Решение № 1318 от 19.07.2018, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

...............2018г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд, XXXVI – ти състав

На двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година В публично заседание

Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар:

Неше Реджепова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 2031 по описа за

2018 година, установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Б.Л., с ЕГН: **********,*** против наказателно постановление № 23-0000207/ 08.02.2018г. на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 36, параграф 2, т. ii от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т.

3 ЗАвП.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като в него на практика липсвало пълно описание на елементите от състава на нарушението, като не ставало ясно кой точно документ не е бил представен при проверката, като именно контролните органи са били тези които са отказали копие от удостоверението за дейности (тъй като жалбоподателят твърди, че в процесния период е бил в отпуск) да им бъде показано през мобилното приложение „вайбър“ или по ел. поща.

Посочва, че тъй като е бил в отпуск дигиталната карта е била свалена от превозното средство, поради което е бил във фактическа невъзможност да представи поисканите ръчни записи. В условията на евентуалност моли за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и в заключение иска отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който пледира за потвърждаване на издаденото НП, тъй като удостоверението за дейности е представено едва с въззивната жалба, т.е. в забава, която не води до отпадане на административнонаказателната отговорност.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2018 г . около 12:55 часа около 10:35ч. в гр. Варна, по пътя гр. Варна - с. Тополи, срещу печатница "Изток Варна", в посока с. Тополи служители на ОО „АА“ спрели за проверка с влекач марка "Волво", от кат.

N3, с per. № СВ5910КА, с прикачено полуремарке с per. № С4396ЕР и двете собственост на превозвача „Бък“ ЕООД, който извършвал обществен превоз на товари (ПДЧ), видно от товарителница № 0002067/11.01.2018г., по маршрут от гр. Бургас до гр. Варна, видно от пътен лист № 0210970/12.01.2018г.

В хода на проверката било установено, че при извършване на превоз с МПС, оборудвано с дигитален тахограф марка Siemens VDO , тип "1381.123", № 4577712, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006Г., водачът не представя за периода от 12:31ч. (10:31 ч. UTC) на дата 21.12.2017г. до 11:52ч. (09:52ч. UTC) на дата 11.01.2018г., попадащ в периода на предходните 28 дни, всеки ръчен запис или разпечатка, тахографски листи, удостоверение за дейности, като и липсва информация в представената от водача дигитална карта с № 0000000059959001.

За посоченото св. съставил АУАН на водача, който го подписал без възражения.

В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан свидетелят К.Н.К. – актосъставител, който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на свидетеля като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Процесното наказателно постановление № 23-0000207/ 08.02.2018г. е издадено от компетентен орган - Началника на областния отдел „АА” гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

С оглед на това съдът намира,че възраженията за това, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, §2, т. ii от Регламент № 165/14, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.

В случая в по делото няма спор, че към момента на проверката въззивника е извършвал обществен превоз с МПС, което е било оборудвано със записващо устройство - дигитален тахограф.

От друга страна в хода на съдебното следствие по категоричен начин от показанията на разпитания по делото свидетел бе установено, че в хода на проверката въззивникът не е представил тахографски листи, запис или удостоверение за дейности за периода от 12.31 часа на 21.12.2017г. до 11.52 часа на 11.01.2018 г.

Този факт не се и оспорва от въззивника, доколкото същият посочва, че е бил в отпуск за периода и представя удостоверение за дейности едва с въззивната жалба, което обстоятелство не е в състояние да го освободи от АНО, тъй като той е бил длъжен да носи същото със себе си и да го представи при поискване от контролните органи, което не е сторил. Задължението разписано в закона и регламента е свързано с фактическото представяне на документа, а не с показването му през мобилни приложения, поради което и възраженията в тази насока, съдът намира за неоснователни.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че фактически въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 36, §2, т. ii от Регламент № 165/14, тъй като при управление на товарния автомобил не е спазил изискванията предвидени в Регламента - не е представил на контролните органи след поискване документи, удостоверяващи извършените от него дейности в период обхванат от предходните 28 дни.

Неоснователно в случая се явява възражението, че доколкото в обстоятелствената част на НП е било вписано, че водачът не е представил тахографски листи, карта на водача, всеки ръчен запис или разпечатки или удостоверение за дейности, то не е ясно какъв е конкретният фактически състав на извършеното нарушение, доколкото непредставянето на което и да е от тях е наказуемо поведение съобразно разпоредбите на Регламент № 165/14.

АНО е дал правилната квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 93в, ал.17, т.3 ЗАвтП и му наложил наказание във фиксирания в тази норма размер - глоба 1500 лв.

За пълнота настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че се солидаризира с възприетото от АНО становище, че не са налице основания за приложението на чл.

28 ЗАНН доколкото нарушението не се отличава с нищо от други подобни от съответния вид и се третира от законодателя като особено тежко такова, тъй като е пряко свързано с възможността контролните органи да проследяват движението и почивките на водачите, което пък от своя страна е пряко свързано с осигуряването на безопасността на движението.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000207/ 08.02.2018г. на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на Р.Б.Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 36, параграф 2, т. ii от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: