Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 802 от 29.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1190/2019
Вид
Решение № 802
Подписан
29.01.2020
В сила
12.06.2020
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 309 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Закон за държавната собственост
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 6 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 29.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1190 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 504952/09.10.2018г. по гр.д. № 7177 по описа за 2016г. на

Софийски районен съд, 36-ти състав е признато за установено по предявени от Б.С.С., ЕГН ********** с адрес: гр.

София, кв. ******” , ул. „******срещу „Е.Е.”АД, ЕИК ******с адрес на управление:*** отрицателни установителни искове , че Е.Е.”АД, ЕИК ******не е собственик на поземлен имот № 377 и поземлен имот № 380 с обща площ от около 900кв.м. с местонахождение в гр. София, местност „******-изток”, кв. 3, попадащ в УПИ І при съседи по регулационен план: ПИ 376, ПИ 381, ПИ 379, ПИ 378, улица, попадащи в ПИ с идентификатор ***, обозначен в зелен цвят на скица-приложение № 1 (л.

181 от делото) към приета по делото съдебно-техническа експертиза, приподписана от съдебния състав и неразделна част от решението, Е.Е.”АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на Б.С.С., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 1476лв., производството по исковете на Е.В.Т., ЕГН ********** е прекратено .

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5174203/29.10.2018г. от ответника по исковете Е.Е.”АД, ЕИК ******в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото твърдението било само за упражнявана фактическа власт, но не и за изявление на субективния елемент на придобивното основание, което обосновавало извод, че ищецът не е собственик на имота. Правният интерес не можел да се обоснове и със защита на фактическо състояние, защото не се касаело за смутено владение, което да не е отнето преди да изтекат 6 месеца от установяването му. Районният съд не бил обсъдил в съвкупност събраните доказателства. През периода от 1993г. до 2003г. въззивникът и праводателят му „Б.-ЗПДЕА

Г.К.”АД обезпокоявало фактическата власт на ищеца, като през 1997г. била изградена ограда в рамките на която попадали имотите. Посочило е, че на 05.10.2005г. била издадена заповед за възстановяване на владението по гр.д. № 625/2005г. на СРС, 46-ти състав, отмяната на заповедта не се отразявала на отношенията с ищеца, защото жалба не била подадена от него, така въвеждането на Б. ЗПДЕА Г.К.”АД в имота и довело до загубване на владението от ищеца.

Въззивникът бил придобил имотите чрез покупка-продажба и бил въведен във владението им от съдебен изпълнител през 2007г. Издаването на изпълнителен лист на 26.06.2007г. обезпокоило владението на ищеца.Покупко-продажбата била валидна и имала вещно-прехвърлителен ефект. Праводателят му придобил собствеността по реда на чл. 17, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ( ЗППДОбП) с Разпореждане на МС № 125/25.11.1993г. , когато държавната фирма Б.” е преобразявана в Б. холдинг”ЕАД – търговско дружества с държавно участие, това преобразуване било вписано с решение от 14.01.1994г. по ф.д. № 310/1989г. на СГС, като съгласно разпореждането на МС Б. ЗПДЕА Г.К.”ООД е поело активи и пасиви на ЗПДЕА”Г.К.” и на ДФ „Б. централно управление”. В последствие с решения по фирменото дело № 29780/1993г. Б. ЗПДЕА Г.К.”ООД било преобразувано в Б. ЗПДЕА Г.К.” АД., приватизация на което била обявена с решение на Агенцията за приватизация от 11.09.1998г. Преди Решението от 25.11.1993г. не можело имотът да се придобие по давност, защото бил държавна собственост, реално едва след обнародване на решението на 16.06.1995г. за регистрация на Б. ЗПДЕА Г.К.”ООД такава можело да започне да тече, поради което и изводът на СРС че за 10 години от 1993г. до 2003г. имотът бил придобит от ищеца бил неправилен.

