Решение № 616 от 27.02.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6248/2022
- Вид
- Решение № 616
- Подписан
- 27.02.2023
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.97 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113, 115, 116, 117 и 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.113, 115, 116, 117 и 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.113, 115, 116, 117 и 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.113, 115, 116, 117 и 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.113, 115, 116, 117 и 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за собствеността
- чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.16 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 616 гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д. Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20223110106248 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Д. С. Д., ЕГН:**********, ****, бул."****" №77, чрез адв.К. К. – ВАК, против В. Е.
Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и двамата с адрес гр.Варна, ж.к."****" бл.201, вх2, ет.4, ап.41, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между Д. С. Д. и останалите наследници на ****, починал на 27.11.1948г., от една страна, и ответниците, от друга страна, че В. Е. Х. ЕГН ********** и Х.
Р. Х. ЕГН ********** не са собственици на 229/599 идеални части от реална част с площ 229 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Варна, кв.****", СО „****", целият с площ 571 кв.м., с номер по предходен план ****, която реална част е очертана със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д.
№8271/2006г. на ВРС X състав и по скица № ****. на Служба по ГКК Варна.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е един от наследниците на ****, бивш жител на гр.Варна, починал на 27.11.1948г., с права в размер на 1/8 от наследството му. Твърди се, че **** е притежавал земеделски земи в земището на с. В.ово, сега кв."****" гр.Варна, включително и лозе с площ 8.000 дка в местност „Под ****то". Твърди се, че с решение №745/11.10.2000г. ПК Варна е признала на наследниците на **** правото на собственост в стари реални граници върху лозе от 8.000 дка в терен по пар.4 1 от ЗСПЗЗ в местност „Под ****то", представляващо имот № 78 по КП/1997г. и по Плана на стари имотни граници на местност „****". Частта от същото решение, с което е възстановено правото на собственост върху същия имот, не произвежда правно действие, тъй като решението е постановено след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/30 юли 1999г и възстановяването на собствеността се извършва със заповед на кмета по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ. Твърди се, че в очертанията на ПИ 78 по КП/1977г. и по Плана на стари имотни граници на м."****" попадат няколко различни имоти по ПНИ на същата местност, одобрен със заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Областен управител - Варна, включително и реална част с площ 229 кв.м. от новообразуван имот № 198 в кадастрален район 501, целият с площ 599 кв.м.; идентичен с ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Варна, ж.к."****", СО „****".
Твърди се, че ответниците упражняват фактическа власт върху новообразуван имот №198 по ПНИ, идентичен с ПИ **** по ККР, с площ 599 кв.м. Твърди се, че наследниците на **** са предявили отрицателен иск за собственост срещу ответниците и с решение на Варненски районен съд десети съставпо гр.д.№8271/2006г., влязло в сила на 01.11.2010г., е прието за установено по отношение на наследниците на ****, включително и ищеца по настоящото дело, че ответниците В. и Х. Х.и не са собственици на реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198, находящ се в гр.Варна, местност „Под ****то“, при граници на реалната част: имот №36, имот №78, останалата част от имот №198 и път, повдигната в сив цвят на скицата на лист 151 от делото, която, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/. В приложено копие от скицата по делото със зелен цвят е очертан ПИ 198 по ПНИ, а със син цвят е очертана реалната част с площ 229 кв.м. от него, която попада в ПИ 78 по по КП/1997г., описан в решение №745/11.10.2000г. на ПК Варна. Твърди се, че видно от мотивите към решението, съдът е приел, че ответниците не са придобили реалната част с площ 229 кв.м. от ПИ 198 по реда на пар.4 ЗСПЗЗ, нито по давност.
Твърди се, че въпреки постановеното решение, ответниците са се снабдили с нотариален акт №**** на служба по вписванията при ВРС, в който е описано, че са собственици на основание давностно владение върху 229 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор **** по КККР, одобрени със 2
Заповед №****г., с административен адрес гр.Варна, район „****" с.о.
