Решение № 233 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900130 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът К. Д. Г., чрез своя баща и законен представител Д. Л. Г., представляван от адв. К., САК, твърди, че на 22.03.2022 г. в с. Столетово е претърпял пътнотранспортно произшествие като е бил блъснат от л.а. „Фиат“ с рег. № ****, управляван от Х. Н. Г.. Произшествието настъпило в резултат на това, че водачът на автомобила, нарушил правилата за движение, като при заобикаляне на спрял автобус, обозначен че превозва деца, се движел с несъобразена скорост и не можал да спре, за да пропусне пресичащото дете К. Г.. В резултат това ищецът получил телесни увреждания – контузия на гръдния кош, корема и таза, въздушна формация в белия дроб, множество наранявания по главата, тялото и крайниците. За тяхното лечение бил настанен в болнично заведение на 22.03.2022 г. където останал на до 25.03.2022 г. когато бил изписан. Поддържа, че в резултат на така получените травми е претърпял болки и страдания, както и психически стрес, който продължавал и към момента.

Твърди се, че предвид това, че ищецът страдал от злокачествена хистоциатитоза, изпитаният при ПТП стрес се отразявал негативно на придружаващото заболяване. Във връзка с лечението ищецът бил направил и разходи в размер на 26,63 лева. Тъй като за автомобила управляван от Х. Г. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружеството ответник, ищецът предявил претенция за 1 заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят предложил плащане в занижен размер, с което пострадалият не се съгласил. Предвид това се иска да бъде осъдено дружеството ответник да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000 лева, след допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 19.02.2024 г., който иск се предявява частично от общо дължимото обезщетение в размер на 50 000 лева, а също така и обезщетение за имуществени вреди в размер на 26,63 лева. Претендира също да бъде присъдена законната лихва върху обезщетенията считано от 29.03.2022 г. – датата на изтичане на срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, до окончателното заплащане.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва твърдението, че между него и водача на лекия автомобил, към датата на ПТП, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва твърденията за наличие на виновно извършено от водача противоправно деяние, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Твърди, че протоколът за ПТП е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата свързани с ПТП. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на критерия по чл.52 ЗЗД. Оспорва и твърденията в исковата молба, че до произшествието ищецът е бил в отлично здравословно състояние, предвид представените по делото доказателства, че пострадалият е страдал от злокачествено заболяване, поради което с решение на ТЕЛК му е призната ***% степен на увреждане. Освен това ответникът счита, че налице нарушение на чл.380, ал.1 изр.2 КЗ, тъй като представителят на ищеца не бил представил данни относно банкова сметка на името на пострадалия на която да бъде платено обезщетението.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържа исковата молба и оспорва твърденията и доводите на ответника, изложени в неговия отговор. Твърди се, че протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ и установява обстоятелствата, отразени в него от длъжностното лице, след извършен оглед на местопроизшествието. Оспорват се всички възражения на ответника във връзка с на настъпването на вредите и размера на претенцията. Поддържа се, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ най-ранният момент от който ответникът дължи лихва е посочения в исковата молба – 29.03.2022г., а най- късният – 06.04.2022г., на която дата е подадена извънсъдебната претенция.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответната страна поддържа възраженията си, направени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че нормата на чл.380, ал.1 КЗ е императивна и задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да представи банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Поради това счита, че началният 2 момент от който се дължи лихва е датата на която ищецът представи банкова сметка.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на 22.03.2022 г. в 11,50 ч. е посетено местопроизшествие в с. Столетово, ул. „1-ва” № 18.

Като участници в произшествието са констатирани: участник 1 – ППС с рег. № ****, марка Фиат, модел Мареа, с водач Х. Р. Б., и участник 2 – пешеходец К. Д. Г., ЕГН **********. За пострадал е посочен ищецът с контузия на гърди, корем и таз.

