Решение № 1195 от 08.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Варна , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ир. Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500858 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Т. ИЛЧ., ЕГН: **********- ответник, чрез назначения от съда особен представител, срещу решение

№261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В ЧАСТТА, с която е ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по отношение на ищеца Г. Г. Щ. ЕГН********** сключената между АТ. Д. Д. ЕГН********** и Н. Т. ИЛЧ. ЕГН********** от гр.Варна, бул.“Г.К. от една страна като продавачи и ИР. АЛ. М. ЕГН********** - от друга страна като купувач, сделката, обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г., с която е прехвърлена собствеността на имот представляващ поземлен имот с площ от 524кв.м. с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола, на осн. чл.135 от ЗЗД. Според изложеното в жалбата, решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е следвало да уважи направеното възражение за изтекла давност, като вземе предвид, че Павловият иск по естеството си представлява иск за унищожаемост, а не нищожност, като съгласно чл. 32, ал.2 от ЗЗД „правото 1 да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност", която респективно тече от датата на сключване на договора. Процесният договор за покупко-продажба, обективиран в горецитирания титул за собственост, е сключен на 30.12.2015г.. Следователно срокът да се търси унищожаемост на посоченото основание е изтекъл на 30.12.2018г., а именно преди датата на депозиране на исковата молба, в какъвто смисъл е направено възражение с отговора на исковата молба. В условията на евентуалност се навеждат и съображения за неправилност на решението, като се твърди, че жалбоподателят с действията си не е увредил кредитора, тъй като сделката е възмездна, собствеността е прехвърлена срещу съответната продажна цена, поради което и длъжникът не е намалил имуществото си. Дори и да бъде прието, че имуществената маса е намалена вследствие на съответната прехвърлителна сделка и това води до увреждане, то моли да се счете, че твърдяното увреждане не представлява съзнателен акт, тъй като липсва спор, че процесният имот е бил част от друг имот, по отношение на който е била извършена делба. Освен това възмездната сделка е с лице извън изброените в чл.135, ал.2 от ЗЗД, поради което дори и длъжникът да е целял увреждане, то приобретателят по възмездната сделка е трето добросъвестно лице и евентуалната недействителност на процесната сделката не касае правата на купувача по същата, като не са налице каквито и да било други факти или обстоятелства, въз основа на които да би могло да се приеме, че третото лице - приобретател е било недобросъвестно и е знаело и е целяло увреждането. С оглед изложеното моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като на негово се постанови друго такова, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като ищецът бъде осъден да заплати на въззивника разноските по делото и пред двете инстанции в това число и тези за възнаграждението на особения представител. В останалата част моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез упълномощения от страната адвокат.

Постъпила е и въззивна жалба от ИР. АЛ. М., ЕГН **********, срещу решение №261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В ЧАСТТА, с която е ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по отношение на ищеца Г. Г. Щ. ЕГН********** сключената между АТ. Д. Д.

