Решение № 18226 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18226 гр. С, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110141019 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЕС с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.“А К“ бл....., представлявана от «Т К 2000» ЕООД, чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С, бул. «Г Д» №.., ет.1, офис 1, за признаване за установено по отношение на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.«А К» бл....., че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 25377/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 539.58 лева, представляваща вземане за вноски към етажната собственост за периода от 01.02.2014 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 12.05.2023 г., до изплащане на вземането, от която сума: 1/ сумата 38.30 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2014 г., 2/ сумата 9.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., 3/ сумата 47.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., 4/ сумата 16.00 лв., представляваща месечна вноска за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. 5/ сумата 368.00 лв., представяща 23 месечни вноски, всяка от по 16.00 лв. за месеците юни, юли, август, септември, октомври ноември и декември 2019 г., за цялата 2020 г., за месеците януари и февруари 2021 г. и за месеците април и май 2023 г., като от общата сума 138.00 лв. са за фонд "Ремонт и обновяване" /по 6.00 лв. на месец/, 69.00 лв. са за текуща поддръжка /по 3.00 лв. на месец/ и 161.00 лв. са за такса "Управление" /по 7.00 лв. на месец/, 6/ сумата от 67.28 лв., представляваща дължими 4 плащания за ремонт на асансьор, от които 16.00 лв. за м.август 2019 г., 17.00 лв. за м.септември 2019 г., по 17.14 лв. за месеците ноември и декември 2021 г.

Претендират се направените в хода на настоящето и на предходно проведеното заповедно производство разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на апартамент №..., находящ се в процесната сграда – ЕС с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.„А К“ бл...... Сочи се, че същият им непогасени задължения към етажната собственост, като с решение на ОС от 13.07.2021 г., е дадена възможност на собествениците на ап.81 и ап.93 да платят задълженията си до 15.08.2021 г. Поддържа се, че ответникът не извършил плащане в посочения срок, както и 1 към настоящия момент, поради което се иска да се признае за установено, че дължи посочените в исковата молба суми.

В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който изразява становище по основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва да е собственик на процесния апартамент №..., поради което поддържа становище, че липсва основание на претенцията спрямо него.

Отбелязва се, че липсват доказателства за заплащане от ОС на претендираните разходи. На самостоятелно основание искът се оспорва като погасен по давност.

С оглед на това се иска, съдът да отхвърли предявените искове като присъди на ответника направените от него разноски.

В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник, който поддържа направените с исковата молба искания, ответникът не се явява и не се представлява, депозира писмено становище по същество на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.48, чл.50 и чл.51 от ЗУЕС и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело №25377 по описа на СРС за 2023 г. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 539,58 лева, представляваща вземане за вноски към етажната собственост за периода от 01.02.2014 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, както следва: 1/ сумата 38.30 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2014 г., 2/ сумата 9.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., 3/ сумата 47.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., 4/ сумата 16.00 лв., представляваща месечна вноска за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. 5/ сумата 368.00 лв., представяща 23 месечни вноски, всяка от по 16.00 лв. за месеците юни, юли, август, септември, октомври ноември и декември 2019 г., за цялата 2020 г., за месеците януари и февруари 2021 г. и за месеците април и май 2023 г., като от общата сума 138.00 лв. са за фонд "Ремонт и обновяване" /по 6.00 лв. на месец/, 69.00 лв. са за текуща поддръжка /по 3.00 лв. на месец/ и 161.00 лв. са за такса "Управление" /по 7.00 лв. на месец/, 6/ сумата от 67.28 лв., представляваща дължими 4 плащания за ремонт на асансьор, от които 16.00 лв. за м.август 2019 г., 17.00 лв. за м.септември 2019 г., по 17.14 лв. за месеците ноември и декември 2021 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

С възражение от 20.06.2023 г. ответникът е оспорил вземанията с мотиви, че са погасени по давност и че липсва облигационно правоотношение между страните. При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

Следва да се посочи и че искът е предявен от лице по чл.19, ал.8 от ЗУЕС, видно от представения протокол от проведено ОС на ЕС на 13.07.2021 г., на което за управител на ЕС е избрано дружеството „Т К 2000“ ЕООД, с което на 26.07.2021 г. е сключен договор за срок от две години, като договорът влиза в сила, считано от 01.08.2021 г.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

2

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи основанието за начисляване на суми спрямо ответника и техния размер, вкл. това, че ответникът е собственик на индивидуален обект в етажната собственост с конкретно установени ид.ч. от общите части на сградата, както и момента на провеждане на ОС и взетите на него решения.

