Решение № 68 от 02.04.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Шумен, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243600500118 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „ Инвестбанк „ АД, ЕИК ......, представлявано от изпълнителните директори М.С. и С.Ц., чрез пълномощника адв. С.Л.-Н срещу решение № 858/09.11.2023 г. по гр.д. № 1539/2023 г. по описа на ШРС, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Е. И. П. със заповед № 3-5152-1595/04.05.2023 г. на изпълнителните директори на „ Инвестбанк „ АД, същата е възстановена на длъжността „Специалист, банкови операции“ в „ Инвестбанк „ АД – Финансов център „Шумен“ и „ Инвестбанк „ АД е осъдено да й заплати сумата от 75 лева – дължимо обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и деловодни разноски и държавна такса.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по съображения, изложени подробно във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от Е. И. П. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Е. И. П. от гр. Шумен, действаща чрез пълномощника адв. С. Г. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като 1 изцяло неоснователна и иска присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Е. И. П. от гр. Шумен, действаща чрез пълномощника адв. С. Г. е депозирала и насрещна въззивна жалба, с искане, ако съдът приеме уволнението на ищцата за законно и отмени претендираното от нея обезщетение по чл.225, ал.1 КТ – за оставането й без работа през периода 10.05.2023 г. – 10.08.2023 г., като приеме за неоснователно направеното от ответника възражение за насрещни вземания, да отмени постановеното първоинстанционно решение за погасяване чрез прихващане с дължимите на ищцата суми по чл.220 и чл.222 от КТ, както и в частта за разноските, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 693.85 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по насрещната жалба „ Инвестбанк „ АД, ЕИК ......, чрез пълномощника адв. С.Л.-Н е депозирал отговор на същата, в който заема становище, че е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като не съдържа указания в какво се състои порочността на решението. Що се отнася до частта, касаеща присъдените разноски, насрещната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. По същество, оспорва насрещната жалба като изцяло неоснователна.

С определение №180/08.03.2024 г. въззивният съд е приел за разглеждане въззивната жалба на „ Инвестбанк „ АД, ЕИК ......, като подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Относно „ насрещната въззивна жалба „ е приел, че не може да се приеме като надлежно предявена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, а само като изявление по съществото на правния спор, с оглед евентуална отмяна на решението в частта, в която са уважени предявените от насрещната жалбоподателка искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

Разгледана по същество, депозираната от „ Инвестбанк „ АД, ЕИК ...... въззивна жалба срещу решение № 858/09.11.2023 г. по гр.д. № 1539/2023 г. по описа на ШРС е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 1539/2023 г. е образувано по искова молба на въззиваемата Е. И. П. срещу жалбоподателя „ Инвестбанк „ АД, имаща да предмет обективно съединени искове за признаване за незаконно уволнението на ищцата със заповед № 3-5152-1595/04.05.2023 г. и постановяване на неговата отмяна; за възстановяването й на длъжността, която е заемала преди уволнението й: „ Специалист, банкови операции “ в „ Инвестбанк „ АД – клон Финансов център „ Шумен „, с работно място – Централен офис в гр. Шумен и за осъждане на ответника „ Инвестбанк „ АД – клон Финансов център „ Шумен „ да й заплати сумата от 3 300 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното й уволнение, за два месеца – от 10.06.2023 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.07.2023 г. до окончателното плащане и извършените деловодни разноски.

Ищцата е обосновала претенцията за незаконност на уволнението си с твърденията, 2 че преди постановяването му работодателят не е извършил подбор по чл.329 КТ; не е било налице реално съкращаване на щата; заповедта за уволнение е издадена в нарушение на процедурните правила, целта на закона и на сроковете за издаването й – преди провеждане на процедурата по чл.326, ал.1, вр. чл.328, ал.1, т.2 КТ; работодателят е изискал от служителката да подпише декларация, че не страда от заболявания по чл.333, ал.1, т.3 КТ едва след връчване на заповедта за уволнение; преди връчване на заповедта работодателят не е спазил процедурата по чл.333, ал.4 КТ; налице е злоупотреба и недобросъвестно упражняване от страна на работодателя на потестативното право да прекрати трудовото правоотношение на служителката на посоченото в заповедта основание, с което е нарушен принципа на чл.8, ал.2 КТ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани, с оглед на което е поискал отхвърлянето им и присъждане на извършените по делото разноски. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, е предявил възражение за прихващане между сумата на присъденото обезщетение по чл.225 КТ и получените от ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, в размер на 1 650 лева и по чл.222, ал.1 КТ, в размер на 1 575 лева, изплатени й съответно през м. май и м. юни 2023 г..

