Определение № 15004 от 27.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15004 гр. София, 27.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20241100101701 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Б. А. Д. срещу Софийски районен съд с правно основание чл.

2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз.

Ищцата сочи конкретните деяния, с които твърди, че е нарушено правото на Европейския съюз: 1/постановяване на разпореждане 102057/ 17.08.2023 г. по гр. д.

20231110127028 на Софийски районен съд, с което е оставена без движение подадена от нея искова молба; 2/постановяване на определение № 2363/16.01.2024 г. по гр. д.

20231110127028 на Софийски районен съд, с което е прекратено делото.

Ищцата твърди, че с тези деяния било допуснато нарушение на чл.6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, на чл.14 от същата конвенция, както и на чл. 17 и чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС./ХОПЕС/.

Съгласно практиката на СЕС, отговорност за вреди от държавата от несправедлив съдебен процес може да бъде търсена при наличие на влязло в сила решение, само доколкото то е постановено при очевидно нарушение на правото на ЕС. За да се допусне разглеждане на иск за вреди от съдебен акт следва да бъдат изложени конкретни твърдения за предпоставките, при които възниква отговорността – да е посочена конкретната правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; да са описани конкретните деяния, чрез които е нарушена посочената норма и тези деяния да сочат на съществено нарушение; да са изложени твърдения за пряка причинно-следствена връзка с твърдяните вреди.

Ищцата претендира вреди от допуснати процесуални нарушения при разглеждане на гр.д. 27028/2023 г. на Софийски районен съд и незаконосъобразност на постановения съдебен акт за прекратяване на делото. Това не са твърдения, които могат да бъдат свързани 1 с нарушаване на правота на ЕС. Ищцата поддържа становището, че с тези деяния е допуснато нарушение на чл.6 и чл.14 от ЕКЗПЧОС, както и на чл.17 и чл. 47 от ХОПЕС.

ЕКЗПЧОС е международноправен акт, задължителен за България, но не е част от правото на ЕС. Разпоредбите на чл.17 и чл. 47 от ХОПЕС нямат отношение към фактическите твърдения на ищцата, тъй като не е изложила факти, които да могат да бъдат подведени като твърдения за неизпълнение на задълженията на българската държава по тези норми.

Разпоредбите са посочени от ищцата с бланкетно изявление, че са нарушени. В тази насока е практиката на ВКС/напр. определение № 155/27.03.2019г. по чгр.д. № 869/2019г. на ВКС, четвърто гр.отделение – докладчик съдия Борис Илиев/.

Цитираната съдебна практика на ВКС отчита спецификата на производството по иск по чл.2в от ЗОДОВ, която се отразява и на преценката за допустимост на подобни искове за обезщетения за вреди от влезли в сила съдебни актове.

С оглед на изложените доводи, настоящият състав счита, че предявеният иск е недопустим, поради което, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2