На първо място, досежно наличието на право на собственост: От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – справка по данни за физическо лице на Агенция по вписванията от 09.10.2023 г. за периода от 01.11.1990 г. до 05.10.2023 г., извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти на АГКК от 14.12.2021 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №..., том I, рег. №..., дело № 63 от 2020 г. от 14.02.2020 г. , съдът достига до извода, че ответникът притежава идеална част от процесния недвижим имот, заедно с трети лица, неучастващи по делото – Б М.ов Д. и В М.ов Д.. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява каква е квотата на ответника в съсобствеността, поради което и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, съгласно която разпоредба частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, съдът счита, че ответникът се явява притежател на 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, следователно ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за 1/3 от задълженията за съсобствения имот.

С решение на общото събрание на етажната собственост по т.4 от дневния ред, материализирано в протокол от 03.04.2019 г. , е прието всеки собственик, ползвател и обитател в сградата да заплаща следните ежемесечни вноски, а именно: вноска за възнаграждение на „Т К 2000“ ЕООД в размер на 7 лв. месечно от апартамент, като е предвидено, че сумата следва да се заплаща в пълен размер и от собствениците на необитаеми имоти; вноска за текуща поддръжка /ел. енергия, почистване и консумативи/ в размер на 5 лв. на собственик, ползвател и обитател, ползващ асансьор и в размер на 3 лв. за тези, които не ползват асансьор; вноска за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на по 6 лв. на апартамент, включително необитаемите. Предвидено е, че разпределението на месечните вноски за всеки самостоятелен обект на собственост се съдържа в Таблица за разпределение на вноските, която се явява неразделна част от протокола от проведеното ОС на ЕС. От представената таблица се установява, че за ап. 81 са записани следните месечни вноски: 3 лв. за текуща поддръжка, 6 лв. за фонд и 7 лв. за управление на ЕС, посочено е, че прилежащите ид.ч. от общите части към апартамента са в размер на 2,068 % и че броят на живущите в апартамента е един човек.

С решение на общото събрание на етажната собственост по т. 2 от дневния ред, материализирано в протокол от 23.07.2019 г. , е прието да се направят следните промени в размера на дължимите вноски за управление и поддържане на общите части и фонд „Ремонт и обновяване“, приети с решение на ОС от 03.04.2019 г., а именно: размерът на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ се определя в размер на 5 лв. за собственик на едностаен апартамент, 6 лв. – за двустаен и 7 лв. за тристаен; вноската за управление се заплаща и от собствениците на необитаемите апартаменти. Предвидено е, че промените в размера на вноските влизат в сила, считано от 01.08.2019 г. По т. 3 от дневния ред ОС е приело решение за извършване на неотложен ремонт на асансьора, като е определен бюджет в размер на 800 лв. Предвидено е средствата да се съберат от собствениците на две равни вноски през август и септември 2019 г. , като за краен срок е определена датата 30.09.2019 г. Взето е решение размерът на вноските да съответства на притежаваните идеални части, като „Т К 2000“ ЕООД се е задължило да изготви списък с разпределението на вноските.

Прието е също да се монтира система за контрол на достъпа в асансьора, като е възложено на управителния съвет да разгледа постъпилите оферти и да избере най-подходящата, като монтажът на системата следва да се извърши след 01.10.2019 г. Представено е разпределение на вноските за ремонт на асансьор, приети от ОС на ЕС, провело се на 23.07.2019 г., от което се установява, че вноската, дължима от собственика на ап. 81 е в размер на 16 лв. за м.08.2019 г. и в размер на 17 лв. за м.09.2019 г.

3

Тук следва да се има предвид, че от изключителните правомощия на общото събрание на ЕС, предвидени в чл.11, т.5 и т.7 от ЗУЕС е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“, като съобразно в чл.8 от същия закон, контрол по изпълнението се възлага именно на ОС, вкл. управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на ЕС, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Това решение на общото събрание подлежи на съдебен контрол, в исковото производство, по който се проверява законосъобразността му. Съдебната практика без противоречие приема, че се касае за изключителна компетентност на общото събрание, която не може да бъде иззета от други субекти, а законосъобразността на взетото решение може да бъде проверена само от съда по реда на чл.40 от ЗУЕС. По делото липсват представени доказателства, а и не се твърди процесните решения да са оспорени по предвидения в чл.40 от ЗУЕС ред и да са отменени, поради което същите обвързват всички собственици на индивидуални обекти в процесната ЕС, какъвто е и ответникът. В съдебната практика е утвърдено становището, че инцидентният съдебен контрол на решение на ОС е недопустим. Определянето на срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения./в този смисъл решение № 24 от 05.06.2017 г. , постановено по гр. д. № 2795/2016 г. по описа на ВКС, II гр. о., решение № 60078 от 11.06.2021 г. , постановено по гр. д. № 3793/2020 г. по описа на ВКС, I гр.о., решение № 60156 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК и др./.