Решение № 566 от 01.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500373 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 131 от 07.10.2025 год., постановено по т.д.№ 235/2024 год. по описа на Софийски окръжен съд, 1-ви търговски състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на П. К. П. сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 22.12.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2024 год. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен до пълният размер от 40 000 лева. С решението са разпределени и разноските в производството.

С решение № 186 от 08.12.2025 год., постановено по същото дело в производство по чл.250 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за допълване на решението, като се посочи валидна банкова сметка на ищеца.

Основното решение е обжалвано от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в осъдителната част над сумата от 18 000 лева до присъдения размер от 30 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Молят съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от над 18 000 лева. Претендират се разноските по делото.

1

Основното решение е обжалвано и от ищеца П. К. П., чрез процесуален представител, в частта в която искът е отхвърлен за сумата от 30 000 лева до 50 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи, както и индивидуално преживените от ищеца болки и страдания, които се установявали от събраните писмени и гласни доказателства. Отделно от това се оспорват изводите на съда, с които е приел съпричиняване на вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен колан на возещия се на задната седалка пострадал ищец. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния размер от 50 000 лева. Претендира разноски.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Решението, постановено в производство по чл.250 от ГПК се обжалва от ответника „ДЗИОбщо застраховане” ЕАД с доводи за неправилност. Твърди се, че сметката е невалидна, което препятства престирането на задължението. Моли за отмяна и допълване на основното решение с валидна банкова сметка.

Въззиваемия П. К. П. не взема становище по тази жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 30 000 лева за неимуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, както и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице травматолог, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищеца, вследствие на произшествието е получил счупване на ацетабулума /чашката в която ляга главата на бедрената кост и се образува тазобедрената става/, в дясно закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на 2 движенията на десен долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни. Проведено е било консервативно лечение. По спешност пострадалият бил транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е бил прегледан и са направени различни изследвания. Установено е счупване на десен ацетабулум. Проведини са били консултации с неврохирург, ортопедтравматолог, хирург, терапевт, анестезиолог. По спешност на 23.12.23 г. и под локална анестезия е извършен опит за манулна репозиция на фрактурата, имобилизация, контролни рентгенографии. Проведена антикоагулантна и обезболяваща терапия. Изписан е бил с подобрение и препоръки за постелен режим без натоварване на крайника за около 1 месец, като е продължена медикаментозна терапия в домашни условия и са проведени два контролни прегледа. През първия месец от травмата пострадалия е спазвал постелен режим, след което започнал щадящо раздвижване на крайника, без особено натоварване, през втория и третия месец. Посочва, че болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, през първия месец и в началото на раздвижването. За в бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето може да има оплаквания от дискомфорт в мястото на счупването. Установява също така, че възстановителният период е около 3,5-4 месеца, без тежък физически труд.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Т. К., майка на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след изписването му от болницата не можел да се придвижва самостоятелно. Бил напълно на легло и останал неподвижен около 2 месеца. След тези 2 месеца свидетелката започнала да го изправя, да стои малко с две патерици и така около месец да прави по крачка/две, после хвърлил едната патерица и започнал да покуцва, и да се движи. Установява, че и до сега има проблеми при клякане.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалия през първия месец след травмата е бил на постелен режим, след което започнал щадящо раздвижване на крайника, без особено натоварване, през втория и третия месец. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, през първия месец и в 3 началото на раздвижването. Установи се, че за вбъдеще при интензивно натоварване и промени във времето, може да има оплаквания от дискомфорт в мястото на счупването.

Възстановителният период е бил около 3,5 - 4 месеца, без тежък физически труд. Следва да бъде взето впредвид също така, че ищеца е бил в невъзможност сам да се обслужва за период от около 2 месеца, като съдът кредитира дадените от свидетеля показания в тази насока, като придобити вследствие на лични впечатления.

Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - декември 2023 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 50 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата на ищеца относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетата медицинска експертиза се установява, че пострадалия ищец е пътувал в автомобила на задна лява седалка, без поставен предпазен колан. Установи се също така, че ако е бил с предпазен колан, силата на удара щеше да се намали и нямаше да се стигне до счупване на ацетабулума, т.е. до избиване на този фрагмент. Силата на удара, ако е с колан, дори да е дръпната седалката назад, то седалището не може да има такова предвижване напред, тъй като напречната лента ще го задържи към седалката, а движението ще е в горната част на тялото. Като е пътувал в автомобила без поставен колан и вследствие на това е получил описаната травма, то пострадалия съзнателно се е поставил в риск и съществено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Налице е съпричиняване, което съдът определя на 40 %, поради което определеното застрахователно обезщетение следва да бъде намалено. Въз основа на това дължимото на ищеца обезщетение възлиза на 30 000 лева, за която сума исковата претенция е основателна.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваната осъдителна 4 част за сумата от 12 000 лева, решението е влязло в сила.

По жалбата срещу решението постановено в производство по чл.250 от ГПК съдът намира следното:

С молба на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е поискано допълване на постановеното Решение № 131 от 07.10.2025 г. по делото, като се посочи валидна банкова сметка на ищеца П. К. П., тъй като посочената в решението е невалидна.

Молбата е неоснователна.

Постановеното Решение № 131 от 07.10.2025 г. по делото съдържа номер на банкова сметка, каквото е изискването на чл.236, ал.1, т.7 от ГПК и която е посочена от ищеца П. К. П. с молба от 21.10.2024 г. Обстоятелството относно валидността и собствеността на тази банкова сметка са ирелевантни, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.