Решение № 2288 от 12.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2288 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110116748 по описа за 2024 година

Предявени са искове с обективно съединени искове с правно основание правно основание чл.31, ал.2 ЗС, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС. В условията на евентуалност в писмения отговор е обективирано възражение за придобивна давност и възражение за прихващане с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Н. Н. против И. С. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ за сумата от 1900,00 лева, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от построените в поземлен имот с идентификатор № *** две сгради – с идентификатори *** и ***, за периода от 02.11.2023 г. до

02.03.2024 г.; 2/ за сумата от 99,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1900,00 лева, за периода от 02.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда и 3/ за сумата от 3000,00 лева, представляваща ½ част от стойността на строителен материал от находяща се в имота и съборена от ответницата постройка с идентификатор ***.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съсобственици при равни права /по ½ ид.ч./ на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: ***********, ведно с построени в имота сгради, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с идентификатор ***, състояща се от два самостоятелни обекта – две жилища на всеки етаж, със застроена площ от 65 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЛЯТНА КУХНЯ с 1 идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ от 28 кв.м. и СГРАДА НА ДОПЪЛВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ от 27 кв.м. Поддържа, че независимо от желанието й съсобствеността да бъде прекратена извънсъдебно, ответницата не предприела действия, нито й плащала наем, въпреки отправените й две нотариални покани.

Ищцата поддържа, че без нейно знание и съгласие ответницата съборила находяща се в имота сграда с идентификатор ***, поради което претендира стойността на строителния материал от същата съобразно притежаваната част от съсобствеността. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество - за неоснователност на исковите претенции. Поддържа се, че от изложените в исковата молба обстоятелства не ставало от къде произтича съсобствеността върху процесния сгради, като тези твърдения се оспорват от ответника. Поддържа се, че жилищната сграда, нанесена в КККР с идентификатор ***, е построена в северната част на поземления имот, който не е съсобствен. Твърди се, че описаната сграда е лична собственост на ответницата по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 27, том XXVIII, дело 43221/1977 г. Поддържа, че праводателите й се легитимират като собственици на сградата и ½ част от дворното място по силата на правна сделка – договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 140, том XIII, дело № 2016/1977 г., а продавачите по горецитирания договор – по силата на договор за покупко-продажба от 1964 г., обективиран в нотариален акт № 83, том XXVII, дело № 4548/1964 г. На следващо място, в условията на евентуалност ответницата прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на сградата с идентификатор ***, тъй като го е владяла и владее добросъвестно от 1977 г. до настоящия момент. Отделно от предходното се сочи, че изложените в исковата молба твърдения относно вида на сградата – на два етажа с две жилища на всеки от тях, не отговарят на обективната действителност. Същата представлява едноетажна сграда, за която има издадено удостоверение за търпимост по молба на ответницата. По отношение на находяща се м ПИ сграда с идентификатор идентификатор *** се твърди, че същата е собственост на ответницата и още две - трети да спора лица М.С.И. /майка на ответницата/ и З.С.К. /сестра на ответницата/, като съсобствеността е възникнала въз основа на давностно владение и наследствено правоприемство. Ответницата не оспорва твърденията на ищцата, че сграда с идентификатор *** е била съсобствена между тях. Сочи, че част от сградата, разположена в съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор ***, е била ползвана от ответницата, а останалата част от 2 сградата, попадаща в съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор ***, се ползва и към настоящия момент от ищцата. Поддържа, че за сградата е издадена Заповед № РА-30-360/31.10.2018 г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ за премахване на строежа, като тази заповед е връчена и на двете страни и е влязла в законна сила на 28.03.2019 г. В изпълнение на посочената заповед, във връзка с предстояща проверка на място на 04.05.2023 г., за да предотврати принудително премахване на сградата от страна на Столична община за сметка и на двете страни, ответницата твърди, че в първите дни на м.май 2023 г. възложила на бригада нейното премахване и разчистване на дворното място, за което заплатила възнаграждение в размер на 5000,00 лева. Ответницата поддържа, че ищцата се е противопоставила на премахването на ползвана от нея част от незаконната сграда, поради което същата е останала и съществува и към датата на подаване на писмения отговор в съда. С оглед предходното, ползвана от ищцата част от сградата не е съборена, а другата част не е строителен материал, а строителен отпадък за извозването, на който е платила ответницата. При условията на евентуалност ответницата прави възражение за прихващане със сумата от 2500,00 лева, представляваща припадащата се на ищцата част от разходите за събарянето на незаконната сграда и извозването на строителните отпадъци от нея. По изложените в отговора съображения се иска съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а ищцата да заплати на ответника сторените по производството разноски.

