Решение № 19271 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19271 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110103217 по описа за 2026 година Производството е образувано по искова молба на А. Е.

А., ЕГН: **********, с адрес:

***********************************, срещу *********************, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:

*************************************, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Е. А. не дължи на ********************* сумата по изпълнителен лист, издаден на 17.03.2015г. по гр. д. № 64395/2014г. по описа на СРС, 62 с-в, в размер на 203,48 евро, с равностойност в лева от 397,98 лева - главница, представляваща главница по договор за кредит № ***************, сключен с „****************************.

1

Ищцата твърди, че ********************* се легитимира като кредитор спрямо нея по силата на изпълнителен лист, издаден на 17.03.2015г. по гр.д. № 64395/2014г. по описа на СРС, 62 с-в, по силата на който е осъдена да заплати сумата от 397,98 лв. Излага, че въз основа на така издадения изпълнителен титул е било образувано изп.д. № 225/2016г. по описа на ЧСИ А.Б.. С постановление от 12.01.2016г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Навежда доводи, че от датата на издаване на изпълнителното основание – 17.03.2015г. до настоящия момент в пределите на изпълнителния процес не са извършвани регулярни изпълнителни действия, поради което счита, че правото на принудително изпълнение за процесното притезание е погасено с изтичането на 5годишен давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който той изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че въз основа на така издадения изпълнителен лист от 17.03.2015г. по гр. д. № 64395/2014г. на СРС, 62 с-в е образувано изп.д. № 225/2016г. по описа на ЧСИ А.Б. срещу А. Е. А., както и че същото е било прекратено през 2026г. поради настъпила перемпция. Релевира възражение, че в хода на изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъснали давностния 2 срок и които са, както следва: през 2016г. и през 2017г. са налагани запори върху трудовото възнаграждение и вземанията на длъжника по откритите на негово име банкови сметки, през 2018г., 2019г., 2021г., 2022г. и 2024г. били депозирани молби за извършване на изпълнителни действия. Навежда доводи, че през 2020г. по време на обявеното извънредно положение в страната не е текла погасителна давност. През 2026г. било образувано изп.д. № 161/2026г. на ЧСИ А.Б., с което давностният срок отново бил прекъснат. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът А. Е. А., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 296012/28.09.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът

*********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 294905/25.09.2026г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от 3 фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването по ч.гр.д. № 64395/2014г. по описа на СРС, 62-ри състав на изпълнителното основание по смисъла на чл. 404 от ГПК, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, а именно заповедта за изпълнение, при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.

С оглед на изложеното, съдът приема, че исковата претенция е предявена срещу пасивно легитимирана страна и в този смисъл е и допустима, поради което съдът следва да я разгледа по същество:

Изпълнителен лист от 17.03.2015г. е издаден по ч.гр.д.

№ 64395/2014г. по описа на СРС, 62-ри състав в полза на *************************** срещу ищцата, за сумата в размер на 397,89 лева за главница, ведно със законната 4 лихва, за периода от 24.11.2014г. до окончателното плащане, за сумата в размер на 24,44 лева, за мораторна лихва, за периода от 05.03.2012г. до 05.04.2012г., за сумата в размер на 87,21 лева за мораторна лихва, за периода от 05.04.2012г. до 11.11.2014г. и за сумата в размер на 325,00 лева за разноски.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на *************************** от 23.02.2016г. е образувано изп.д. № 225 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС. По делото съдът установи в хронология, че на 25.02.2016г. е наложен запор върху вземанията на ответника, а на 14.03.2016г., както и на 07.06.2016г. е направен опит да се връчи запорно съобщение на третото задължено лице – *********************** за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От 14.03.2018г. се установява да са наложени отново запори върху банковите сметки на длъжиника в редица банки. С молба с вх. № 14463 от 21.11.2018г.

************************************* е сезирало ЧСИ с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело на основание сключен с **************************** договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018г. С молбата е отправено искане за извършване и на конкретни изпълнителни действия.

Впоследствие по делото се установяват наложени други запори върху вземанията на ответника в редица банки, датиращи от 07.02.2019г. С молба с вх. № 18601 от 5

19.11.2019г. и такава от 30.11.2020г. взискателят отново е отправил искане за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. Със съобщение от 27.10.2022г. е направен опит да се изпрати запорно съобщение до трето задължено лице – **************** за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С постановление за прекратяване от 12.01.2026г. изпълнителното производство е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК.

Междувременно от 27.01.2026г. се установява, че ************************************* функиционира като *********************.

По молба на ********************* с вх. № 6532 от 31.03.2026г. и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 161/2026г. по описа на ЧСИ А.Б., с рег.

№ *** в КЧСИ, с район на дейстиве, районна на СГС, като по това дело единствено се установява, че е направен опит да бъде връчено на трето задължено лице – **************** запорно съобщение от 03.04.2026г. за налане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетите по делото изп.д. № 225/2016г. и изп.д. № 161/2026г. по описа на ЧСИ А.Б..

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.

6 чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителния процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като 7 същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години, а и последното се налага от естеството на материалното правоотношение между страните – договор за кредит. Тоест приложима в случая е общата петгодишна давност, като съдът приема, доколкото в производството не се установи кога точно заповедта за изпълнение е влязла в сила, че давността е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 17.03.2015г.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не 8 тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнително дело № 225/2016г. е образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС следователно не е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните, независимо дали с молбата за образуване на делото е поискано от взискателя извършването на конкретни изпълнителни действия. Следователно в конкретиката на случая давността е започнала да тече на 17.03.2015г. и е прекъсната с първото същинско изпълнително действие по изп.д. № 225/2016г. по описа на ЧСИ П.И., а това е наложения запор върху банковите сметки на длъжника на 25.02.2016г., като от тази дата е започнала да тече нова давност. Междувременно се установява, че от датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – 23.02.2016г. взискателят не е подавал молба с която да сезира ЧСИ с искане за извършване на същински изпълнителни 9 действия, поради което делото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 23.02.2018г.