2

ЕГН********** и Н. Т. ИЛЧ. ЕГН**********, от една страна като продавачи и ИР. АЛ. М. ЕГН********** - от друга страна като купувач, сделката, обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г., с която е прехвърлена собствеността на имот представляващ поземлен имот с площ от 524кв.м. с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола, на осн. чл.135 от ЗЗД. Според жалбоподателката решението в тази част е неправилно и недопустимо, постановено при погрешна съвкупна преценка на фактите и доказателствата по делото, тъй като в процеса не са събрани доказателства, от които да се установят и докажат като верни твърденията на ищеца. Твърди, че ищецът е следвало да проведе пълно главно доказване на „знание за увреждането" у ответника приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор или „лицето, с което длъжникът е договарял", но в случая такива факти не са доказани от ищеца, като последният се е ограничил до посочването на обстоятелство, че договарящите били съседи. Счита за неправилен и изводът на съда, че знанието за един кредитор е индиция че има и други. Твърди, че в конкретния случай не се установява нито правна връзка между страните (т.е. да са свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ) нито отношенията между тях да са такива че да индицират близки отношения, от които може да се направи обоснован извод за знание. Твърди също, че договорената цена на имота по-ниска от средните пазарни цени за подобни имоти, каквото ищецът твърди и вещото лице е посочило, е съобразена с утежненията на района, подробно описани в отговора на исковата молба, както и приложените доказателства към него, а именно, че имотът се намира в зона на строителна забрана установена със Заповед РД 02- 14-300 /21.04.1997г. на МТРС и необходимостта от множество допълнителни административни процедури и фактически действия, които следва да бъдат извършени за да може имотът да бъде ползван пълноценно и респективно собственикът да упражни в пълнота своите собственически права по него, като не може да обоснове извод, че е било известно, че продавачът има дълг и че целта на сделката е да увреди кредитора му. Постигнатото съгласие за цената на имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Счита, че от представените по делото от ищеца 3 доказателства в тяхната съвкупност не може да се направи обоснован извод за знание за увреждане и респективно недобросъвестност от страна на жалбоподателя, което от своя страна прави претенцията недоказана и необоснована. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният иск с пр. осн. Чл. 135 ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззивникът А.Д. Д. И. не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страна – Г. Г. Щ. е открито съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва въззивните жалби, като моли първ. решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Във връзка с въззивната жалба на Н.И. счита, че е важен моментът когато е извършена сделката, която уврежда кредитора и дали към този момент лицето- прехвърлител е било длъжник, а не кога кредиторът се е възползвал от правото си на Павлов иск.

Излага, че производство по чл. 135 ЗЗД по своето същество е един обезпечителен способ за кредитора да реализира вземанията си и в този случай, от друга страна не може да се приложи кратката погасителна давност, която се споменава в жалбата. Излага, че не може да се приеме, че купувачът е трето добросъвестно лице, при положение, че още с отговора на исковата молба то признава, че знае за вземанията на кредитора и подробно за задълженията на продавачите. По отношение на въззивната жалба, подадена от И.М. излага, че твърдението в жалбата за определяне на по- ниска цена поради утежнение на района не е подкрепено със своевременно представени доказателства. Относно знанието на И.М. по смисъла на чл.135 ЗЗД излага, че това се установява от отговора, в който дори не се оспорва наличие на вземанията на ищеца към Ат. И. и към Н.И., както и, че за събирането им се водят изпълнителни дела.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за допустими.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от 4 фактическа страна следното:

Производството е образувано по обективно евентуално съединени искове, предявени от Г.Щ. срещу АТ. Д. Д., Н. Т. ИЛЧ. и ИР. АЛ. М., с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. Пето ЗЗД, и чл. 135 ЗЗД за прогласяване нищожността поради абсолютна симулация на сделката за покупко-продажба сключена между ответниците и обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г. с която ответниците Ния Т.И. и Ат.Д. са прехвърлили чрез покупко-продажба собствеността на имот с идентификатор *** с площ от 524кв.м., в гр.Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола на ответницата ИР. АЛ. М., а в евентуалност – за прогласяване на относителната недействителност по отношение на ищеца, в качеството му на кредитор, на осн. чл.135 от ЗЗД. Ищецът твърди, че срещу ответниците АТ. Д. Д. и Н. Т.

ИЛЧ. са образувани изпълнителни дела по описа на ЧСИ Н.Д. Г.ева, рег.

№807, както следва: изпълнително дело №20108070400244 по издаден изпълнителен лист на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, постановена по гр.д.№9699/2010г. по описа на ВРС, по който длъжниците АТ. Д. Д. и Н. Т. ИЛЧ. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 5000лв., представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване 10.10.2015г. с падеж 02.10.2006г, както и сумата от 100лв. представляваща разноски по делото; изпълнително дело №20108070400361 по издаден изпълнителен лист на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№13428/2010г. по описа на ВРС, по която длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 16 000 евро представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване 20.03.2006г. с падеж 02.10.2006г. както и сумата от 625,86лв. представляваща разноски по делото; изпълнително дело №20108070400362 по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№13427/2010г. по описа на ВРС на основание заповед за незабавно изпълнение, по силата на която длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 29000 евро представляваща дължима главница по запис на заповед с дата на издаване 10.10.2005г. с падеж 02.10.2006г. както и сумата от 1134.38лв. представляваща разноски по делото. Ищецът твърди, че след образуване на изпълнителните дела, в хода на изпълнителните производства, ответниците А.Д. и Н. Т. ИЛЧ. на 30.12.2015г. са продали, чрез сделка, обективирана в 5 нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29, дело № 229/2015г. на третия ответник-ИР. АЛ. М. недвижим имот с идентификатор *** по КККР гр.Варна с адрес на имота гр.Варна, район Приморски, кв.Св.Никола, с площ

