Присъда № 4 от 09.02.2023, Окръжен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 4/09.02.2023 г. по ВНОХД № 1499/2022 г. по описа на ВОС, Делото е образувано по постъпил протест от Варненска районна прокуратура против Присъда № 219/03.11.2022 г. на ВРС, I състав, с която подсъдимият И. Д. М. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК и е признат за виновен в това, че е извършил административно нарушение по чл.1, ал.2 от Указ № 904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и е осъден да заплати сторените в производството разноски.

Обвинението твърди, че постановената присъда е неправилна и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда, постановяване на нова, с която подсъдимият да се признае за виновен по повдигнатото му обвинение и счита, че са налице основания за прилагане на чл. 78а от НК.

В открито съдебно заседание окръжен прокурор моли за уважаване на протеста и отмяна на присъдата като незаконосъобразна.

Подсъдимият и неговият защитник молят за потвърждаване на присъдата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.07.2021 г. около 17:30 часа подсъдимият се намирал в близост до административната сграда на НОИ – Варна, където изчаквал братовчед си – св. Г.В.. По това време, в края на работния си ден, св. Д. Д., заедно с дъщеря си св. К. Д., се насочила към ползвания от първата лек автомобил с електрически двигател, който била паркирала по-рано същия ден в близост до сградата. Свидетелката установила, че на предна лява гума на автомобила е поставено техническо средство тип „скоба“ от служители на „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна. Св. Д. Д. се обадила на служителите на ОП, за да премахнат поставената „скоба“. Докато изчаквала пристигането им, започнала да прави снимки на автомобила с мобилния си телефон. Подсъдимият забелязал това и казал на Д., че колкото и снимки да прави, ще си плати глобата. Д. отвърнала, че скобата е поставена погрешка.

При пристигането на служителите на „Синя зона“ (св. А.А. и св. В.Д.), Д. им предоставила документа на автомобила, от който било видно, че същият е с електрически двигател. Поради това, служителите започнали да демонтират „скобата“. Виждайки това, подсъдимият започнал да псува св. Д. като й отправил репликите „Мършо, на каква се правиш! Болкук долен“. След това се приближил до автомобила, заявил на св. Д., че няма да потегли преди да си плати глоба, крещял на служителите на общинското предприятие и ги заплашвал с уволнение. Нанесъл удари по автомобила, като ударил с юмруци заден ляв калник и двете задни колонки, по които се получили вдлъбнатини. Нанесъл удари и по тавана на автомобила. Възмутена и изплашена от поведението му, св. Д. подала сигнал на спешен телефон 112. На място пристигнали полицейски служители, които отвели подсъдимия в Първо РУ при ОД на МВР-Варна за изясняване на случая.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие на осн. чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепени от събраните доказателства.

При така установената фактическа обстановка ВРС е приел, че подсъдимият действително е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, но поради това, че неправомерните действия са описани само в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не и в неговия диспозитив, не било повдигнато обвинение, съдържащо всички действия на подсъдимия. Счел е, че дължи произнасяне единствено по отношение на 1 отправените реплики към св. Д. и ги е разгледал изолирано от цялостната дейност на подсъдимия. Този извод не намира основа на вярно разбиране на закона.

Нормата на чл.325, ал.1 от НК не изброява изчерпателно всички действия, с които се осъществява деянието, нито е бланкетна. Посоченото в нея изпълнително деяние е обозначено чрез оценъчен израз, а не чрез конкретно действие. Законът не може, а и не е необходимо, да опише всички възможни непристойни действия, с които може да се осъществи хулиганството, а е посочил признаците, които правят поведението престъпно.

Конкретиката и описанието на извършеното имат място именно в обстоятелственсата част на обвинителния акт, а не в диспозитива. Въз основа на тях следва да се прецени осъществяват ли те изпълнителното деяние – „извършване на непристойни действия“ или не. Обвинителният акт съдържа фактическите положения на извършеното и от съдържанието му е възможно ясно и недвусмислено да се извлекат действията на подсъдимия – хулигански действия на публично място, съчетани с посегателство срещу личността на св. Д., както и със засягане на чуждо имущество. Поради това, въззивният съд намира подадения протест за основателен. Първоинстанционният съд е пренебрегнал изложените факти с необоснована лекота, в резултат на което неоснователно е приел, че преповтарянето им в диспозитива е било необходимо, за да се позове на тях.

ВРС е приел, че е „повдигнато обвинение за отправяне на реплики“, който извод не кореспондира с материалите по делото. Повдигнато е обвинение за извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Тези действия могат да се изразяват в многообразни деяния, а в конкретния случай – освен с отправяне на обидни думи и псувни към св. Д. и с ритане и удряне на автомобила. Хулиганските действия е възможно да покриват някои признаци на други престъпления, например това по чл. 216 от НК. В настоящия случай нанесените удари не представляват унищожаване или повреждане, но представляват непристойни действия, чрез които е извършено престъплението хулиганство, поради което за настоящия състав не съществува съмнение, че извършвайки тези непристойни действия, деецът е показал явно неуважение към обществото и грубо пренебрежение на установения обществен ред и правилата на морала.

