Решение № 262448 от 04.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262448 гр. Пловдив, 4.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плодивският районен съд, гражданско отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов при секретаря Елица Колибаровска, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19741 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД е депозирал искова молба срещу М.Н.П. за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 3913,32 лева, от които 3000 лева, представляваща частно дължима главница по Договор за прокредит спринт № ***** г. от общо дължима в размер на 16030,16 лева, и сумата в размер на 913,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.09.2016 г. – 02.09.2019 г. върху неизплатеното задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ********* г. по ч. гр. д. № ******* г. по описа на Районен съд П.

В исковата молба се излагат съображения, че между

„Прокредит Банк (България)” АД в качеството му на кредитодател и „С. – Петролиум” ЕООД в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за прокредит спринт № ******* г., по силата на който се предоставяла сумата в размер на 40 000 лева с цел плащане на СМЗ и оборотни средства за осъществяване на търговска дейност. Солидарни длъжници по договора за кредит били Н. П. и ответницата М.П.. Кредитополучателите се задължили да върнат посочената сума на 36 броя вноски, заедно с дължимите възнаградителни лихви, като падежът на последната вноска бил на ******* г. След сключването на договора кредитополучателите заплатили част от дължимите вноски, но впоследствие преустановили плащанията, като останала дължима главница в размер на 16 511,54 лева. Посочва се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземанията от ****** и анекси към него от *****, ***** г. и *****, задължението на кредитополучателите било прехвърлено от „Прокредит Банк (България)” АД на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД. За прехвърляне на вземането, ответницата била уведомена.

Поради изложеното е предявена исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, в който се прави възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото ответницата има качеството на поръчител и е изтекъл срок по чл. 147 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба се претендира осъждане на ответницата в качеството и на солидарен длъжник по договора за заем.

В мотивите към решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

Посоченото е доразвито в Решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д.

№ 5864 / 2015 г. на ВКС, 4 ГО, съобразно което: Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.

Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.

Макар и в каузалната част, посочено е още, че задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължение, за разлика от солидарната съзадълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

Поръчителят, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е преклузивен, за който съдът е длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т.

4в на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Искът, предявен по реда на чл.415 и 422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл. 410 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което спазването на срока се преценява към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд. Ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в производството по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, както е в случая.

След преценка на приетите по делото материали и приетото заключение по назначената ССчЕ от вещото лице съдът намира, че ответникът в настоящото производство- М.Н.П. не притежава качеството солидарен длъжник по процесния договор за кредит (така, както е посочено в титулната част на договора), а притежава качеството поръчител. Съображенията за този извод са, както следва: съдът, при релевирано изрично възражение, както в заповедното производство, така и с отговора на исковата молба, дължи извършване на самостоятелна преценка, като не е обвързан от начина, по който длъжникът е дефиниран в договора за кредит (дали като солидарен длъжник или като поръчител). При всяко положение, съдът дължи анализиране съдържанието на уговорените в писмения договор права и задължения и при сторено изрично възражение за предявяване на иска извън срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД следва да се произнесе по допустимостта на производството. В светлината на приетата в съдебно заседание на 20.05.2021г. ССчЕ, отговора на вещото лице в т. 1 от заключението и изложените пояснения, а именно, че на ******* г. е отпуснат кредит на кредитополучателя „С. Петролиум” ЕООД в размер на 40 000 лв., тази сума е усвоена изцяло и единствено от посоченото дружество и впоследствие е ползвана именно от същото, за да покрие свои задължения към РПК „НАРКООП“ – П. с основание „плащане по фактури за доставки“, то се налага заключението, че в случая ответницата М.Н.П. не притежава качеството солидарен длъжник, а поръчител. В тази връзка е и договореното в чл. 1 от процесния договор, в който е отразено, че целта на кредита е предоставяне на оборотни средства на „С.

Петролиум“ ЕООД. Предвид заключението на вещото лице и договореното по кредитното правоотношение, именно това дружество се явява и единствен кредитополучател. Преценявайки чл. 3, чл. 4 и чл. 6.2 от договора за кредит, то явно е, че сумата по кредита е усвоена единствено от юридическото лице (което се потвърждава и от приетото заключение на вещото лице), като е налице правно очакване именно дружеството да върне предоставения паричен ресурс. Неслучайно, в процесния договор за кредит / л. **- л. **/ се третират права и задължения единствено на „С. Петролиум“ ЕООД, което дружество в договора е обозначено като „кредитополучател“ ( напр. чл. 3 предвижда комисионните по договора да се платят единствено от „кредитополучателя“; чл. 4 разписва задължение на „кредитополучателя“ да погаси главницата и лихвите; чл. 6.3. възлага задължение на юридическото лице като „кредитополучател“ да осъществява оборот по банковите си сметки не по- малък от 20 000 лв. и т.н.). Именно предвид изложеното се изяснява, че ответницата П. предоставя обезпечение по кредита под формата на поръчителство и не е съзадължена към кредитора като солидарен длъжник.

В конкретния случай, безспорно е, че изискуемостта на кредита е настъпила на дата ***** г. (което обстоятелство е изрично посочено от самия ищец в исковата молба). Същевременно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е входирано в съда на дата ****** г. и впоследствие, предвид постъпило от М.П. възражение, е образувано настоящото исково производство. Видно от изложената хронология, заявлението по чл. 410 ГПК е подадено категорично след изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С изтичането на срока е погасено и самото поръчителство, предвид което така предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отгвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника сторените разноски в размер на 380 лв. съобразно представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС

Матрикс” ЕООД, ЕИК: ***** против М.Н.П., ЕГН:

********** иск по реда на чл.422 от ГПК , за признаване на установено в отношенията между страните, че М.Н.П., ЕГН:

********** има задължение към „ЕОС

Матрикс” ЕООД, ЕИК: *****, произтичащо от Договор за прокредит спринт № ****** г в размер 3000 лева, представляваща частично дължима главница по Договор за прокредит спринт № ******* г. от общо дължима главница в размер на 16030,16 лева и сумата в размер на 913,32 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 01.09.2016 г. – 03.09.2019 г. върху неизплатеното задължение по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ****** г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума има издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение № ****** г. по ч. гр. д. № ****** г. по описа на Районен съд П., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ЕОС

Матрикс” ЕООД, ЕИК: ******, да заплати на М.Н.П., ЕГН: **********, сума в размер на 380 лв., представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ/П/ Христо Иванов

Вярно с оригинала.

Е.К.