Решение № 317 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100503346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 14463/13.12.2022 г. СРС, 177 с-в, по гр.д.№ 37410/2022 г. е отхвърлил предявения от Ц. И. А. иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ срещу „А.“ АД за заплащане на сумата от 1 250 лв., представляваща остатък от незаплатено застрахователно обезщетение, дължимо вследствие на противозаконно отнемане на лек автомобил „Ауди А6“ с рама № WAUZZZ4F96N168809, както и предявения от Ц. И. А. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „А.“ АД за заплащане на сумата от 30,12 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода от 12.06.2022 г. до 27.06.2022 г., като неоснователен.

С решение № 784/18.01.2023 г. СРС, 177 с-в, по гр.д.№ 37410/2022 г. е оставил без уважение молбата на Ц. И. А. за допълване на решение № 14463/13.12.2022 г. по гр.д.№ 37410/2022 г. на СРС.Решението е влязло в сила на 25.02.2023 г.

С определение № 2259/18.01.2023 г., поправено с решение № 14251/22.08.2023 г., СРС е изменил на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 1

14463/13.12.2022 г. по гр.д.№ 37410/2022 г. в частта за разноските, като е осъдил Ц. И. А. да заплати на „А.“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК разноските в производството, както следва: сумата от 350 лв.-депозит за експертиза и 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение.С определението е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на Ц. И. А. за изменение на решение № 14463813.12.2022 г. по гр.д.№ 37410/2022 г. в частта за разноските по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.Определението е влязло в сила на 25.02.2023 г.

С решение № 14251/22.08.2023 г. СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 2259/18.01.2023 г., като в четвъртия му диспозитив фирмата и ЕИК на ответника вместо „А.Б.“ АД да се чете ЗАД „А.“ АД.

Срещу решение № 14463/13.12.2022 г. на СРС, 177 с-в, по гр.д.№ 37410/2022 е подадена въззивна жалба от ищцата Ц. И. А. с оплаквания, че същото е необосновано, незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните и не е изложил конкретно, ясно и точно върху кои доказателства е приел установената фактическа обстановка и не е обсъдил кои доказателства възприема и кои не.Излага и доводи, че съдът неправилно е тълкувал клаузата на т.19 от Общите условия /ОУ/ и поддържа, че застрахователят е длъжен при сключване на застрахователния договор да извърши оглед и заснемане на МПС с цел идентифицирането му, определяне на техническото му състояние и наличие на повреди и липси.Твърди, че обстоятелството, че застрахователят си е създал практика да извършва оглед след сключване на застрахователния договор, а не преди това или по време на сключването, не следва да се вмени във вина на застрахования.Първоинстанционният съд не е съобразил признанието в отговора на исковата молба на ответника, че към момента на сключване на застрахователния договор уврежданията по автомобила са били налични и не се оспорва, че тези повреди са причинени в период от момента на сключване на договора договор до огледа на МПС, нито е обсъдил възражението, заявено в писмената защита, че въззивницата не е подписала ОУ на въззиваемия.Твърди, че мораторната лихва се дължи върху изплатената сума за периода от 12.06.2022 г. до 27.06.2022 г.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави 2 възражене по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- ЗАД „А.“ оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и мотивирано.Твърди, че в съответствие с представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя по имуществената застраховка над размера на вече изплатеното обезщетение.Излага твърдения, че по безспорен начин е установено, че огледът на автомобила е извършен три часа след сключване на застрахователния договор и е физически невъзможно застрахователят да е знаел за тези повреди,за да го оцени, доколкото автомобилът не е представен за оглед при сключване на договора.Излага твърдения, че въззивникът тълкува т.19 от ОУ изолирано и че при съобразяване на т.24 от ОУ следва извода, че констатираните при контролния оглед увреждания не са инкорпорирани в застрахователната сума, а подлежат на приспадане от окончателното обезщетение.Този извод следва и от клаузата на т.25 от ОУ, която предвижда възможност и право на застрахования след отстраняване на повредите да представи на застрахователя МПС за повторен оглед, по време на който да бъде констатирано новото състояние на МПС и за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя и по отношение на възстановените вреди.Доколкото МПС не е предоставено за повторен контролен оглед след първоначалния такъв и преди настъпване на застрахователното събитие от 07.02.2022 г., за застрахователят не е възникнало задължение да покрива вредите и липсите, констатирани при сключване на договора, като от това свое задължение застрахователят е освободен по силата на т.24 от ОУ.Въззиваемият излага твърдения, че повечето застрахователни продукти се предлагат на пазара от застрахователни посредници или брокери, които са упълномощени от застрахователите да сключват договори от тяхно име и за тяхна сметка, но не и да извършват огледи на застрахованото имущество, като последното се извършва или от служители на застрахователя или от специално упълномощени други лица с необходимите технически познания по устройство и ремонт на автомобила.Поради това в т.20 от ОУ е предоставен на ползвателите на застрахователна услуга, сключили договор, разумен срок за представяне на МПС за оглед, като това следва да се извърши най-късно в деня на започване на застрахователното покритие.В случая застрахованият е сключил договор при „Д.Б.“ ООД, при което е определена 3 застрахователната стойност на автомобила, който е представен за контролен преглед от служител на застрахователя няколко часа по-късно.Твърди, че възражението, че ОУ не са подписани от въззивника, е преклудирано.Същото е и неоснователно доколкото не въззивникът е сключил застрахователния договор, а трето лице, представител на собственика на МПС към момента на сключване на договора и не съществува причина въззивникът да е подписал ОУ, доколкото той не е бил собственик на автомобила към момента на сключване на договора, а е встъпил в същия с анекс от 04.01.2022 г.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищцата- Ц. И. А. твърди, че на 21.12.2021 г. между ЗАД „А.“ АД и И.Г.Н. е сключен застрахователен договор „Каско“ на МПС № 0306Х0695660 за срок от една година за лек автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рама № WAUZZZ4F96N168809, като е определена застрахователна стойност в размер на 8 500 лв.Съставен е протокол за оглед на автомобила № 4833-16400966673 от 21.12.2021 г., в който са посочени наличните и установени увреждания.На 28.12.2021 г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който И.Г.Н. й е прехвърлил собствеността върху посочения автомобил.На 04.01.2022 г. е сключен анекс № 2 към застрахователния договор между ответника и ищцата.На 07.02.2022 г. между 01,00 ч. и 12,30 ч. е настъпило застрахователно събитие-кражба на застрахования лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ *******.На същата дата ищцата е уведомила 09 РУ-СДВР и ответника, като е представила набор от документи и оригинални ключове на автомобила.С постановление от 08.04.2022 г. е спряно наказателното производство по пр.пр. № 2782 по описа на СРП за 2022 г., ДП № 214 по описа на 09 РУ-СДВР за 2022 г.С писмо изх.№ 100-2597/23.05.2022 г. ответникът я е уведомил, че по преписка № 10022030102283 й е определено, че действителната стойност на автомобила е 8 442 лв., от която ще се удържат 1 250 лв. за констатирани повреди преди събитието и 414,53 лв. за втора, трета и четвърта разсрочена вноска към полицата и е поискал допълнителни документи, които са представени на 4