524кв.м., стар идентификатор

***, като имотът е образуван чрез извършване на доброволна делба с договор за доброволна делба вписан в СВп Варна с № 226, дело №3111/05.10.2015г. Твърди, че с разпоредителната сделка, ответниците умишлено са намалили имуществото си с цел да затруднят и да попречат на удовлетворяване на претенциите на ищеца по образуваните изпълнителни дела. Счита, че посочената в нотариалния акт покупна цена в размер на 15 000евро не е била заплатена и с подписване на договора за покупко-продажба ответниците са прикрили извършване на безвъзмездно прехвърляне на недвижима собственост с цел да намалят имуществото си подлежащо на принудително изпълнение. Излага, че договорената между страните в атакуваната сделка покупко-продажна цена в размер на 15000 евро за поземлен имот от 524 кв.м. в местността „св.Никола“ е многократно по-ниска от пазарната. Счита, че атакуваната сделка е симулативна и е нищожна поради противоречие със закона, тъй като продажната цена не е платена, а страните са създали привидност пред третите лица, че са обвързани от договор. Ищецът твърди, че за обезпечаване на вземането му по образуваните изпълнителни дела, на 11.11.2010г. била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците АТ. Д. Д. и Н. Т. ИЛЧ., представляващ етаж от къща с административен адрес гр.варна, местност „Св.Никола“ №120 със застроена площ от 86,95кв.м., изграден в поземлен имот с номер III-923, който със заповед № 022/04.03.2013г. на Кмета на Община Варна бил урегулиран в ПИ *** с площ от 2 167 кв.м. Излага, че с договор за доброволна делба от 05.10.2015г. сключен между А.И., Н.И. и Б.ТИл., страните поделят поземлен имот с идентификатор №*** на следните три новообразувани имота: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с иден.№ *** и поземлен имот с идент.№ ***, като в дял на ответниците А.И. и Н.И. остават поземлен имот с идент.№ *** и поземлен имот с идент.№ ***, в който се намира жилищната сграда, възбранена по изпълнителните дела още през 2010г. Твърди, че към момента, въпреки, че са изминали повече от три години от сключване на сделката, ответникът6 купувач все още не владее и не ползва имота, а през 2012г. е насрочена първа по ред публична продан на процесния недвижим имот, която е редовно разгласена, като обявление за проданта съгласно чл.487 ал.2 от ГПК е поставено и на самия имот. Излага, че ответникът- купувач притежава недвижим имот, намиращ се срещу процесния, поради което е узнала, че имотът е предмет на публична продан. По изложените съображения ищецът моли сделката от 30.12.2015г. обективирана в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №29, том ІІ, рег.№ 1831, дело № 229/2015г. чрез която АТ. Д. Д. и Н. Т. ИЛЧ. са прехвърлили на ИР. АЛ. М. недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР в гр.Варна, кв.“Св.Никола“ с площ от 524 кв.м. стар идентификатор ***, номер по предходен план: квартал 59, парцел IX -923 да бъде прогласена ЗА НИЩОЖНА поради абсолютна симулация. Ако съдът счете процесната сделка за действителна, то в условията на евентуалност, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на него сделката от 30.12.2015г. обективираната в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том II , рег.№ 1831, дело № 229/2015г. защото със същата са увредени интересите му на кредитора, тъй като чрез процесната сделка, по която не е платена цената или ако е платено, то договорената цена е в размер значително под пазарната цена, се намалява общото обезпечение на вземането му, за каквото служи цялото имущество на длъжниците. Претендира и присъждането на разноски.