Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 770 от 16.10.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 361/2023
Вид
Решение № 770
Подписан
16.10.2023
В сила
25.11.2023
Състав
Соня Тодорова Дженкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Д., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20233230100361 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск от Община град Д., Булстат: ***, ***, с която срещу „БЕСТРЕЙНИНГ“ ООД, ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: *** , е предявен иск за съдебно установяване дължимостта на следните суми за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3389/2022 г. по описа на ДРС:

- 18 639,69 лв. /осемнадесет хиляди шестстот ин тридесет и девет лв. и 69 ст./, представляваща дължима неустойка за периода от 10.07.2020г. до 12.04.2021г. за осма година по Договор № 98/15.03.2012 г.. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22, град Д., представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092 кв. м.. представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв. м. ведно със 7920 кв. м застроено и незастроено дворно място, урегулирано в парцел V, кв. 572 по КК и ЗПР на ***, град Д..

Твърдения на ищеца:

Въз основа на подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК от Община град Д., по ч. гр. дело № 3389/2022 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1478/25.11.2022 г„ с която е разпоредено длъжникът „Бестрейнинг" ООД, ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***. да заплати на Община град Д. следните суми:

- 18 639,69 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин тридесет и девет лв. и 69 ст./, представляваща дължима неустойка за периода от 10.07.2020г. до 12.04.2021г. за осма година по Договор № 98/15.03.2012 г.. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост: бивша целодневна детска градина № 22. град Д., представляваща масивна сграда със застроена площ от 1092 кв. м.. представляваща съчетание от три двуетажни, 1 едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв. м. ведно със 7920 кв. м застроено и незастроено дворно място, урегулирано в парцел V, кв. 572 по КК и ЗПР на ***, град Д..

Разноски в заповедното производство в размер на 372,79 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „Бестрейнинг“ ООД.

ЕИК: ***. със седалище и адрес на управление: гр. Д., *** като в законоустановения срок по чл. 414. ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение.

С разпореждане № 249 от 16.01.2023 г. по ЧГД № 3389/2022.. получено на 19.01.2023г., Д.кият районен съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си срещу длъжника.

Собствеността на Община град Д. върху гореописания недвижим имот е публична общинска, като имотът е актуван с АОС № 605 от 17.04.1998 г., вписан под № 68, том XXX, вх. регистър № 13114 от 24.08.2005 г., нот. дело 6691 от Службата по вписвания. На основание чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост е съставен нов АОС № 5137/18.12.2014г.. вписан под вх. per. № 11827 от 22.12.2014г.. акт. № 106. том XXVIII от Службата по вписвания. Местонахождението на имота е: град Д.. ***.

На основание Решение № 3-8 по протокол № 3 от 20.12.2011г. на Общински съвет гр. Д., между Община град Д., в качеството на концедент и Бестрейнинг ООД. в качеството на концесионер, е сключен концесионен договор№ 98/15.03.2012г. в който Община град Д. е предоставила концесия върху общински нежилищен имот - публична общинска собственост, бивша целодневна детска градина № 22. град Д., представляваща масивна сграда, със застроена площ от 1092 кв.м.. представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажно тяло и топла връзка, с разгърната застроена площ от 1818 кв.м.. ведно с 7920 кв.м. застроено и незастроено дворно място, урегулирано в УПИ V. кв.572 по ПУП-ПРЗ на ***’". поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КК на град Д.

Договорът е сключен за срок от 20 години и влиза в сила от датата на подписването му. Съгласно договора, концесионерът се е задължил да заплаща дължимите концесионни възнаграждения в размера, сроковете и по реда, предвидени в чл. 17 на концесионен договор № 98/15.03.2012г.

Съгласно чл.17. ал.2 от договора концесионерът дължи на концедента годишно концесионно плащане /ГКП/ в размер на 16 100 лева без ДДС, което се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ. платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно плащане, дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по договор. Размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока на концесията - 16 100 лв. без ДДС се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, както следва:

За 1-та година по договора - ГКП1 = освобождава се от заплащане; т.е. има гратисен период.

За 2-та година по договора - ГКП2 = 16 100 лв без ДДС.

За 3-та година по договора - ГКПЗ = ГКП2 + /ГКП2 * индекс на инфлация/;

За 4-та година по договора - ГКП4 = ГКПЗ + /ГКПЗ * индекс на инфлация/;

За 20-та година по договора - ГКГ120 = ГКП 19 + /ГКП 19 * индекс на инфлация/, като се приспадне гаранцията по чл.18, т.2 от настоящия договор, 2 ако са изпълнявани задълженията от страна на концесионера по време на концесията.

За периода 2014-2017г. /вкл./ не е извършвана индексация на годишните концесионни плащания.

Съгласно чл. 20. ал. 1 от Договор № 98/15.03.2012г.. при забавено изпълнение на задължения за плащане на концесионните плащания в срок до 30 дни. концесионерът дължи и законната лихва.

Според чл. 20. ал. 2 от договора, при неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане за повече от 30 дни. концесионерът дължи неустойка в размер на 0.5 % на ден за всеки ден след тридесетия, върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за съответния период

Годишно концесионно плащане за осма година по договора /за периода 15.03.2019г. - 15.03.2020г./. след индексиране възлиза на 17 014,22 лв. /без ДДС/, дължимо до 14.04.2019г. , за което концесионерът е надлежно уведомен.

Същото не е заплатено в посочения срок, а е погасено на 7 вноски, платени съответно: на 10.07.2020г. - сумата от 3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв.