27.05.2022 г.Твърди, че на 27.07.2022 г. по банковата сметка на ищцата са преведени 6 777,47 лв.Ищцата твърди, че сумата от 1 250 лв. неправилно е приспадната от действителната стойност на автомобила, тъй като повредите са констатирани от ответното дружество при сключване на застрахователния договор и са отразени в огледа, респ. са взети предвид при определяне на застрахователната стойност на МПС и е недопустимо повторното им приспадане.Твърди, че застрахователното обезщетение е платено със закъснение, тъй като обезщетението е платимо в срок, не по-дълъг от 15 дни от момента на изпълнение от страна на застрахования на задълженията му да представи необходимите документи за установяване на основанието и размера на щетата, което в случая е станало на 27.05.2022 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 250 лв., представляваща неплатен остатък от дължимото застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка и сумата от 30,12 лв.-мораторна лихва за периода от 12.0.2022 г. до 27.06.2022 г. върху сумата от 6 777,47 лв.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че констатираните при извършения оглед на автомобила увреждания не са съобразени при определяне на застрахователната стойност, тъй като сключването на договора предхожда извършването на огледа.Позовава се на т.125.2 и т.125 от ОУ, съгласно които стойността на увредените части се приспада от определеното обезщетение, ако те не са били отстранени.Твърди, че извършената редукция на застрахователното обезщетение е законосъобразна.Не оспорва, че действителната стойност към датата на настъпване на събитието възлиза на 8 442 лв.

От представената застрахователна полица № 0306Х0695660 на 21.12.2021 г., подписана в 14,29 ч. е установено, че лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“ с рама № WAUZZZ4F96N168809, собственост на „И.М.“ ЕООД, е застрахован в ЗАД „А.“ по застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ за периода 21.12.2021 г.-21.12.2022 г. със застрахователна премия от 541,87 лв., платима разсрочено на четири вноски.Застрахователната сума е определена на 8 500 лв.Договорът е сключен чрез посредник „Д.Б.“ ООД.Неразделна част от застрахователния договор са ОУ и специалните условия за застраховка „Каско на МПС“.

На 21.12.2021 г. в 16,24 ч. е извършен оглед на застрахования автомобил с констатирани увреждания, описани в т.1-т.11.

5

С договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 28.12.2021 г. „И.М.“ ЕООД чрез управителя И.Г.Н. е продал на И.

И. А. описания лек автомобил с рег.№ *******.

На 04.01.2022 г. е подписан анекс № 2 към застрахователна полица № 0306Х0695660 между ищцата и „А.“ АД, в който е посочено, че неразделна част от договора за застраховка са въпросник-предложение за сключване на застраховката, полица, специални условия, анекси и други документи съгласно условията на застраховката.

Видно от удостоверение от 09.02.2022 г. на 09 РУ-СДВР, на 07.02.2022 г.

Ц. И. А. е заявила, че за времето от 01,00 ч. до 12,30 ч. противозаконно е отнет лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“ с рег.№ *******, рама № WAUZZZ4F96N168809 от адрес-гр.София, жк „Люлин“, на паркинг, находящ се зад блок *******.

С постановление от 08.04.2022 г. СРП е спряла наказателното производство по ДП № 214/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.№ 2782/2022 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.346, ал.1 НК на основание чл.244, ал.1, т.2 вр. чл.245, ал.1 и чл.199 НПК.