Отделно, при действието на ЗТСУ (отм) в периода от 1993г. до 2001г. не било допустимо да се придобие чрез сделка или по давност реална част от дворищно-регулационни парцели. Неправилно не била зачетена доказателствената сила на констативния нотариален акт от 2001г., която не била опровергана по делото. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец Б.С.С., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Посочил е, че от 1992г и до момента владеел имота непрекъснато и необезпокоявано като свой и събраните по делото доказателства го установявали.

Към продажбата от 18.05.2007г. праводателят на въззивника не бил собственик на имота и вещно-транслативен ефект тази сделка нямала. Нямало пречка след 1993г., когато имотите били включени в капитала на държавно предприятие, те да се придобият по давност. Изградената ограда през 1997г. не препятствала достъпа на ищеца до имотите и след изграждането й той продължил да ги владее като свои. Констативният нотариален акт от 2001г. нямал за последица отстраняването на ищеца от имота.

Искът на праводателя на ищеца по чл. 108 от ЗС по дело № 3738/1998г. на СРС бил отхвърлен. Въвод по административната заповед не бил извършен през 2006г., а и тази заповед била отменена. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8002856/09.02.2016г., вписана в Агенция по вписвания в книгите за вписването в том ІV, № 125, вх. рег. № 17615 от 30.03.2016г. на Б.С.С., ЕГН ********** и Е.В.Т., ЕГН ********** срещу Е.Е.”АД, ЕИК ******, с която са поискали от да признае за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот № 377 и поземлен имот № 380 с обща площ от около 900кв.м. с местонахождение в гр. София, местност „******-изток”, кв. 3, попадащ в УПИ

І при съседи по регулационен план: ПИ 376, ПИ 381, ПИ 379, ПИ 378, улица, попадащи в ПИ с идентификатор

***.Навели са твърдения, че те са собственици на имота по придобивна давност, защото от 1992г. до момента владеят имота като свой необезпокоявано и непрекъснато. Ответникът се легитимирал като собственик по нотариален акт от 2007г. за продажба на имота, придобил го от Б. ЗПДЕА Г.К.”АД, притежаващ нотариален акт от 2001г., но те не били собственици въпреки това . Двете дружества били свързани лица, имотите по нотариалния акт били описани по различен начин. Въводът от 2007г. бил осуетен, защото там бил заварен ищецът С. като трето добросъвестно лице, по този изпълнителен лист било образувано друго изпълнително дело през 2015г. През 2006г-била издадена заповед за възстановяване на владението по административен ред, праводателят на ответника се опитал с багери и фадроми за навлезе в имота и в други имоти, разрушени били къщи, за което на управителя било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 216 , ал. 5 вр. с ал.1 от НК, в последствие административната заповед за възстановяване на владението била отменена. Предявеният през 1998г. иск по чл. 108 от ЗС за постройката бил отхвърлен. Собствеността върху имота ищците придобили по давност през 2003г. Претендирали са разноски.

Ответникът Е.Е.”АД, ЕИК ******е оспорил иска.

Навел е твърдения, че е придобил имота чрез покупко-продажба през 2007г. от собственик на имота. Имотът не бил владян необезпокоявано от ищците. Още през 1997г. праводателят му изградил ограда в която попадали имотите, през 2005г. се снабдил със заповед за възстановяване на владението, на 17.03.2006г. бил въведен в имотите, след покупката през 2007г. ответникът от съдебен изпълнител бил въведен в имотите, делото от 2015г. било за повторно извеждане на самонастанили се лица. Ищците нямали правен интерес от иска, защото не били собственици на имотите по давност, нямало изявено намерение за своене на имотите, не се касаело и за смутено фактическо състояние , защото владението не било смутено, а било отнето. Закупените имоти били част от парцел представляващ УПИ І и УПИ ІІІ, кв. 3 местност ******-изток.

