Определение № 138 от 05.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Б. , 05.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 2020*00500938 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК във връзка с чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от С. Б. М., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ул.„Н.В.” № *, чрез пълномощника и адв. П.И.З.а, АК Б., която като ищец по гр.д. № 1108/2020г. по описа на РС Б., моли въззивния съд да отмени Определение № 5449/06.07.2020г. по гражданско дело № 1108/2020г. по описа на РС Б., с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл. 83 ал. 2 от ГПК- за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски при разглеждане на гр. дело № 1108/2020г. по описа на РС Б..

С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобраност на обжалваното определение, които по правната си същност са доводи за необоснованост и неправилното приложение на процесуалния закон от първоинстанционния съд. Сочи се с частната жалба, че както ищцата по гр. дело № 1108/2020г. по описа на РС Б., така и нейния съпруг са пенсионери и получават месечна пенсия съответно в размер на 244.86лв. и 219.00лв. месечно, като се поддържа че така получаваните месечни доходи са в изключително нисък размер, буквално на екзистенциалния минимум за съществуване, с оглед настоящата обстановка в страната и необходимите средно месечни доходи за нормален живот.

Оспорва се с частната жалба като необоснован довода на първоинстационния съд, на който 1 същият се е позовал за да откаже искането за освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски по делото, а именно наличието на влог в размер на 6 000лв. на името на съпруга на ищцата, като се излагат съображения че влога е на името на съпруга на ищцата, че същият представлява спестени пари от двамата съпрузи през целия им живот, като е предвиден за възникване на непредвидени обстоятелства и нуждата от покриване на разноски за внезапно заболяване на някой от съпрузите, за операция или друга медицинска интервенция, като противоречи на всякаква житейска логика ищцата и съпругът и, предвид на тежкото си материално положение, да са принудени да дадат част от последните си спестявания и да останат без спестени пари, за да платят държавна такса и разноски за разглеждането на гр. дело № 1108/2020г. по описа на РС Б., по което са предявени искове за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Изложени са още доводи с частната жалба, че притежавания от съпрузите апартамент като единствен недвижим имот и семейно жилище, е несеквестируем и не може да послужи за осигуряване на парични средства за заплащане на държавна такса и разноски по заведеното дело, тъй като в него живеят двамата съпрузи и те нямат друг недвижим имот.

Отделно с частната жалба са изложени доводи, че не може да се приеме за обоснован извода на съда, че ищцата разполага с достатъчно парични средства, след като е упълномощила редовен адвокат за защита и процесуално представителство по делото, тъй като видно от подписаното пълномощно, адвокат Зотева е упълномощена да представлява С. Б. М. по делото, на пълномощното е подписано при условията на чл. 38 ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата, като към момента на развитието на производството по делото, на упълномощения адвокат не са заплащани предварително никакви хонорари от ищцата.

На същите основания, депозирана е по делото молба от С. Б. М., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ул.„Н.В.” № *, чрез пълномощника и адв. П.И.З.а, да бъде освободена и от заплащането на дължимата държавна такса във връзка с въззивното обжалване по делото.

За да се произнесе по оплакванията на частния жалбоподател, настоящият състав на ОС Б., съобрази следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от С. Б. М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "Н.В." № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. "Т.А." № *, чрез пълномощника адв. П.З., срещу Община Б., представлявана от кмета Р.Т.

В депозираната искова молба са заявени искания ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми:

- сумата от 1039,66 лв. – представляваща, обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на спъването и падането на С. Б. М. на 11.06.2020г. поради разместена и неравна плочка по движението й по тротоара по бул. "В.Л." в гр. Б. и 2

- сумата от 5000лв. – представляваща, обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на спъването и падането на С. Б. М. на 11.06.2020г. поради разместена и неравна плочка по движението й по тротоара по бул. "В.Л." в гр. Б..

Исковата молба е депозирана пред съда чрез редовно упълномощен адвокат/адв. П.З./, с която същата е упълномощена да осъществи правна защита и процесуално представителство по гр. дело № 1108/2020г. по описа на РС Б., без да има данни към момента на депозирането на исковата молба пред съда да е договорен и платен между страните адвокатски хонорар.

С молба заявление от 03.07.2020г. по образуваното пред първоинстанционния съд гр. дело № 1108/2020г. по описа на РС Б., ищцата С. Б. М., е поискал от съда, на основание чл. 83 ал.

2 от ГПК, да бъде освободена от предварителното заплащане на държавна такса във връзка с предявените пред съда за разглеждане искове, както и от заплащането на разноски по делото, тъй като не разполага с достатъчно парични средства за това.

Във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и разноски, ищцата е представила пред първоинстанционния съд Декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че С. Б. М. има съпруг, заедно с който живее на адрес: гр.

Б., ул.„Н.В.” № *, в единствения недвижим имот притежаван от семейството- апартамент с площ от 85 кв.м. Съпрузите не са собственици на МПС. Ищцата С. Б. М. е декларирала пред първоинстанционния съд, че тя или съпругът и не получават допълнителни месечни доходи от заплати, наеми, ренти от земеделска земя и др.

