Решение № 3266 от 20.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3266 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100505165 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20005574 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 24180/2021 г. по описа на СРС, 40 състав, е признато за установено по предявения от В. Ц. П. и Ц. В. П. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължат на ответното дружество сумата от 140,32 лв., от които 114,42 лв. главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.06.2016 г. до м.04.2018 г. и 25,90 лв. лихва за забава върху главните вземания, отнасящи се за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„****, ет. 3, ап. 9, аб. № 444120, и обективирани във фактура № 001700583197/31.12.2020 г., поради погасяването им по давност, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 140,32 лв. до пълния предявен размер от 427,56 лв. и за периода м.05.2018 г.м.12.2020 г.

Със същото решение В. Ц. П. и Ц. В. П. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 105,60 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г., сумата от 19,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.07.2021 г., сумата от 22,87 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода м.06.2018 г.- м.04.2020 г. и 4,70 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 13.07.2021 г., като са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 105,60 лв. до пълния предявен размер от 157,13 лв. и иска за лихва за забава върху нея за разликата над уважения размер от 19,70 лв. до пълния предявен размер от 29,32 лв.

Срещу постановеното решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за разликата над уважения размер от 140,32 лв. до пълния предявен размер от 427,56 лв., както и в частта, в която са уважени предявените с насрещната искова молба искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от В. Ц. П. и Ц. В. П., чрез адв. Р..

1

В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен иск и да отхвърли изцяло насрещния иск на ответника. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от В. Ц. П. и Ц. В. П. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Ц. П. и Ц.

В. П. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове срещу „Т.С.“ ЕАД с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата за главница в посочения по-горе размер и период, начислена за процесния топлоснабден имот.

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За установяване на фактите по отрицателния установителен иск е разместена доказателствената тежест, като ответникът е този, който дължи провеждане на пълно и главно доказване на релевантните за спора факти, а именно действителното начисляване на сумите в счетоводството на ответника в размер и за периода по процесните фактури, като сумите да са дължими по възникнало между страните облигационно правоотношение за предоставяне на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот срещу заплащане на определена цена; следва да бъде установено, че ответникът е предоставял топлинна енергия за процесния период в количество и на стойност, равняваща се на цената на иска, а ищците са потребили такава, като не са заплатили дължимата цена, съобразно уговореното между тях.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане 2 от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В конкретния случай от представен по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007 г., се установява, че М.Б.П., в качеството й на съсобственик на УПИ - парцел XIII-194 по плана на гр. София, м. „Сухата река“ е учредила в полза на „П. – 4“ ООД вещно право на строеж, като съгласно т. I.5 и 5.1 си е запазила правото на строеж върху апартамент № 9, секция „А“ на жилищната сграда, който ще бъде на 3-я етаж, със застроена площ от 55,12 кв.м., ведно със 1,13 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 16,799 кв.м. Видно от писмо, изх. № 08-00499/14.06.2012 г. от ГИС – София, за новопостроената жилищна сграда с три входа, състоящи се от секция А, секция Б и секция В, с разрешение за строеж № 517/04.07.2007 г. от Столична община, нанесена в кадастрален лист 342 по плана на гр. София, попадаща в УПИ XIII-194, са определени следните адреси: секция А- ж.к. „****, секция Б - ****, секция В - ****. По делото е представено и Приложение № 1 към Протокол № 6 от проведено на 14.09.2014 г. заседание на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. ****, сграда А , видно от което в списъка под № 25 като собственик на апартамент № 9 е посочен наследодателката на ответниците – М.Б.П.. Не е спорно по делото, а и от представено удостоверение за наследници, изх. № РСЛ21-УГ01-2970/24.03.2021 г., издадено от район „Слатина“, се установява, че М.Б.П. е починала на 26.11.2017 г., като е оставила за свои наследници по закон ответниците В. Ц. П. и Ц. В. П..

От анализа на така описаните доказателства, се установява по несъмнен начин факта, че сградата е построена и в нея съществува самостоятелен обект – апартамент № 9 във вход А, чийто собственик е станал М.Б.П., а след нейната смърт по силата на наследствено правоприемство – ответниците по делото, и в това им качество последните се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за процесния период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Т.С.“ ЕАД. Вещото лице е установило, че през процесния период в имота отклонението за захранване с топлинна енергия е било прекъснато, а топлата вода изключена. Поради това топлоенергия за отопление и топла вода не е начислявана. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното 3 заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 109,88 куб. м. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице размерът на топлоенергията, отдавана от сградната инсталация за периода от м.06.2016 г. до м.12.2020 г. възлиза на 221,83 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.