Правилно ли е било разделянето на наказателното производство относно престъпление по чл. 216 от НК или не, не е предмет на настоящата проверка.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на въпросната дата подсъдимият е имал непристойно поведение, с което са засегнати обществените отношения и е нарушен общественият ред. Спорното в случая е дали поведението му се е изразило в непристойни действия или в непристойни прояви, дали обществените отношения реално са засегнати, а обществения ред – грубо нарушен, т.е. дали е налице престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК или е налице административно нарушение, наказуемо по реда на УБДХ. За да бъде извършена преценка дали поведението е непристойно или е обикновена укорима незлонамерена постъпка, дължаща се на лошо възпитание, е необходимо да се изследва в каква степен е бил засегнат обектът на посегателството – установените обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в обществения живот, както и съдържанието на умисъла на дееца – насочен ли е бил към явно неуважение на обществото.

В настоящия случай, подсъдимият е извършил редица агресивни и демонстративни действия. Грубото и арогантно отношение е било извършено на публично място не само спрямо св. Д., а е срещу служители на общинското предприятие като непристойните действия на подсъдимия са били възприети и от всички присъстващи и случайно преминаващи граждани.

Служителите на „Синя зона“ са единствените компетентни лица да премахнат поставеното техническо средство. Несъгласието на подсъдимия с преценката им и 2 неодобрението му на извършените от тях действия по освобождаване на автомобила не предполагат обществото да толерира подобна реакция, с която безцеремонно е демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото, че се отнася към тях с пренебрежение и че е над закона.

Поведението му е непристойно във висока степен и без съмнение представлява грубо незачитане на установения в държавата порядък, свидетелства за явно неуважение към личността на св. Д. и нейните охранявани права, както и към св.А. и св.Дамянова, с което подсъдимия е осъществил обективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

Произнесените обидни думи и осъществените физически посегателства представляват недопустима саморазправа. Емоциите на подсъдимия са били външно изразени чрез недопустимо поведение. Съдебната практика е категорична, че за да е налице престъплението хулиганство, необходимо да се докаже, че деецът е извършил деянието си чрез умишлени действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Чрез действията на дееца се доказа прекият умисъл, с който е извършено деянието – с намерението на подсъдимия да се разправи както със св. Д., за която той е решил, че иска да се отърве, така и със служителите на общинското предприятие, за чиито действия е решил да им търси отговорност. Разтоварвайки по този неподходящ начин личното си възмущение от създадените правила относно възможността за паркиране на електромобили и въведения режим на синя зона, подсъдимият е съзнавал, че извършва действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, с което е осъществил и субективната страна на престъплението.

В ППВС № 2 от 29.11.1974 г. по н.д. № 4/1974 г., част първа, т. 6, което е отразено и в проверяваната присъда, но е приложено неточно, ясно е посочен разграничителният критерий между административното нарушение и престъплението, а именно степента на обществената опасност на извършените деяния. В пределите на установените фактически положения по делото и в противоречие със съдебната практика е било прието, че поведението на подсъдимия не представлява хулиганство. Агресията, обидите и посегателството на подсъдимия не са били оценени действително. Извършеното от подсъдимия не е маловажна постъпка, а представлява непристойни действия, довели до накърняване в голяма степен на обществените отношения, намерили израз в отправяне на обидни изрази спрямо свидетелите и удряне по управлявания от Д. автомобил. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им – умисълът не е бил насочен единствено към личността на свидетелите или само към засегнатата вещ, но и да се демонстрира във висока степен неуважение към обществото чрез противопоставяне на дееца с активни действия на установените правила, с които отказва да се съобрази. Подсъдимият без никакви задръжки не е спрял действията си до изричането на обидни думи по отношение на св. Д., а я е насочил и към служителите на общината, на които е поверено извършването на дейността.

Дори тогава не е преустановил негативното си поведение, а същото е продължило с още поголям интензитет като агресията е продължила чрез физическо посегателство върху автомобила и е преустановено едва при отвеждането му в съответното районно управление.

Поради това, изложените от обвинението твърдения, че извършеното деяние покрива признаците на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а не представлява дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, са основателни. Основният признак, по който престъплението по чл.

325, ал. 1 от НК се различава от дребното хулиганство по УБДХ, е реалното засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред, което бе доказано.

Въззивният съд не счита, че правните изводи, направени в първоинстанционното производство, следва да бъдат подкрепени. Макар първоинстанционният съд да е установил правилно релевантните факти, е направил крайно погрешен извод въз основа на тях и не е приложил законът, който е следвало, тъй като не ги е анализирал съвкупно (представляващи 3 цялата осъществената престъпна дейност), а разпокъсано (като отделни деяния). В разрез с фактическите данни по делото не е взето предвид отношението на дееца към св.Д. и общинските служители и към автомобила на първата от тях. Това е довело до погрешно твърде либерално отношение към инкриминираното поведение, което поведение в своята цялост покрива елементите на престъплението хулиганство.