Решение № 1322 от 24.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Г.Т. при участието на секретаря Ю.К.Г. като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20231110100131 по описа за 2023 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът “ДЗИ – ОЗ” ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. “В” №89 б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и от изпълнителната директорка Б.А. В., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на бул. „В“ №89б чрез пълномощницата адвокат В. В. Д. твърди против ответника “ЗЗАД А” АД с ЕИК****** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “С.К.” №2, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и К.СТ.В., че на 29. V. 2022 година настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на застрахован от ищеца автомобил.

Ищецът твърди още, че изплатил на собственицата на повредения автомобил сумата от 11 510.40 лева застрахователно обезщетение, като направил и 15.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче платил на ищеца едва 10 729.84 лева от претендираните общо 11 525.40 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1

795.56 лева застрахователно обезщетение; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 03. I. 2023 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът не оспорва иска и го признава. Твърди, че претендираната от ищеца сума вече е платена.

На 10. VII. 2023 година в съда постъпва молба, с която пълномощницата на ищеца потвърждава, че е получено плащане. Развива съображения, че ответното дружество дължи плащане на разноските, тъй като е станало причина за завеждане на делото.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Каско“:

На 13. ХII. 2021 година ищцовото застрахователно дружество и Камелия Д. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. София в жилищен квартал ХР.С. в блок ХХI във вход Б на етаж III в апартамент ХХХIХ, сключват автомобилна застраховка „Каско+“ за срок от 00 00 часа на 14. ХII.

2021 година до 2359 часа на 13. ХII. 2022 година. За горното явства застрахователна полица №440121213133202, представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд към 29. V. 2022 година за лек автомобил марка „Р“ модел „З“ с регистрационен №****** бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответника. Договорът е сключен за срок от 00 00 часа на 08.

ХII. 2021 година до 2359 часа на 07. ХII. 2022 година.

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На 29. V. 2022 година в 15 50 часа в гр. София Камелия Д. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. София в жилищен квартал ХР.С. в блок ХХI във вход Б на етаж III в апартамент ХХХIХ, управлява собствения си лек автомобил марка „Т“ модел „К“ с регистрационен №****, застрахован от ищеца, по ул. „Б***”. Водачката на застрахования от ищеца автомобил достига до кръстовището с ул. „Секвоя“ и спира, за да изчака минувачите на пешеходната пътека.

Непосредствено след нея А.А.М. с ЕГН**********, живеещ в гр. София, управлява лек автомобил марка „Р“ модел „З“ с регистрационен №******, собственост на „ОТП лизинг“ ЕООД с ЕИК******* със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Т.АЛ.“ №28 на етаж IV, представлявано от управителя М.Р.К., застрахован от ответното дружество. Водачът на застрахования от ответника автомобил не спазва необходимата дистанция от автомобила, застрахован от ищеца и затова не успява да спре навреме, когато последният спира. Така водачът на застрахования от ответника автомобил предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие. На същата дата в 1630 часа Р.Л., младши автоконтрольор в Отдел Пътна полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи, съставя за описаното пътно-транспортно представен по делото с исковата молба протокол №1831574. При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена 2 застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 17. VIII. 2022 година ищецът изплаща на собственицата на повреденото моторно превозно средство сумата от 11 510.40 лева. За горното обстоятелство явства представено по делото преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.

На 29. VIII. 2022 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №0-92-11535, с което заявява за възстановяване общо шест регресни щети, включително процесната в размер на 11 525.40 лева. На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция, както и известието за доставянето им, са представени по делото с исковата молба.

На 06. Х. 2022 година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ №А6423 и погасява част от търсената с исковата молба главница с прихващане. Писмото е представено по делото с исковата молба.

На 09. VI. 2023 година ответникът плаща на ищеца сумата от 886.44 лева, включваща главница, законна лихва и държавна такса за настоящото производство. За плащането явства платежно нареждане, представено по делото с отговора на исковата молба.

Страните не спорят за описаната по-горе фактическа обстановка.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалата и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалата, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетената от него пострадала има срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател, а пострадалата има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство; причинна връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

3

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно произшествие на 29. V. 2022 година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственицата на лек автомобил марка „Т“ модел „К“ с регистрационен №****. Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

От представения по делото протокол се установи механизма на настъпване на произшествието, а оттам и причинната връзка между деянието и вредите.

Собственицата на повреденото моторно превозно средство е имала валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, който я е обезщетил за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства.

Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между причинителя на вредата и ответника.

Ответникът не оспорва и размера на дължимото застрахователно обезщетение, нито обстоятелството, че ищецът го е изплатил на застрахования.

Въпреки това, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен. Според чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В настоящия случай такова обстоятелство е извършеното от ответника доброволно плащане. Към момента на постановяване на настоящото решение вземането на ищеца е погасено чрез плащане, поради което и не следва сумата да му се присъжда, а искът следва да се отхвърли.

2. По иска за обезщетение за забава :

От отговора на исковата молба се установява, че обезщетението за забава, търсено от ищеца също е платено доброволно от ответника. Затова и акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Според чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

В настоящия случай ответникът действително признава иска, но плащането е извършено едва след получаване на исковата молба. Видно от представените от ищеца писмени доказателства, на ответника е пращана покана за доброволно изпълнение, но ответникът е платил доброволно само част от сумата.

Ответникът е възстановил платената от ищеца държавна такса, както е посочено в исковата молба. Така остава задължен само за разноски за адвокатско възнаграждение от 480.00 лева, които съдът присъжда в полза на ищеца.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

4

1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на “ЗЗАД А” АД с ЕИК****** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “С.К.” №2, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и К.СТ.В., да плати на “ДЗИ – ОЗ” ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. “В” №89 б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и от изпълнителната директорка Б.А. В., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на бул. „В“ №89 б чрез пълномощницата адвокат В. В. Д. следните суми:

795.56 лева застрахователно обезщетение; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 03. I. 2023 година до окончателното плащане.

2. ОСЪЖДА “ЗЗАД А” АД с ЕИК****** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “С.К.” №2, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и К.СТ.В., да плати на “ДЗИ – ОЗ” ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. “В” №89б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и от изпълнителната директорка Б.А. В., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.

София на бул. „В“ №89 б чрез пълномощницата адвокат В. В. Д. разноски по водене на исковото производство в размер на 480.00 лева.