Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260001 от 07.04.2025, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 381/2019
Вид
Решение № 260001
Подписан
07.04.2025
Състав
ДИМО ВЕНКОВ ЦОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • §1, т.6, б."в" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица

РЕШЕНИЕ

№ 260001 / 7.4.2025г. гр. Девня

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМО ЦОЛОВ при протоколист Антоанета

Станева, като разгледа докладваното гр. дело №381/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Всяка от ищците В. С. и М. П. твърди, че въз основа на депозирани на 12.12.2018 г. заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК са образувани ч. гр. дело №1431/2018 г. и ч. гр. дело №1430/2018 г. на PC Девня, срещу Земеделска кооперация „Прогрес”, ЕИК ********* с. Стефан Караджа, за суми по 15000.00 лв за всяка от тях, представляващи виновно неизпълнение на задължения на ЗК „Прогрес” за изплащане на дялов капитал, дължим на В. С. и М. П., ведно с акцесорните последици от подадените заявления, направените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за процесуален представител в общ размер по 1015.00 лв за всяка от тях, от които по 300.00 лв държавна такса и по 715.00 лв адвокатско възнаграждение. Твърдят, че са наследници по закон на лицето М.Г.М., п. 04.10.2017 г. и че наследодателят е притежавал следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Стефан Караджа, обл. Варна: 1. ПИ - нива с идентификатор *********, м. „Б. п.”, площ 10000 кв.м. по скица и данъчна оценка, а по документ за собственост 9999 кв.м., категория втора, номер по предходен план 078002, при граници и съседи – имоти с идентификатори *************, *********, *********, *********9, *********3, придобит от наследодателя чрез договор за доброволна делба №196, том 6 от 04.09.2013 г.; 2. ПИ - нива с идентификатор *********, м. „К.”, площ 3403 кв.м., категория втора, номер по предходен план 062034, при граници и съседи - имоти с идентификатори *********, *******, **********, **********, придобит от наследодателя чрез договор за доброволна делба на наследствени земеделски имоти възстановени по ЗСПЗЗ от 05.10.1999 г.; 3. ПИ – нива с идентификатор **********, м. „К. П.”, площ 8201 кв.м. по скица и данъчна оценка, а по документ за собственост 8200 кв.м., категория трета, номер по предходен план 023038, при граници и съседи – имоти с идентификатори **********, **********, **********, **********, **********, **********, придобит от наследодателя чрез Решение №0329-1 от 08.02.2006 г. на ОС „Земеделие и гори” гр. Вълчи дол. Ищците твърдят, че наследодателят е влязъл в ЗК „Прогрес” с. Стефан Караджа, при нейното създаване, като е участвал със земя, дялов капитал и лично участие, като първоначално е влязъл с двете ниви, посочени в т.2 и т.3, а в последствие е внесал и нивата по т.1. Твърдят, че след смъртта на техния баща, в качеството на негови наследници и с оглед обстоятелството, че същият е бил член-кооператор, на 16.11.2017 г. подали молба за изплащане от ответника на дяловия капитал, собственост на баща им. Твърдят още, че към 12.12.2018 г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК не им е изплатена полагащата се част от дяловия капитал.

Посочват, че съобразно чл.19, ал.2 от Устава на ЗК „Прогрес”, дяловите вноски на член-кооператорите се наследяват, като съгласно ал.3 дяловите вноски при смърт се връщат на техните наследници след приемане на годишния финансов отчет за годината, през която са прекратени членствените отношения. Твърдят, че тези разпоредби не са спазени в настоящия случай.