Посочени са обстоятелства и причини за ПТП: водачът на ППС 1, при заобикаляне на спрял автобус, обозначен с опознавателни знаци, че превозва организирана група деца, се движи без да намали скоростта си, със скорост, при която не може да спре и удря пресичащия пътното платно от дясно на ляво, пред автобуса. За извършеното административно нарушение - че не намалява скоростта и при необходимост не спира при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак за превоз на деца, с което виновно е нарушен чл. 122 ЗДП, е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, влязло в сила на 04.06.2022 г., видно от представените от ищеца преписи от административно-наказателна преписка.

Доказано е с представения акт за раждане, че К. Д. Г. е роден на **** г, като Д.

Л. Г. е негов баща. Към датата на инцидента детето е било ученик в ** клас в ОУ „****” с. К., удостоверено със служебна бележка от училището.

От приетата по делото епикриза на К. Д. Г., ** год., от с. С., издадена от Първа клиника по хирургия към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД се установява, че ищецът е постъпил на 22.03.2022 г. по спешност в клиниката за диагностично уточняване и лечение след претърпяно ПТП, където е престоял до 25.03.2022 г., с диагноза контузия на гръдния кош. След извършени консултативни прегледи, лабораторни и образно – диагностични изследвания е изписан с подобрение и задоволително общо състояние, без настъпили усложнения. От представената медицинска бележка, издадена за да послужи пред училищните власти, е видно, че 30 дни след болничното лечение детето е било освободено от физическо възпитание и спорт.

Представеното експертно решение от ТЕЛК установява, че детето К. Г. е освидетелствано, като са му определени ** % степен на увреждане без чужда помощ, поради заболяване – ****. Посочено е, че е в ремисия, като са дадени препоръки, включително за предпазване от травми.

Не се спори между страните, поради което е прието за безспорно от съда и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че към датата на ПТП за посочения в исковата молба автомобил с рег. № ****, марка Фиат, модел Мареа, при ответника е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, 3 действаща към датата на ПТП. Това обстоятелство е отразено и в констативния протокол за ПТП с пострадали лица и установено от представената по делото справка, че за управлявания лек автомобил марка Фиат, модел Мареа, с рег. № ****, е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие до 16.09.2022 г.

От представеното известие за доставяне, неоспорено от ответника, се установява, че на 06.04.22 г. застрахователят е бил уведомен за настъпилата щета, а с писмо изх. № 0-92-4983/22.04.22 г. ответникът е уведомил законния представител на ищеца и пълномощника им, че ще се произнесе по претенцията след като му бъдат предоставени материалите от образуваното досъдебно производство, включително експертизи и разпити на свидетели, както и цялата медицинска документация по случая и банкова сметка с титуляр пострадалото дете. С последващо писмо от 18.05.22 г., изпратено до ищеца, е посочено, че е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като е поискана банкова сметка на детето, за да бъде извършен превод на така определеното обезщетение, което е прието за крайно недостатъчно от пълномощника на законния представител, който е поискал 5 000 лв. за пълно и справедливо обезщетение за нанесените на детето неимуществени вреди – болки и страдания. Няма спор между страните, че определеното застрахователно обезщетение не е изплатено на ищеца, поради липса на представени данни за банкова сметка на името на детето.

