Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 09.12.2022, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 766/2022
Вид
Решение № 342
Подписан
09.12.2022
В сила
09.12.2022
Състав
Райна Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Смолян, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20225440100766 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца „***“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответника Л. К. Г., ЕГН **********, с адрес ***, с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи към 19.05.2022 г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК) на „***” АД сумата от общо 15 506,76 лева (петнадесет хиляди петстотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки), от които: просрочена главница в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното и погасяване, Договорна лихва за периода 20.07.2019г. до 20.05.2022 г„ включително, дължима на основание т. 7 от Договора за кредит, в размер на 5 426,32 лева (пет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки), Непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода от 03.05.2022 г. до 19.05.2022 г., включително, в размер на 44,44 лева (четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) и Разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 36 лева (тридесет и шест лева).

Между кредитора „***” АД и Л. К. Г. е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 68РКО-А-0867 от 28.09.2007 г.. На основание Договора за кредит, Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева. Договорът за кредит е сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, като с подписването му Кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени Общи условия на „***“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „***” и „**”, запознат е с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката, във връзка със сключването и изпълнението на същия. Срокът за ползване на овърдрафта е бил до 28.09.2009 г„ като се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата 1 за прекратяване на Договора, съгласно раздел XIX, т. 19.1.1 от Общи условия на „***“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „***” и ,,**”(06niHTe условия). На основание Договора за кредит, Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева. Съгласно т. 7 от Договора за кредит, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярят заплаща на Банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 13%; б) за всички останали трансакции - 15%. Съгласно т. 8 от Договора за кредит, при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

Предоставения банков кредит е изцяло усвоен по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя в Банката. Погасяван е по посочена банкова сметка.

Кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2010г.

Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел XIII, т. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия на „***“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип *** и **, приложими към Договора за кредит („Общите условия“), Банката е изпратила на Кредитополучателя покана с изх. № 237-51 от 14.01.2022 г., с която кани същия в седем дневен срок от получаване да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай изрично е посочено, че след изтичане на срока и без да бъде изпращано повторно уведомление Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е връчена на Кредитополучателя Л. К. Г. на 18.01.2022 г. от ЧСИ Д. с per. № ** на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд Смолян. На основание Раздел XIII, чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия и поради неизпълнение на задълженията за плащане въпреки предоставения от Банката срок, за доброволно изпълнение, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 03.05.2022 г.

Общият размер на претендираното вземане, включващо главница и лихви към 18.05.2022 г. /вкл./ е 15 506,76 лева (петнадесет хиляди петстотин и шест лева и седемдесет и шест стотинки), от които: просрочена главница в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), Договорна лихва, начислена за периода 20.07.2019г. до 20.05.2022 г., включително, дължима на основание т. 7 от Договора за кредит, в размер на 5 426,32 лева (пет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки), Непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода от 03.05.2022 г. до 19.05.2022 г., включително, в размер на 44,44 лева (четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) и Разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 36 лева (тридесет и шест лева).

За „***“ АД, редовно призовано не се явява представител в съдебно заседание.

Исковете се подържат в писмена молба, внесена чрез юриск.П.