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и възражения за прихващане с правно основание по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ, като с постановеното от него решение е признал за незаконно уволнението на Е. И. П., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. “.....“ № 3, вх.1, ет.6, ап.17 и е отменил Заповед № 3-5152-1595/04.05.2023 г. на Изпълнителните директори на „Инвестбанк“ АД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “........“ № 85 , с която е наложено; възстановил е Е. И. П., ЕГН **********, на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност „Специалист банкови операции“ в „Инвестбанк“ АД, ЕИК ...... – Финансов център Шумен; осъдил е „Инвестбанк“ АД, ЕИК ......, да заплати на Е. И. П., ЕГН ********** сума от 75 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането и без работа през периода 10.05.2023 г. до 10.08.2023 г., поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част над 75 лева до пълния предявен размер от 3 300 лева е отхвърлил иска като неоснователен и погасен чрез прихващане с насрещни вземания на „Инвестбанк“ АД, ЕИК ......, както следва: със сума от 1 650 лева - изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и сума от 1 575 лева - изплатено обезщетение по 222, ал.1 КТ. Със същото решение, съдът е осъдил „Инвестбанк“ АД, ЕИК ......, да заплати на Е. И. П., ЕГН ********** сумата 687.72 лева – деловодни разноски съразмерно и съобразно уважените искове, а Е. И. П., ЕГН ********** да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК ...... обща сума от 693.85 лева, от които 605,90 лева[1]адвокатски хонорар, съразмерно на уважения иск по чл.344, ал.1,т.3 КТ и 87.95 лева - възнаграждение за ВЛ по ССЕ, съразмерно на уважената част от иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ, както и „Инвестбанк“ АД, ЕИК ...... да заплати в полза 3 на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Шумен сума от 110 лева – държавна такса за разгледаните искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Решението се обжалва изцяло от ответника по исковете.

При извършена проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че по силата на трудов договор № 51/20.05.2015 г. и допълнителни споразумения към него, ищцата е работила при ответника на длъжността „Специалист банкови операции“, с място на работа Финансов център „ Шумен „ (ФЦ - Шумен). На 10.05.2023 г. на ищцата са били връчени предизвестие и заповед № 3-5152-1595/04.05.2023 г. на изпълнителните директори на банката за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.2, предл.2 КТ, считано от 10.05.2023 г.. В предизвестието, както и в заповедта за уволнение е било посочено изрично, че трудовото правоотношение със служителката се прекратява на посоченото основание поради съкращаване на щата за длъжността „Специалист банкови операции“ във Финансов център „Шумен“ на „Инвестбанк“ АД, в изпълнение решение на УС на банката по протокол № 50/15.11.2022 г., изменено с решение на УС по протокол № 16/19.04.2023 г.. В заповедта е било посочено също, че на служителката следва да бъдат изплатени обезщетения по чл.124, ал.1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск и по чл.220, ал.1 КТ – за неспазен срок на предизвестието.

От приложените по делото извлечения от трудовата книжка на ищцата, се доказва, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, същата не е постъпвала на работа при друг работодател.

От трудовата книжка на ищцата и приложените платежни документи се установява, че от ответника са й били изплатени обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, в размер на 1 650 лева и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ , в размер на 1 575 лева.

По отношение на заповедта й за уволнение ищцата навежда доводи, че е издадена в нарушение на процедурните правила, целта на закона и на сроковете за издаването й – преди провеждане на процедурата по чл.326, ал.1, вр. чл.328, ал.1, т.2 КТ; при неспазване изискванията на чл.333, ал.1, т.3 и ал.4 КТ и при злоупотреба и недобросъвестно упражняване от страна на работодателя на потестативното право да прекрати трудовото правоотношение на служителката на посоченото в заповедта основание, с което е нарушен принципа на чл.8, ал.2 КТ.

Настоящата инстанция намира посочените възражения за изцяло неоснователни, тъй като заповедта за уволнение отговаря на изискването за форма по чл.335, ал.1 КТ, изхожда от надлежно легитимиран правен субект, имащ качеството на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР към КТ, съдържа изискуемите реквизити - основание за уволнението и срока, от който трудовото правоотношение се счита прекратено, и е връчена лично на служителката. Също така в заповедта изрично е посочено, че съкращението на щата се 4 извършва на основание конкретно решение на УС на банката, което съобразно съдебната практика е достатъчна мотивировка на заповедта, тъй като основанието е безвиновно и работодателят не е длъжен да излага други аргументи за решението си да освободи служителя. На следващо място, видно от отразеното в заповедта, същата е постановена преди изтичане срока на предизвестие по чл.326 КТ, но при ангажиране отговорността на работодателя за изплащане на ищцата заместващото този срок обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, т.е. при надлежно упражнено от работодателя право да предпочете да заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие, вместо да изчака изтичането му, което право е регламентирано изрично от нормата на чл.220, ал.1 КТ. Съгласно разпоредбите на чл.328 и чл.220, ал.1 КТ, едностранното прекратяване на трудов договор от работодател на всички основания по чл.328 КТ се извършва след отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. Предизвестието се дава с цел да бъде отработено. При липса на интерес или възможност за ефективно отработване обаче, работодателят може да прекрати трудовия договор преди да изтече срока на предизвестието, като в този случай дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие на основание чл.220, ал.1 КТ. Неотправянето на предизвестие не води до незаконност на уволнението и не е основание за отмяната му. То създава само облигационно задължение за работодателя да изплати обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, заместващо неспазения срок за предизвестие и репариращо евентуалните вреди, които уволненият работник би претърпял от лишаване от възможността да отработи този срок.