Акт от 23.02.2021, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10017/2021
- Подписан
- 23.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 209 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 221, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 18, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 19 · Закон за пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" · Закон за пътищата
- чл. 44, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№58 гр.
Велико Търново, 23.2.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря .Ф.и в присъствието на прокурора от
ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 017/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на Р.М.А. чрез *** Ц.И.,*** против Решение №434/22.12.2020г. постановено по НАХД
721 по описа за 2020г. на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП- № 6966/18.9.2020г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което на касатора за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1 б „а“ от Закона за пътищата вр. С чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.7.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС и на основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата е наложена „Глоба „ в размер на 2000 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, довели до установяване на невярна фактическа обстановка, касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът счита, че на първо място, ГОРС не е изложил мотиви относно направените с въззивната жалба възражения, като по този начин е установил една невярна фактическа обстановка. Самата липса на мотиви в обжалваното решение също се явява самостоятелно касационно основание за отмяната му. Във възивната жалба изрично е посочено, че е налице разминаване между фактическата обстановка ,описана в АУАН и НП , което само по себе си е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на касатора.
По изложените съображения от съда се иска до отмени обжалваното решение и постанови друго по съществено на спора, с което да се отмени решението на ГОРС и потвърденото с него НП.
В открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от *** И., който поддържа така подадената касационна жалба с направените в нея оплаквания.
Ответник касация Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, редовно призована се представлява от ***Д., която поддържа подадения отговор на касационната жалба. Счита, че ГОРС правилно е възприел фактическата обстановка по спора, като е приел, че не е налице нарушение при приложението на материалния и процесуален закон. В нормата на чл.
53, ал.2 от ЗАНН се допуска издаване на НП, дори в АУАН да са допуснати непълноти. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението на ГОРС.
Представителят на ВТОП заема становище за правилност на така постановеното решение и предлага , същото да бъде оставено в сила. В касационната жалба се твърди, че е налице спор за факти, по които РС не се е произнесъл, а е изложил формални мотиви. Счита, че тези твърдения се опровергават както от доказателствата по делото, така и от съдебното решение. Същото е подробно мотивирано, обсъдени са всички възражения на касатора до съда и правилно е преценено ,че АУАН и НП не страдат от процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Споделя аргументите на съда и че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.Поради горното предлага решението на ГОРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №434/22.12.2020г. постановено по НАХД 721 по описа за 2020г. на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП- № 6966/18.9.2020г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което на касатора за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1 б „а“ от Закона за пътищата вр. С чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.7.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС и на основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата е наложена „Глоба „ в размер на 2000 лева.
За да постанови такъв резултат
ГОРС е приел за установена следната фактическа обстановка: На 26.8.2020г. около 13,15 часа на главен път ПП I 4 при км. 143+800 ляво на 1,5 км. След разклона за с. Добри дял в посока гр. Варна – гр. Велико Търново, е извършена проверка на МПС „Рено Магнум „ рег. № Т 0324 МТ при което е установено, че ППС е с 5 оси, 2 оси на влекача и 3 оси на полуремаркето като касаторът не е представил документ за платена такса за претоварване.
Извършено е било измерване на осите с техническо средство- електронна везна и ролетка, при което везната е била надлежно регистрирана в ГД „ Мерки и измервателни уреди“ към БИМ като средство за измерване от 27.3.2008г , одобрен тип, минала през периодична проверка на 23.4.2020г. При измерването е установено разстояние между осите 1,32м. , като сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,445 т. С оглед на горното е установено претоварване на задвижващата вторична единична осн с 12,015 т., при максимално допустимо натоварване от 11,500 т. По делото е приложен и граждански договор на касатора от 26.3.2020г. с ЕТ“ТТ- Транс“ със седалище с. Камбурово за превозване на дървесина с посоченото по- горе МПС. За извършеното нарушение е съставен АУАН стр.15 от въззивното дело, подписан от касатора без възражения, след което е издадено НП. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, същото е оспорено пред ГОРС.
При така установената фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи: при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени правилата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като извършеното в тях описание на извършеното нарушение в достатъчна степен дават възможност за предявеното административно обвинение и наложеното административно наказание. ГОРС е приел, че е очевидно, че санкцията се налага по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, като е намерил ,че неизписването на т.2 в АУАН не представлява само по себе си съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. АНО е изложил и подробни мотиви защо не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. ГОРС е намерил, че е доказано и самото нарушение, чрез извършените измервания със технически средства, надлежно регистрирани и одобрени, като самият касатор не оспорва техните показания. На следващо място съдът е приел за безспорен факта, че таксата не е била заплатена, доколкото по делото не е представена квитанция за нейното заплащане. ГОРС е намерил, че правилно е посочена както нарушената материлано – правна норма, така и санкционната такава, наказанието е определено правилно с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и други факти от значение за това. Счел е, че с оглед приложената Заповед № РД- 11-1266/17.10.2019г. стр. 23 от въззивното дело, НП е издадено от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав при така установеното съдът прави следните изводи:
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи.
Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Нито във възивната жалба, нито в самото съдебно производтво, касаторът е навеждал доводи и факти, които да сочат на различна фактическа обстановка.
Същият не е правил доказателствени искания, поради което неговият собствен пропуск не може да се счита за съществено нарушение на процесуалните норми, довело до ограничаване правото му на защита. За откритите съдебни заседания същият е бил редовно призован, при изготвяне на жалбата е ползвал адвокатска помощ, поради което не може да се твърди, че ГОРС е допуснал някакъв пропуск и е установил невярна фактическа обстановка. Съобразно правилата за доказване, АНО следва да установи положителните факти, каквито се явяват осъществените фактически действия на касатора, като оплакванията във въззивната жалба не сочат конкретни факти, които неправилно са били посочени от АНО съответно приети от ГОРС. Освен това, твърдението, че АУАН е съставен при съществени процесуални нарушения, тъй като не е посочено ЕГН на актосъставителя, и това на нарушителя не се явяват такива съществени нарушения, които на самостоятелно основание до водят до отмяна на НП, тъй като по реда на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тази неточност е преодоляна в издаденото НП. На същото основание правилно ГОРС е посочил, че е преодоляна и непълнотата на изписаната санкционна норма на чл.
53, ал.1 т. 2 от ЗП. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ГОРС в тази насока и не следва да ги приповтаря. Твърдението на касатора, че е допуснато съществено нарушение при връчване на НП също не се споделя от съда, доколкото същият е упражнил правото си на въззивна жалба, като по този начин дори да съществува този порок е саниран.
Не е правилен и друигят довод на касатора, че съдът , както и АНО не са посочили защо приемат за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В този смисъл настоящата инстанция намира, че АНО е извършил правилна преценка, че извършените нарушения са типични поради което не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са и подробните мотиви на ГОРС.
Основното оплакване на касатора е, че решението не е мотивирано, поради именно само липсата на мотиви е касационно основание за отмяна на решението. Следва изрично да се посочи, че касаторът намира неправилно, че касационните основания са визирани в нормата на чл. 209 от АПК, изрично чл. 63, ал.2 от ЗАНН, посочва, че макар пред АСВТ производството да е по реда на АПК, касационните основания са посочени в чл. 348, ал.1 от НПК, в които липсва такова.
По приложението на материалния закон съдът намира следното: Според настоящия съдебен състав, правилно е била ангажирана отговорността на виновното лице по реда на Закон за пътищата за нарушение на чл.