ДДС/: 18.02.2021 г. - сумата от 3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на 12.03.2021 г. сумата от 3000 лв. / 2500 лв. КП + 500 лв. ДДС’/; на 23.03.2021г.

- сумата от 3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на 07.04.2021г. - сумата от 3000 лв. /2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на 09.04.2021 г. - сумата от 3000 лв. / 2500 лв. КП + 500 лв. ДДС/; на 13.04.2021 г. - сумата от 2417.06 лв /2014 лв.

КП + 402.84 лв. ДДС/.

С оглед на гореизложеното, върху дължимото концесионно възнаграждение за осма година по договора, за периода 10.07.202012.04.2021г. /вкл./ е начислена неустойка в размер на 18 639,69 лв.

Община град Д. многократно е отправяла до концесионера надлежно връчени уведомителни писма и покани за доброволно изпълнение на задълженията му.

В указаните срокове, а и до настоящия момент, дружеството не е извършило плащане на задълженията за неустойка.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

Релевантни възражения на ответника:

1. Претендираната, съгласно чл. 20, ал. 2 от договора, неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. В случая компенсаторният характер на неустойката излиза извън пределите на нравствено допустимото, т. е. касае се за степен, в която се накърнява не само представата за справедливост, но и за моралност въобще. Неустойката е уговорена в размер на 0,5 % на ден върху стойността на дължимата сума.

Размерът на законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения към момента на сключване на договора за концесия (15.03.2012 г.) се определя с Постановление № 72 на МС от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В него е предвидено, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в лева е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта, а дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е 1/360 част от годишния й размер. Съгласно публично достъпна информация на интернет страницата на Българска народна банка, основния лихвен процент на БНБ към момента на сключване 3 на договора е в размер на 0.15 %.

Към момента на сключване на договора, законната лихва за един ден забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионно възнаграждение е в размер на 4,54 лв. За периода, за който се претендира заплащане на процесната неустойка, а именно: 10.07.2020 г. - 12.04.2021 г., размерът на законната лихва е 1 309,25 лв.

В същото време, към момента на сключване на договора, неустойката за един ден забава при неизпълнение на задължението за плащане на концесионно възнаграждение е 80,50 лв., като за процесния период Община Д. твърди, че размерът на неустойката възлиза в размер на 18 639,69 лв.

Клаузата в чл. 20, ал. 2 от договора за концесия предвижда задължение за концесионера за заплащане на неустойка върху неплатеното концесионно възнаграждение в размер на 0,5 % на ден, следователно преизчислена за един месец, размерът й е 15 %, а при просрочие от една година размерът на неустойката е 180 %. Така предвидената неустойка е прекомерно висока и несъразмерна със задължението, за неизпълнение на което е предвидена. При забава, продължила 365 дни, размерът на неустойката за забава ще е 29 382,50 лв., докато размерът на дължимото годишно концесионно възнаграждение е 16 100,00 лв. или размерът на неустойката забава е равен на почти 2 пъти размерът на годишното концесионно възнаграждение, дължимо при точно изпълнение на договора.

Цитира се съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 181 от 26.02.2015г.. постановено по т.д. № 4386/2013 г.. ТК, II Т.О.. Решение № 120 от 08.08.2016г.. постановено по т.д. № 1399/2015 г„ ТК. II T.CL Решение № 89 от 02.10.2019 г.. постановено по т.д. № 1214/2018 г.. ТК. II Т.О.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че въз основа на подадено заявление с вх.

№20362/22.11.2022г. до РС-Д., Община Д. се е снабдила със заповед за изпълнение № 1478/25.11.2022г. по чл.410 от ГПК за парично вземане за сумата от 18 639.69 лева, представляваща дължима за периода 10.07.2020г. – 12.04.2021г. неустойка за забава в плащането на дължимото концесионно възнаграждение за осма година, произтичащо от Договор №98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, бивша целодневна детска градина № 22, заедно със законната лихва върху същата сума от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК- 22.11.2022г., до окончателното плащане.

Заповедта е връчена на длъжника на 29.11.2022г., който на 22.12.2022г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение.

На осн. чл.415 ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания за провеждане на установително производство, връчени на 19.01.2023г. В едномесечен срок от получаване на указанията, заявителят Община Д. е депозирал искова молба вх.№2373/07.02.2023г.

Видно от представения по делото Акт № 5137 от 18.12.2014 г. за общинска частна собственост, вписан в СВп. – гр. Д. под №106, том XXVIII, вх. рег. №11827/22.122014г., Община гр. Д. се легитимира, на основание § 42 от ПР на Закона за общинската собственост, като собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 8 300 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д., УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. ***“, представляващ масивна едноетажна сграда със 4 застроена площ 319 кв.м., с идентификатор ***.6, находящ се в гр. Д., ***.

Страните не спорят договорната си обвързаност, а и по делото е представен Договор за предоставяне на концесия върху бивша целодневна детска градина № 22, ж.к.“***“, бул.„**“ от 15.03.2012 г. в гр. Д., на основание решение № 48-7 от 26.07.2011 г. на Общинския съвет на гр. Д., по силата на който Община Д. като концедент предоставя на концесионера, концесия върху имот: Публична общинска собственост - бивша целодневна детска градина № 22, съставляваща масивна сграда със застроена площ от 1 092 кв.м., представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажна тяло и топла връзка с разгърната застроена площ 1 818 кв.м., ведно с 7 920 кв.м., застроено и незастроено дворно място, урегулирано в парцел № V, кв. 572 по Кадастрален и ЗРП на ж.к.“***“, гр. Д..