„****", целият с площ 599 кв.м., при граници: ПИ №№ ***, 201, 9522, 1118, 199.
Твърди се, че наследниците на **** са предприели действия по снабдяването им със заповед на кмета на общината по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ,. с която да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198 по ПНИ = ПИ **** по КККР. В производството по издаване на заповедта е необходима скица от Служба по ГКК Варна, в която от ПИ 198 да е обособена реалната част с площ 229 кв.м., която попада в ПИ 78 по КП/1997г. Скицата се издава въз основа на решение на комисията по пар.4к ал.12от ЗСПЗЗ. Видно от приложеното писмо от 12.01.2022г. на община Варна, тази комисия е отказала да се произнесе, докато не бъде представено съдебно решение за отмяна на нот. акт **** Твърди се, че междувременно за територията е бил одобрен подробен устройствен план по чл.16 от ЗУТ, като за ПИ 198 е отреден УПИ VII-198 в кв.22 по плана на СО „****". Урегулираният имот е заснет с идентификатор **** с площ 571 кв.м. и в него се включва реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 78 по КП/1997г., правото на собственост върху който е признато на наследниците на **** с решението на ПК Варна от 11.10.2000г. Върху приложената скица №****. на Служба по ГКК Варна, тази реална част е очертана със син цвят.
Ищецът приема, че за него е налице правен интерес да поиска да бъде установено в отношенията между наследниците на **** и ответниците, че те не са собственици на 229/599 ид.части от реалната част с площ 229 кв.м. от ПИ **** = ПИ **** по КККР на СО „****" гр.Варна.Отв.В. и Х. Х.и са се снабдили с нот. акт, с който са признати за собственици по давност на 229 кв.м. ид.части от ПИ ****, целият с площ 599 кв.м. Наследниците на **** имат правен интерес да оспорват правата на ответниците само относно реалната част с площ 229 кв.м. от ****, която попада в ПИ 78 по КП/1997г. и е предмет на установителното решение на ПК Варна №745/2000г. И тъй като ответниците с нотариалния акт от 2017г. са признати за собственици не на целия ПИ 198 с площ 599 кв.м., а на 229 кв.м. идеални части от него /което е равнозначно на 229/599 ид.части от целия имот/, ищецът с цел опровергаване на правата им по нотариалния акт предявява иск относно 229/599 ид.части от реалната част с площ 229 кв.м. от ****, попадаща в ПИ 78 по КП/1997г.
Правният интерес произтича от издаденото в полза на наследниците на **** 3 установително решение на ПК № 745/2000г., както и от необходимостта да се оборят правата на ответниците по нот. акт ****г., за да бъде продължено производството по издаване на заповед по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ в полза на наследниците на ****.
Твърди се, че не е налице идентичност между предмета на спора по гр.д.
№ 8271/2006г. на ВРС 10 състав, който е бил относно реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198 по ПНИ и предмета на спора по настоящия иск, който е за 229/599 ид.части от реалната част с площ 229 кв.м. от ПИ 198, предмет на гр.д.№8271/2006г. Наследниците на **** са предприели действия по издаване на заповед от кмета на общината по пар.4к ал.7 от ЗСПЗЗ, с която да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198 =2187. Производството по издаване на заповедта е прекратено с указания от община Варна да се представи съдебно решение, с което се отменя нот. акт № ****г., тъй като той е издаден след решението на ВРС по гр.д.№8271/2006г. Приема, че за него и останалите наследници е налице правен интерес да опровергае правата на ответниците, които са им признати с нот. акт ****г. Изтъква, че този интерес съществува само по отношение на реалната част с площ 229 кв.м., предмет на установителното решение по гр.д.
№8271/2006г. на ВРС. Доколкото се търси опровергаване правата на ответниците, признати им с нот. акт ****г. /а те са за 229 кв.м. идеални части от имот, целият с площ 599 кв.м./,, ищецът има правен интерес да установява, че идеална част от имота не е собственост на ответниците.
