Определение № 173 от 21.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Бургас, 14.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четирИ.десети август през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600156 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на глава ХХІІ вр. чл. 249, ал.3 НПК, образувано по подадена частна жалба от защитника на подсъдимия Р. А. – адв. Л., срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 29.06.2023г. по НОХД № 217/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

С частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция, което е намерено необосновано и постановено при липса на мотиви. В съдебното заседание са били изложени подробни оплаквания за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила при изготвянето на обвинителния акт, накърняващи правото на защита. Съдът е отхвърлил оплакванията декларативно, без да обсъди възраженията. В обстоятелствената част на обвинителния акт до л.36 са описани действия на множество други длъжностни лица, без да е анализирано отношението им към последващите процедури. Изключителното многословие, натрупването на факти и нормативни разпоредби без да се посочи ясно връзката им с твърдяното деяние, прави защитата невъзможна. Липсата на нарушения при изготвянето на диспозитива, не прави обстоятелствената част на обвинителния акт съответна на процесуалните изисквания.

Необсъждането на направените възражения опорочава съдебния акт и установява постановяването му при липса на мотиви – основание за неговата отмяна. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение в атакуваната му част и постановяване на ново, с което да бъде уважено направеното искане за връщане на делото на окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

В писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас е аргументирана неоснователност на подадената частна жалба и се предлага потвърждаване на атакувания съдебен акт, поради липса на допуснато процесуално нарушение. Прокурорът счита, че не може да бъде споделено твърдението за неяснота на обвинителния акт.

Действително в обстоятелствената му част са натрупани множество факти и обстоятелства, които не са част от обвинението, но това не води до объркване и затрудняване на защитата.

В тази част са посочени обстоятелства по назначаването на подсъдимия на заеманата длъжност Главен архитект на Общ. Созопол, подробно са посочени обстоятелства относно статута на м. „Буджака“ и м. „Колокита“, находящи се там паметници на културата, пряко 1 свързани с инкриминираната дейност на подсъдимия и от значение за описанието на извършените от него нарушения, превишаването на права, с оглед мотивиране на настъпилите нематериални вредни последици. Неоснователно е и възражението за липса на факти за наличието на специална цел – такива са посочени многократно на конкретни листи в обвинителния акт. Няма противоречия между обстоятелствена и заключителна част на акта. Описани са конкретно извършените от подсъдимия действия, които са извън неговата компетентност. Посочени са заключенията на експертизите, изводите на прокурора за обективната и субективна съставомерност на извършените от подсъдимия деяния.

Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в съдебния акт, с който е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Макар и пообобщено, съдът е изложил съображенията си, че обвинителния акт съответства на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.

Подадената частна жалба е процесуално допустима за разглеждане.

По съществото й, въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания, с оспорения съдебен акт и доказателствата по делото, намери следното:

С внесения обвинителен акт прокурорът е предал на съд лицето Р. Г. А. за извършено престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В обстоятелствената и в заключителната части на акта са описани фактическите обстоятелства, изпълващи според прокурора юридическите критерии на инкриминираното престъпление, включващо 15 отделни деяния, извършени през периода 26.11.2007г.-01.10.2009г., представляващи нарушаване на служебните задължения и превишаване на правата на Главния архитект на Общ. Созопол с цел облагодетелстване на търговско дружество (“Анел 98“ ЕООД-„Анел Корпорация“ ЕООД), чрез осигуряване на възможност в нарушение на законодателството да проектира, извърши и експлоатира незаконни строежи в собствени имоти, като от деянието са настъпили значителни нематериални вредни последици за държавата – унищожаване на ландшафт, растителност, скални фиорди и образувания, на Мидения плаж, трайно ограничаване на достъпа на гражданите до морския бряг; както и за Общ. Созопол – изразяващи се в уронване престижа на общинската администрация чрез грубото нарушаване на установения нормативен ред за строителство в крайбрежна, защитена и охранителна на недвижима културна ценност зони.