Този парцел бил отчужден през 1947г. за създаване на ІІ-ра индустриална зона, регулацията имала отчуждителен ефект и така го придобила държавата. Той бил предоставен за управление на ДФ „Б.” и на основание на Разпореждане № 125/23.11.1993г. по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗППДОбП било придобито от Б. холдинг” ЕАД търговско дружество с държавно участие, като Б. ЗПДЕА Г.К.”АД придобило процесния имот след преобразуване на дружеството, за същото бил съставен и нотариалния акт от 2001г. дори да се приемело, че не бил собственик на това основание, то бил придобил имотите по давност от 2007г. , а и присъединявайки владението на праводателя считано от 1997г. След закупуването на имотите бил въведен във владението им през 2007г. , подравнил ги , насипал ги с чакъл и трошляк, повече от 5 години след това ги владеел като свои и имал качеството на добросъвестен владелец на същите. Плащал местните такси и данъци след декларирането през 2007г. на имотите. Праводателят му дори да се приемело, че не бил придобил имота по чл. 17, ал.2 от ЗППДОбП, то го бил придобил по давност . През 2005г. се бил снабдил със заповед за възстановяване на владението. Въвод по тази заповед бил извършен на 17.03.2006г. По наказателното дело срещу управителя на праводателя му имало оправдателна присъда , но след връщането на делото от горната инстанция за ново разглеждане било прекратено поради смърт на подсъдимия Накев. Отмяната на административната заповед за възстановяване на владението не се отразявало на отношенията между страните, защото ищецът не бил страна в производството по отмяната й. Имотите били ползвани от ищеца само за преминаване. Придобивната давност на ищците била прекъсната и с действията по въвод във владение по изпълнителното дело от 2007г. , въвод по него бил извършен на 06.12.2007г. Изпълнителното дело от 2015г. било за повторното изваждане на третите лица, по това дело производство било спряно с обезпечителна заповед от ІІІ-ти лица, в процесните имоти не били заварени лица. Имотите са били държавна собственост и не било възможно да се придобият по давност. Претендирало е разноски.

По делото е прието

Решение от 27.10.1999г. по дело №

3738/1998г. на софийски районен съд, 48-ми състав, с което е отхвърлен иска на „Б.

– ЗПДЕА Г.К.”АД срещу Б.С.С. по чл. 108 от ЗС за признаване за установено и предаване на владението върху сграда с площ от

200кв.м. на ул. „******, находяща се върху имот № 377 и № 380 от парцел 1, кв. 8 по плана на София, местност ******-изток” поради недоказано право на собственост на ищеца върху нея и поради недоказано държане на същата от ответника.

Приета е скица към

09.10.2015г. на имот с идентификатор *** с адрес гр. София, ул. „Първа българска армия” с площ от 8262кв.м., съгласно която този имот е с номер по предходен план кв. 3, парцел І и Х, стар идентификатор ***., собственик е Е.Е.”АД, в имота има три сгради – две складови бази с площ от 80кв.м.п и 82кв.м. и промишлена сграда с площ от 92кв.м. едноетажни.

Приета е скица от 23.03.2016г. на имот с идентификатор

***. с адрес гр. София, ул.

„Първа българска армия” с площ от 3612кв.м., съгласно която този имот е номер по предходен план кв. 3, парцел І , няма стар идентификатор , собственик е Е.Е.”АД, в имота има три сгради.

Прието е удостоверение за наследници съгласно което Г.А.С.е починала на 01.09.2015г. и е оставила за наследници съпруга си С.С.С. и дъщеря си

Е.В.Т..

Приет е нотариален акт №

56, том ІІ, рег. № 2613, дело 233/2001г., съставен на 12.09.200г. от нотариус Е.Е., рег. № 052 на Нот.К., с който „ Б.-ЗПДЕА Г.К.”АД е признато за собственик по обстоятелствена проверка по документи: АДС 12473/14.08.1996г., Разпореждане № 125/25.11.1993г. на МС за включване на имотите в капитала на „Б.-ЗПДЕА Г.К.”АД, решение по ф.д. № 29780/1993г. на СГС, баланс за 2000г. и към 30.06.2001г., на поземлен имот целият с площ от