В рамките на тези две ограничения имаме правен интерес от установителния иск. От една страна претендираме, че имаме право да възстановим собствеността си по ЗСПЗЗ върху реална част с площ 229 кв. м. от ****. От друга страна, искаме да опровергаем правата на ответниците върху идеална части от от тази реална част.
Т.е. правният интерес се свежда до опровергаване правата им върху идеални части от реална част с площ 229 кем. от ****=198.С нот. акт ****г ответниците са признати за собственици на 229 кв.м. ид.части от имот, целия с площ 599 кв.м. Когато се придобива част от цял имот, тази част може да бъде изразена с дробно число. Това важи и при придобиването на идеална част, т.е. с нот. акт ****г. ответниците са с признати права в размер на 229/599 ид.части. Твърди се, че доколкото претендира права по ЗСПЗЗ върху 4 реална част с площ 229 кв.м. от целия имот, то искането е да се приеме, че е именно от тази реална част ответниците не сасобственици по давност на 229/599 идеални части.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците В. Е. Х. и Х. Р. Х., в който излага становище за недопустимост,евентуално неоснователност на иска. Поддържа се, че ищецът не е доказал правния си интерес, поради това че чл.28. ал.7, изр 2 от ППЗСПЗЗ не допуска възстановяване на новообразувани имоти в съсобственост с бивши собственици и ползватели с трансформирани права, каквито са ответниците за 229/599 кв.м. от имота. Настоява, че реална част от имота не съществува, поради което е недопустим иска. Подчертава се, че с предявения иск няма да бъде постигнат целеният от ищците резултат, тъй като същите са вписани като собственици на ид,ч. от имота и в тяхна полза има издадена заповед на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, която също не е отменена.
Сочи се, че ищците не претендират да са собственици на отричаните идеални части. Посочват, че от 01.11.2010г. упражняват фактическа власт върху целия имот. Излага се, че ищците никога не са владели процесния имот. Сочи, че с нот. акт от 2017 г. са признати за собственици на идеални части от на целия имот, а не на реална част от него, поради което не следва да се отменя същия.
Настоява се, че от 21.12.2004 г. - от влизане в сила на заповедта на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, е започнала да тече придобивна давност в полза на ответниците по отношение на целия имот. Евентуално прекъсване на давността при предявяване от страна на ищците иск през 2006г., води до нова придобивна давност, считало он влизане на решението в сила – 01.11.2010г., която е изтекла преди завеждане на настоящата искова молба. Твърдят, че никой не е нарушавал тяхното владение през този период. Оспорва се размера на исковата претенция, като се изтъква, че съгласно влязъл в сила ПУР-ПРЗ от 07.09.2016г. площта на процесния имот е редуцирана от 599кв.м., на 571 кв.м.
Твърди се, че земите, които са внесли в ТКЗС не са собственост на наследодателя им, доколкото са били включени в списъка на заграбени общински земи в землището на с. В.ово 1940 г. Счита се, че решението на ПК е незаконосъобразно, постановено от незаконен състав. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено 5 следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: решение № 745/11.10.2000г. на ПК Варна; у-ние изх.
№797/15.06.2016г за наследниците на ****, решение по гр.д.№ 8271/2006г. по описа на ВРС, X състав, скицата на имот пл.№ 198 от ПНИ на СО“****“, нот.акт №34/2017г., писмо рег.№ **** на община Варна., скица №****. на Служба по
ГКК
Варна, у-ние за данъчна оценка изх.№
5305008925/27.04.2022г. на Община Варна; доказателства в заверен вид: НА за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 83, том 1, от 2005 г., Заповед на община Варна № **** г., скица на новообразуван имот № 198 издадена от община варна с изх.№ 4827/25.11.2004 г., НА за собственост върху недвижим имот № 34, том І, дело № 131/2017 г., извадка от КККР/2012 г., КП по обявена заповед № **** г., ПУП-ПРЗ на кв.22 по плана на СО“****“ гр.Врана и план за регулация.
Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/539e0c35-dec4-4ca7-afbd-03576f05803d