Разпитани по делото за доказване на начина на настъпването на ПТП и причинените неимуществени вреди на ищеца са двама свидетели – Х. и Г.а, леля на ищеца и съжителят и. Свидетелските показания съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото, поради близката и роднинска връзка с ищеца, но прие истинни, доколкото се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото, изслушаните експертизи и с оглед непосредственото възприемане на поведението на ищеца, което, с оглед възрастта му и периода на възстановяване, е станал достояние най-вече на най-близките хора. От показанията им се установява, че детето е било блъснато от автомобил, като се е прибирало от училище, след слизане от училищния автобус, който паркирал на необозначено за това място, но с обозначителни табели, че превозва деца. След инцидента свидетелите твърдят, че детето е било много уплашено, лежало е неподвижно и не е реагирало на въпросите на неговата леля, с линейка било закарано до спешно отделение, след което било прието в болница, като за периода на болнично лечение съдът не приема истинни показанията на свидетелите, а посоченото в епикризата на детето, доколкото за това обстоятелство има разминавания между официалния документ и свидетелските показания. След удара пострадалото дете се оплаквало от болки в гърдите, по цялото тяло имал натъртвания и рани, повече от месец се оплаквал от болки и приемал обезболяващи. Най-сериозни, според 4 свидетелските показания, били последиците от претърпения от детето стрес. То не можело да спи, сънувало кошмари и викало насън за помощ своята майка. Нарушения в съня имало повече от месец, като понякога от виковете през нощта цялото семейство се събирали при него, за да го успокояват. Дори когато се налагало да отиде до тоалетна го било страх да отиде само. Затворило се в себе си и не говорело и с най-близките си хора, дори със свидетелката и с другите хора от семейството. Не искало да ходи на училище, трябвало родителите му да го карат с автомобил, защото го било страх да се качи в автобуса. Сега вече ходело на училище с автобуса, но пак пред свидетелката споделяло, че го е страх да не бъде пак блъснат и да умре, като според нея детето все още се страхува и не е преживяло случилото се.

Представена е фактура № 2000000966 от 30.03.2022 г. на името на Д. Л. Г. от с.С., ведно с касова бележка, от която се установява, че са извършени разходи за закупуване на медикаменти в размер на 26,63 лв.

За установяване на механизма на ПТП, въз основа на събраните писмени доказателства, е изготвена САТЕ и допълнителна САТЕ, които са възприети изцяло от съда като компетентно изготвени и обосновани. САТЕ, на база съставения протокол за оглед на ПТП и приложените към същия снимки, мястото на удара, установяването на автомобила след удара и местонахождението на училищния автобус, посочва механизма на ПТП, който е следният: Водачът Х. Н. Г. е управлявал л.а. „Фиат Мареа“ в лявата (южна) лента на платното за движение на ул. „Първа“ в с. Столетово в посока от изток на запад, като е заобикалял спрял в дясната лента автобус. В същото това време пешеходецът К. Д. Г. е бил пред спрелия отдясно на платното автобус. Когато л.а. „Фиат Мареа“ е бил на разстояние 10 m от мястото на удара, пешеходеца е преминал пред автобуса и водачът на л.а. „Фиат Мареа“ е имал техническа възможност да го забележи. В този момент водачът на л.а. е реагирал и е задействал спирачната система на автомобила, но въпреки реакцията му след 1,20 s е настъпил удар, който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Фиат Мареа“. След удара л.а. „Фиат Мареа“ е продължил движението в първоначалната си посока и се е установил на мястото видно от снимковия материал на Протокола за ПТП с пострадали лица. От техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП според експерта, са преминаването на пешеходеца К. Д. Г. пред спрелият автобус и навлизането му на платното за движение на място по начин и в момент, когато това не е безопасно, движението на л.а. „Фиат Мареа“ със скорост 30 km/h, при която водачът му е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара.В момента на преминаване на пешеходеца пред спрелият автобус мястото на удара е попадало в опасната зона на спиране при движение на л.а. „Фиат Мареа“ със скорост 30 km/h. В момента на реакция на водачът на л.а. „Фиат Мареа“ (при преминаване на пешеходеца пред спрелият автобус) мястото на удара е било вътре в опасната зона на спиране при движение на л.а. със скорост 30 km/h. Когато водачът на 5 л.а. „Фиат Мареа“ реагира (при преминаване на пешеходеца пред спрелият автобус) и задейства екстрено спирачната система на автомобила той е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати съприкосновението с пешеходеца. Водачът на л.а. „Фиат Мареа“ би имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, ако се движи със скорост по - ниска от 19 km/h. На поставения допълнителен въпрос, с оглед даденото мнение за наличие на спирачни следи от автомобила в първото заключение, вещото лице заявява, че след подробно и внимателно разглеждане на снимковият материал в РУ е установил, че има наличие на спирачни следи от гуми на автомобили, които са с дължина, която не отговаря на анализа на ПТП и не са от гумите на л.а „Фиат Мареа“.