В проведеното разпоредително заседание защитникът е изложил становище за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, чрез включването в обстоятелствената му част на множество неотносими към обвинението факти и спорадично споменаване името на подсъдимия във връзка с твърдения за извършени от него нарушения на нормативни актове; възпроизведено е съдържанието на експертизи, след което е изложен диспозитива на акта – веднъж като елемент от обстоятелствената част, веднъж като заключителна част; за посочените нарушения на подсъдимия не са изложени доводи във връзка с действията на други длъжностни лица, предхождащи тези на подсъдимия – доколко неговите действия са били обусловени от предходните; доколко издаваните от него актове въз основа на неистински оценки и документи с невярно съдържание са със съзнанието му за този характер на предходните документи; посочени са множество решения на различни съдилища и не е ясно какво твърди прокурора и каква е неговата воля, а не тази на съответните съдилища; не са изложени обстоятелства за твърдените настъпили вредни последици; липсват факти за наличие на специалната цел. По този начин, макар и твърде обемен, обвинителният кат не отговаря на изискванията на закона за неговото съдържание и всичко това затруднява защитата на подсъдимия.

Действително, обвинителният акт е с голям обем, но въззивната инстанция също приема, че това не нарушава правото на защита на подсъдимия, тъй като съдържанието на акта отговаря на изискванията на чл.246 НПК. Начинът на изписването му е въпрос на личен 2 стил на неговия автор и е продиктуван от обема на разследването и хронологичната, и логическа свързаност на предходни събития и лица с фактите, които са инкриминирани като съставомерни за подсъдимия. Описанието, което е излишно и обременително според защитата, е свързано със статута на обектите и местностите, в които е изградено спорното строителство, обосноваващи правния извод за значителността на вредните последици.

Описана е хронологията на извършваните нарушения от различни длъжностни лица, които са свързани с последващото поведение на подсъдимия, според обвинението.

Въззивната инстанция не намира за основателно възражението за липса на посочени фактически обстоятелства за наличието на специалната цел – да се облагодетелства търговското дружество, инвеститор на строежите. Такава цел рядко може пряко да бъде изведена от самопризнания или показания на лица с първична информация по фактите. Многократно в акта обаче е посочено, че инкриминираните действия на А. са целели подпомагането на инвеститора да изгради и пусне в експлоатация туристическия обект в неговата цялост, да спести разходи и т.н., от което прокурорът извежда съставомерната специална цел на подсъдимия.

Не е налице и противоречие между обстоятелствена и заключителна част на акта, поради липса на фактическо описание на превишаване на права. Такова е посочено на л.9596 от документа, както и в т.5 на л.182 от заключителната част на ОА при описание на правната квалификация на деянието.

Не са нарушени изискванията за съдържание на обвинителния акт, в степен нарушаваща правото на защита, чрез възпроизвеждане съдържанието на извършени експертизи в обстоятелствената му част. В чл.246, ал.2 НПК е регламентирано, че в тази част, освен извършеното престъпление, данни за подсъдимия, пострадалия и т.н., се посочват доказателствените материали, от които прокурорът е приел за установени посочените фактически обстоятелства. Именно така е сторено с посоченото съдържание на експертни заключения, които по мнение на обвинителя подкрепят обвинението и обосновават фактическите и юридически изводи.

Въззивната инстанция не споделя и възражението за липса на мотиви в протоколното определение от РЗ, с което е отхвърлено искането на защитата за връщане делото на прокурора. Съдът е приел, че не са налице допуснати отстраними съществени нарушения в досъдебното производство, които да са основание за прекратяване на съдебното производство. Макар и по-обобщено, въздържайки се да навлиза в отговори на въпроси, които следва да разреши с крайния съдебен акт по същество на делото, първоинстанционният съд е изложил становището си, че съдържанието на обвинителния акт съответства на изискванията в чл.246 НПК. Отговорил е на възражението за рядкото споменаване името на подсъдимия, за множеството включени факти, които не касаят неговите инкриминирани действия, извършеното в акта фактическо и юридическо описание на престъплението. Определението не страда от липса на мотиви, към този съдебен акт не са относими изискванията за съдържание на присъдата, посочени в чл.305 НПК.

Ето защо, Апелативният съд споделя изводите на първата инстанция и съображенията, изложени в становището на представителя на Апелативна прокуратураБургас, поради което приема възраженията на защитата, изложени в жалбата, за неоснователни.

Мотивиран от горното, въззивният съд намира определението на ОС-Бургас за обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал.3 НПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 29.06.2023 г. по НОХД № 217/2023 г. на Бургаския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4