Решение № 259 от 02.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Велико Търново, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500290 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Ж. И. Р. от гр. Велико Търново въззивна жалба срещу Решение № 1361/12.12.2022 г. по гр.д. № 2064/2022 г. по описа на РС Велико Търново, с което е отхвърлен иска й да бъде признато за установено по отношение на ответника „Е.С.“ АД ..., за недължимост на сумата от 1 261.50 лева, представляваща начислена за периода 20.4.2022 г. - 18.7.2022 г. стойност на ел. енергия по корекция по партида с клиентски № 1500104373 за абонатен № 0505116074, с адрес на обекта потребление: гр. ..., по повод на което е издадена фактура № 0108127479/19.07.2022 г. с присъдени съобразно изхода на спора разноски.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в неговата цялост, както следва :

Решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила – не е спазено изискването на ГПК за обсъждане на СТЕ в съвкупност с другите доказателства – не е установено нито техническа неизправност, нито въздействие върху СТИ, а самата експертиза е базирана на отразеното в оспорения констативен протокол; противоречие със събраните доказателства, довело до необоснованост и несъответствие с материалния закон – счита за установено, че СТИ е технически изправен, не е доказано да е имало мост/прикачен проводник, зачетени са недостоверните показания на свидетелите –служители на доставчика. Взети са предвид оспорените от ищеца фактура и КП, без да съобразени останалите доказателства. Оспорва приложимостта на чл.55, ал.2 и 3 от ПИКЕЕ, както и доказателствената сила 1 на КП.

Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата чрез процесуалния си представител заема становище за нейната неоснователност. Развива доводи по наведените оплаквания – Посочва, че решението е правилно и съдът се е съобразил с установените предпоставки за прилагане хипотезата на чл.55, ал.2 от ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката, при наличен КП за проверка, при която е установено неправомерно свързване на електромера и е приложен чл.50, ал.5, вр. с ал.2 от ПИКЕЕ, уреждаща безвиновна отговорност на потребителя. Отправя се искане да бъде потвърдено обжалваното решение и присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Жалбоподателката е абонат на ответното дружество и на нейно име се води клиентска партида на потребител на електрическа енергия за обект с клиентски № 1500104373 за абонатен № 0505116074 с адрес на потребление в гр. .... На 18.07.2022г. на място е извършена проверка от служители на ответника, за резултатите от която е съставен констативен протокол № 5700741. Според отразеното в КП проверката е извършена от служителите на „Електроразпределение” АД С.П.У. и В.Б.Б. и същите са установили неправомерно свързване от проводник, захранващ уличната мрежа, към проводник, захранващ имота на абоната, което е сторено чрез меден проводник /6 кв.мм./ Протоколът е подписан от двамата служители, 2 извършили проверката и представител на полицията – като свидетел. В резултата на констатациите е извършена корекция сметката на ищцата за периода 20.04.- 18.07.2022 г., като е начислена допълнителна ел. енергия на стойност 1261,50 лв. Констатациите в протокола са установени и от показанията на разпитаните свидетели – един от служителите на ответника и полицейския служител, а именно, че са проследени кабелите и един от тях захранващ една от фазите в имота е бил свързан директно към разпределителната мрежа, преди СТИ, като самата фаза е била замостена с проводник от 6 кв.мм. Незаинтересованият свидетел – полицейски служител, потвърждава, че е възприел описания свързващ кабел, както и че обитатели в имота не са открити при проверката. Заключението на изслушаната СТЕ е категорично, че при така заварената от свидетелите схема на свързване не се измерва цялата потребена от абоната ел. енергия, както и че дължимото количество енергия е математическо вярно изчислено според чл. 50, ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда изцяло.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на недължимост на исковата сума.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска.

По оплакванията в жалбата:

Констативният протокол е подписан от двамата служители на жалбоподателя, извършили проверката и от по-късно повикан служител на полицията, двама от които са разпитани през първоинстанционния съд и потвърждават описаните констатации като техни лични възприятия. В констативния протокол е отразено, че е възстановена правилната схема на свързване.

Констатациите по-горе са основанието, на което жалбоподателят, позовавайки се на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ да извърши корекция на потреблението в размер на 3960 квтч за тримесечен период. На база същите констатации е изготвено и заключението на допусната от ВТРС съдебнотехническа експертиза, според която при описаната в КП схема на свързване към електроразпределителната мрежа СТИ не измерва цялата потребена електроенергия, като идващата по кабела и захранваща фаза 1 не преминава през СТИ.

3

От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че обективният свидетел – полицейският служител М.И.Р., се е включил по време на проверката– след като са били повикани и му било показана на място кабел, намиращ се най-отгоре на уличен стълб, на втора или трета „чашка“, от който има свързване с кабел, отиващ към къщата на ищцата. Не са извършвани пред него замервания, проследяване на кабела вътре в имота и не се качвал да види отблизо моста, но го виждал отдолу с „просто око“. Категорично по делото е установено, че процесното СТИ измерва в класа си на точност.

За да възникне право да бъде коригиран размера на потребената енергия едностранно е необходимо да се установи неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Изрично и императивно е изискването КП да се подпише от ползвателя или негов представител, а при отсъствие съгласно чл.49, ал.3 - от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора, което е сторено, а съдържанието му се потвърждава от свидетелските показания на подписалите го лица. Съдът споделя становището на жалбоподателя, че изискването на от чл.49 ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ е не за простото подписване на КП, а то удостоверява присъствието им при констатиране на описаните обстоятелства, т.е. изисква се свидетелят да присъства на проверката и да възприеме непосредствено извършените от служителите действия, които са намерили отражение в съставения КП, което е също налице. Свидетелят е възприел отразените намеси в схемата на захранване на имота - наличен кабел от уличната ел. мрежа, заобикалящ находящото се по-надолу на стълба СТИ, захранващ една от фазите, отиващи към мрежата на къщата. Самата схема на свързване е изяснена и визуаилизирана и от заключението на СТЕ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, на която се е позовал и ответникът за извършване на корекцията.

Предвид на горното, съдът намира, че изискванията на корекционната процедура са спазени и ищцата дължи заплащане на начисленото количество електрическа енергия.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, в размер на 1020 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1361/12.12.2022 г. по гр.д. № 2064/2022 г. по описа на РС Велико Търново.

ОСЪЖДА Ж. И. Р., ЕГН ********** от гр. ... ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С." АД , 4

ЕИК ... гр. ... сумата от 1020 лв. (хиляда и двадесет лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5