В декларацията е посочено, че съпрузите са пенсионери и получават месечна пенсия- С. Б.

М. в размер на 444.86лв. , а съпругът и в размер на 219лв., което се потвърждава и от представеното пред РС Б. удостоверение от НОИ. Посочено е в декларацията че от месечните си доходи, получени от пенсии за прослужено време и старост, съпрузите отделят общо 55.00лв. за закупуване на лекарства за лечение на болестите от които двамата страдат.

Ищецът не е представил по делото медицински документи от които е видно че страда от хронични заболявания и има здравословни проблеми, изискващи постоянно медикаментозно лечение. Не са представени такива писмени доказателства и за съпруга на ищцата.

С обжалваното Определение № 5449/06.07.2020г. по гражданско дело № 1108/2020г. по описа на РС Б., съдът е оставил без уважение искането на ищцата- С. Б. М., за освобождаване от заплащането на дължимата такса и разноски при разглеждането на делото, като неоснователно. Изложени са доводи, че твърдението на ищцата че не разполага с достатъчно средства не се подкрепят от представените с искането доказателства, тъй като от събраните доказателства се установява, че съпругът на ищцата има паричен влог, в размер на 6 000лв., както и че по делото същата е ангажирала редовно упълномощен адвокат, като съдът е приел че ищцата и нейния съпруг притежават доходи, които им позволяват заплащането на държавна такса и разноските по гр. дело № 1108/2020г. по описа на РС Б., като дължимата държавна такса е определена от съда в размер на 250.00лв.

3

Поради тези съображения, първоинстанционният съд е намерил, че молбата на ищеца следва да бъде оставена без уважение, след което е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата че следва в едноседмичен срок от получаването на съобщението за него, да внесе по сметката на РС Б., дължимата държавна такса в размер на 250лв., тъй като в противен случай ще понесе неблагоприятните последици съобразно разпоредбата на чл. *9 ал. 3 от ГПК.

При така изложеното от фактическа страна, съдът навежда следните правни доводи:

Частната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана пред съда компетентен за нейното разглеждане и в установения от закона срок за обжалването на постановеното от първоинстанционния съд определение. Жалбата изхожда от лице имащо правен интерес от въззивно обжалване и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол от по- горната съдебна инстация.

С ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК са дадени задължителни указания на съдилищата, че отсъствието на наведени оплаквания в частната жалба в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт, не е основание за оставянето и без разглеждане, като в този случай въззивният съд дължи произнасяне при условията на чл. 278 ал.2 от ГПК, като сам решава спорния въпрос по същество и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. В този случай ограниченията относно обхвата на дейността на въззивната инстанция, предвидени в чл. 269 изр. ІІ от ГПК, не се прилагат в производството образувано по частна жалба, като съдът действа при условията на пълен, а не на ограничен въззив. В тази насока са и указанията дадени на съдилищата с ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК. Поради изложените съображения, депозираната от С. Б. М. частна жалба е редовна, като същата следва да бъде разгледана от настоящия въззивен състав по същество.

При разглеждането на делото от първоинстанционния съд, ищцата е представила пълномощно, без да е представен Договор за правна защита и съдействие, като е упълномощена адв. П.З., за защита и за процесуално представителство по образуваното гр. дело № 1108/2020г. по описа на РС Б.. В пълномощното липсва уговорена между страните цена на адвокатската услуга или изрично уговорен размер на дължимия адвокатски хонорар.

Липсват и доказателства на пълномощника на ищцата към момента на завеждането на иска пред съда, да е платен реално- в брой или по сметка адвокатски хонорар, поради което не се установява реалното извършване на плащане на адвокатски хонорар. Убедителни доказателства за реалното заплащане на хонорар за защита и процесуално представителство, съобразно указанията дадени на съдилищата с т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/20*г. на ОСГТК, според настоящия въззивен състав, по първоинстанционното дело липсват.

Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК ясно и точно очертава критериите, които следва да се 4 съобразят при преценката от съда- може ли ищеца молител да бъде освободен по негово изрично искане- от предварително внасяне на дължимата държавна такса, както и от внасянето на разноски по образуваното въз основа на депозираната от него искова молба гражданско дело, като в тази насока константна е и съдебната практика/Определение № 567 от 29.10.2009г. по ч.гр.д. № 547/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ/. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии– материално и имуществено състояние на лицето, семейно положение, здравословно състояние, трудово заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски в производството по делото.

Анализа на представените по настоящото дело доказателства от ищцата С. Б. М., във връзка с искането и за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, сочат че тя и нейния съпруг са пенсионери, в напреднала възраст, като не работят и не генерират трудови доходи, като не разполагат с други източници на доходи- наеми, аренди на земеделска земя и др., като няма данни да осъществяват търговска дейност. Единствените доходи на двамата съпрузи са от получаваните от тях месечни пенсии, които по своя размер са близо до социалния минимум необходим на едно лице за месечна издръжка и за нормално човешко съществуване. В тази връзка следва да бъде отчетено, че двамата са декларирали че сума в размер на 55.00лв./общо за двамата/са необходими за закупуване на лекарства за поддържане на здравето им.