С определение, обективирано в протокол от проведено на 15.10.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размера на предявените искове, както следва: предявения иск за сумата от 1900,00 лева, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от построените в поземлен имот с идентификатор № *** две сгради – с идентификатори *** и ***, за периода от 02.11.2023 г. до 02.03.2024 г., се счита предявен за сумата от 860,00 лева; предявения иск за сумата от 99,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1900,00 лева, за периода от 02.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, се счита предявен за сумата от 21,30 лева. В останалата част, над изменените размери на предявените искове, производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковата молба на основание чл.232 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 29, том ХI, дело № 1743/1962 г., съставен въз основа на постановление от 26.11.1962 г. за извършена обстоятелствена проверка, от който се установява, че С.С.В.

3 е признат за собственик по давностно владение и съдебна делба върху следния недвижим имот, находящ се в землището на с.Ал.В., а именно: ДВОРНО МЯСТО с едноетажна паянтова сграда, цялото застроено и незастроено от 838 кв.м., съставляващо по кадастралната карта на селото имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на София-С., при съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни улица.

По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том VI, дело № 883/1964 г., от който се установява, че на 20.03.1964 г. С.С.В. е продал на Н.Т.Н. ½ идеална част от собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, както и 1/10 част идеална част от построената върху това място жилищна сграда, образуващо имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на гр.София, м.С., цялото дворно място /застроено и незастроено/ от 838 кв.м., при съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни улица. Видно още от нотариалния акт е, че срещу продажната цена продавачът отстъпва, а купувачът се съгласява да владее 420 кв.м., при граници на владението на тази част - източната част от имота, при съседи: улица, Т.Н. и Г.С..

По делото е приложено удостоверение за наследници на Н.Т.Н., от което се установява, че ищцата В. Н. Н. е единствен негов наследник по закон.

По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83, том XXVII, дело № 4548/1964 г., от който се установява, че на 14.11.1964 г. С.С.В. е продал на С.М.И. и М.С.Д. следния свой собствени недвижим имот, находящ се в землището на с.Ал.В. – София, а именно: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи, хол, кухня и входна антре с площ от около 65 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено от 838 кв.м., съставляващо по кадастралната карта на селото имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на местност С., при съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни улица.

По делото е приложено удостоверение за граждански брак, от което се установява, че С.М.И. и М.С.Д. са сключили граждански брак на 9.10.1958 г.

По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 140, том XIII, дело № 2016/1977 г., от който се установява, че М.С.И. и С.М.И., продават на С.С.В., баща на първата и тъст на втория, следния свой собствен единствен жилищен недвижим имот/ ½ ид.ч. от дворно място, цялото с пространство от 832 кв.м., съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на гр.Н.И., кв.Ал.В. IV част – С., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него 33 кв.м., при съседи на парцела от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с цялата еднофамилна жилищна сграда, застроена в горното дворно място, застроено на около 51 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и антре.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 04.04.2019 г. от гр.Н.И., Столична община е, че С.М.И. е починал на 22.01.2018 г., като е оставил наследници по закон, както следва: М.С.И. – съпруга, и две дъщери - И. С.

С. - настоящ ответник и З.С.К..

4

По делото е приложен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27, том XXVIII, дело № 4322/1977 г., от който се установява, че С.С.В. е прехвърлил на внучката си И. С. И. ½ идеална част от следния свой собствен единствен жилищен имот, представляващ дворно място, цялото с пространство от 832 кв.м., съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на гр.Н.И., кв.Ал.В., IV част – С., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него 33 кв.м., при съседи на парцела: от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с цялата едноетажна жилищна сграда, застроена до северната улица на площ от 51 кв.м., представляваща едно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и антре, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя и неговата съпруга З.К.В., до тяхната смърт.

По делото е приложено удостоверение за граждански брак, от което се установява, че И. С. И. е сключила граждански брак на 12.07.1981 г.

По делото са приложени скици /актуални към 15.04.2019 г./ на поземлен имот с идентификатор № *** и находящите се в него сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 65 кв.м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 28 кв.м., както и скици /актуални към 03.06.2019 г./ на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 28 кв.м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 27 кв.м.