За ответника

Л. К. Г. процесуалният му представител оспорва исковете по съображенията в отговора на исковата молба.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника Л. К. Г. , се заявява, че е безспорна договорната връзка между страните по договор за кредит овърдрафт. Срокът на ползване на овърдрафта е до 28.09.2009 год. Сам ищецът в исковата молба признава неизгодното за него обстоятелство, че от 19.02.2010 год. процесния овърдрафт е в просрочие като това е и началната дата на забавата, а от 03.05.2022 г. е обявил предсрочна изискуемост на цялото си вземане на длъжника-ответник, чрез отправянето до него на нотариална покана на по-късна дата, с оглед, на което е инициирал и 2 образувал заповедно производство по смисъла на чл. 417 т. 2 ТПК. А на 19.05.2022 г. е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Практически процесният договор и действащите към датата на сключването му ОУ предвиждат алгоритъм, при който на конкретни дати настъпва изискуемостта на конкретно задължение на ответника по договора - за главница и лихви. Датите са определяеми конкретни дати, от които ответникът е в забава, както по отношение погашението на главницата по дълга си - усвоените на части суми по овърдрафта, така и по отношение на задължението му за заплащане на договорни лихви и доколкото вноските по кредита са срочни задължения, за да бъдат поставен длъжникът в забава не е необходима покана. При положение, че срокът за изпълнение на задължението е определен, или определяем, от съответната дата ответникът е в забава, като от тази дата тече и погасителна давност за съответното вземане на кредитора. Договорът не съдържа клаузи, даващи основание да се приеме извод, обратен на горния, нито пък такъв се обуславя от действащите към датата на сключването му ОУ. Подаването на заявление по реда на чл.417 ГПК за това вземане е следвало да бъде сторено най-късно на 18.02.2015 год., но ищецът е предприел необходимото след тази дата, поради което вземането за главница, което се погасява с 5- годишна давност /чл.110 ЗЗД/ е погасено, а с погасяване на главницата се погасяват и акцесорните вземания /чл. 119 ЗЗД/ за лихви и други разходи по процесния кредит, поради което на 19.05.2022 год., когато РС-Смолян е бил сезиран със заявлението по чл.417 ГПК на ищеца, посочените в него суми вече са били погасени по давност. По тези съображения ответната страна прави възражение за изтекла погасителна давност, поради което и претендираната главница и лихва и другите разходи по процесния кредит са недължими. Нещо повече, последното плащане от ответника е на 08.02.2010г. След този момент ответникът не е погасявал дори и частично задълженията си, което действие да се квалифицира като евентуално признание на вземанията на банката ищец и евентуално да обоснове извод за прекъсване на давността и да започне да се брои нова давност. Отникът оспорва твърдението, че на 28.08.2020г. е направил плащане по кредита в размер на 900 лв. Такова плащане не е извършвал.

В производството по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ЕПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му, т. е., ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" от ЗЗД е настъпил със задна дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая 19.05.2022 год. С отговора се оспорват представените Общи условия на *** АД - и двата варианта без дата. Към момента на сключване на процесния договор представените като доказателства по делото два варианта на ОУ не са били действащи.

Ответникът не е бил задължен да извършва плащания на датите и за размерите, твърдени от ищеца. На това основание ответникът счита, че незаконосъобразно Банката е упражнила правото да превърне така цитирания договор за кредит в предсрочно изискуем. Оспорва и съдържанието на поканата, в която не са конкретизирани размерите на всяка една дължима погасителна вноска, формирана от съответна главница и лихви и основанията за начисляването им. От страна на ищеца, макар да са въведени твърдения, не са представени доказателства, за автоматичното подновяване на договора, съобразно предвидените за това условия. Липсват доказателства, че договора е бил продължен и изискуемостта на вземанията му е настъпила в по-късен момент. Тъй като такива доказателства не са представени ответникът заявява, че договора между страните е прекратен поради изтичане на срока 3 на 28.09.2009 г., от който момент за ищеца е възникнала възможността да реализира вземанията си към ответника в случай, че последният не ги е погасил.

Ответникът прави възражение, че е недължима процесната сума от 5 426.32 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода 20.07.2019 г. до 20.05.2022 г., претендирана от ищеца на основание т.7 от договора, като освен че е погасена по давност по изложените по-горе съображения, а и поради нищожност на т. 7 от процесния договор. Процесният договор е сключен по време на действието на Закона за потребителския кредит в сила от 01.10.2006г., отм. на 12.05.2010 г. Съгласно чл.19, ал.1, и 2 от същия закон при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Това правило е възпроизведено и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, в сила от 12.05.2006 г. С така уговорената от страните плащане по т. 7 от процесния договор, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 19 от ЗПК (отм.) и се въвеждат плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, но размерът им надвишава нормативно установения предел, а именно законната лихва. В този смисъл клаузата се явява нищожна в частта, която предвижда начисляване на лихва в размер над законната, поради противоречие със закона.

Спорно по делото е обстоятелството от кой момент настъпва изискуемостта на задълженията по процесния договор, респективно от кой момент започва да тече погасителна давност за тях. Установената дата на настъпилата по договора изискуемост на вземанията, съгласно чл.114 от ЗЗД е денят, от който започва да тече и погасителната давност за тях. Вземанията на кредитора по този договор, не са периодични плащания, тъй като при договора за овърдрафт (както и при договора за заем) е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на погасителни вноски, представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части, по аргумент по чл.66 от ЗЗД, т.е. частични плащания на едно задължение, поради което в настоящия случай приложима давност е петгодишната по чл.110 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, както и съдебната практика, изразена в Решение № 38 от 26.03.2019г. постановено по т.д. № 1157/2018г. на ВКС, II т.о., Решение № 261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 795/20Юг., IV г.о. и др.