 13.09.2020 г., около 13:15 часа, л.а. „*“, с peг. № *, се движи по бул. „* и на кръстовището с бул. „*“ водачът реализира ПТП с намиращия пред него пред пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" л.а. „* 4“, с рег. № *. Всички увреждания по л.а. „* - 4“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* - 4“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1572,95 евро (3076,42 лева). Пътното платно на бул. „* в района на процесното ПТП е съставено от четири ленти за движение - по две във всяка посока, разделени с единична непрекъсната линия помежду си. Хоризонталната пътна маркировка в двете пътни ленти за движение в посока към бул. „*“ е разделена с двойна непрекъсната линия, като маркировката на дясната пътна лента указва движение надясно, а лявата направо и наляво. Вертикалната пътна маркировка преди мястото на ПТП в района на кръстовището, образувано от бул. „* и бул. *“, считано в посока на движение на двете превозни средства, е съставено от пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" и след него светофарна уредба, поставени от дясно на пътното платно. По делото няма данни за състоянието на пътната настилка в момента на настъпване на процесното ПТП, както и констатирани следи от двамата участници. По делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на л.а. „* - 4“ в момента и преди настъпването на удара. Разстоянието между двете превозни средства във всеки един момент преди настъпване на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростите на движение. Поради тази причина не може да се определи кой автомобил къде се е намирал преди настъпване на удара. Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността.

Водачът на л.а. „* - 4“ не е могъл да предотврати настъпването л.а. автомобил „* - 4“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* - 4“, изчислена на база средни пазарни цени с труд на доверени сервизи към датата на ПТП, е 1540,66 евро (3012,10 лева). Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* - 4“, изчислена на база Методиката към Наредба № 24 за задължително застраховане с 4 коефициент на нови оригинални части К = 0,5 към датата на ПТП, е 902,55 евро (1765,24 лева).

За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на застрахователното събитие в доверен сервиз съдът намира, че меродавна е определената от вещото лице сума в размер на 1572,95 евро (3076,42 лева), тъй като това е средна пазарна стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в такъв размер е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. Видно е, че застрахователят по имуществената застраховка дори е определил обезщетението в помалък от дължимия размер. От тази сума следва да бъде приспадната погасената преди завеждане на делото сума от 639,93 лева. Остатъкът от тази сума 2436,49 лева е дължим на ищцовото дружество, поради което предявеният иск се явява основателен за пълния предявен размер от 624,94 лева.