Сочат, че след завеждане на ч. гр. дело №1431/2018 г. и №1430/2018 г. на PC Девня получили от кооперацията сумата по 1000.00 лв като част от дължимия дялов капитал. Заявяват, че този факт доказва, че кооперацията не оспорва, че в качеството на наследници на М. М., бивш член-кооператор, им се полага изплащане на дяловия му капитал, но към настоящия момент, същият не е изплатен в цялост. Молят съда, да приеме за установено, че ответникът дължи сумата по 15000.00 лв за всяка от тях, представляваща виновно неизпълнение на задълженията на ЗК „Прогрес” за изплащане на дължим дялов капитал, ведно с акцесорните последици от подаденото Заявление - направените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за процесуален представител в общ размер по 1015.00 лв, от които по 300.00 лв държавна такса и по 715.00 лв адвокатско възнаграждение. Претендират съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковите молби. Ответникът излага становище за неоснователност и недопустимост на предявения иск, като го оспорва изцяло и по размер. Оспорва изцяло твърденията на ищците. Твърди, че наследодателят на ищците е бил член-кооператор към датата на смъртта си и неговото членствено правоотношение се прекратява с неговата смърт. Излага, че ищците В. С. и М. П. също са член-кооператори на ЗК „Прогрес” към датата на образуване на заповедното производство по чл.410 ГПК, и към датата на предявяване на процесния установителен иск. Твърди, че с приемане на наследството, дяловият капитал на ищците като член-кооператори е следвало да се увеличи с 1/2 за всяка от тях от придобитите дялове от наследодателя М. М., след актуализацията им. Посочва, че ищците са представили пред ЗК „Прогрес” молба вх.№25 от 17.11.2017 г. за изплащане по равно на дяловия капитал на баща им М. М.. Изтъква, че съгласно ЗК и чл.19, ал.2 от Устава на ЗК „Прогрес”, дяловите вноски на членовете-кооператори се наследяват, както и че съобразно ал.3 от устава, дяловите вноски се връщат на бившия член-кооператор, а при смърт - на неговите наследници, след приемане на годишния финансов отчет за годината, през която са прекратени членствените правоотношения, ако той е погасил всички свои задължения към кооперацията, както и че, когато кооператорът има непогасени задължения към кооперацията, тя може да прихване вземането му, а също и че, наследствен дял не може да се дели, ако резултатът е по-малък от средно аритметичен дял и дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в продължение на три години. Изтъква също, че съобразно ал.5 от устава, давностния срок за получаване на дялова вноска е пет години от прекратяване на членствените отношения. Посочва, че последната актуализация преди Решението на УС на ЗК „Прогрес”, е извършена към 31.12.2010 г. и е приета през 2012 г. от ОС на ЗК „Прогрес”. Ответникът излага, че за да е коректно установен дяловият капитал, както на наследодателя на ищците, така и на останалите кооператори, е свикано и проведено заседание на УС на ЗК „Прогрес” на 15.06.2018 г. с дневен ред подробно описан в Протокол №3. Твърди че, незачитайки взетите Решения на УС на 15.06.2018 г., ищците са завели преждевременно заповедни производства за виновно неиздължаване на дяловете на техния наследодател като и двете наследници са присъствали при вземане на решенията на УС, а ищцата В. С. е и гласувала за това като член на УС. Твърди, че годишният финансов отчет за годината на прекратяване на членствените правоотношения с наследодателя на ищците – 2017 г., е приет на 02.04.2018 г. от ОС на ЗК „Прогрес” и е обявен на 23.11.2018 г. в ТР. Твърди също, че съгласно чл.14 ЗК, при смърт на член-кооператор, вноските му се изплащат на неговите наследници в тригодишен срок, но само след приемане на годишния счетоводен отчет. Изтъква, че отчета за 2017 г. е приет на 02.04.2018 г., но тъй като е налице неяснота по отношение на актуализираните дялове на ЗК – факт, известен на ищците, актуализацията на дяловете е извършена към 21.12.2018 г. и същата е приета на проведеното ОС от 21.04.2019 г., удостоверено с Протокол №38 на ОС на ЗК „Прогрес”, от който момент е налице яснота и за размера на дяловете на наследодателя М. М. и е налице и дължимо увеличаване на дяловете на наследниците. Ответникът счита, че не е допусната забава и виновно неизпълнение от ЗК „Прогрес” и е недължима сумата, претендирана от всяка от ищците. Също така, ответникът оспорва твърденията, че М. М. е внесъл свои земи в кооперецията като изтъква, че чл.10, ал.3 от Устава на ЗК „Прогрес”, регламентира редът, по който член-кооператор предоставя земеделска земя за съвместно обработване, арендоване или под наем, където е разписано, че член-коператорът: 1. „запазва собствеността си върху нея в реални граници”; 2.

„получава рента в размери, определени от ОС”; 3. „може за получава част от рентата в натура като земеделска продукция”. Изтъква, че дяловият капитал на наследодателя М. М., актуализиран към 31.12.2018 г., е в общ размер 7801.78 лв след актуализация, изготвена в изпълнение на Решение на УС от 15.06.2018 г., приета от ОС на ЗК „Прогрес” на 21.04.2019 г., на което е присъствала и гласувала и ищцата В. С.. Твърди, че наследственият дял на ищците е в размер по 1/2 от дяловия капитал на М. М., т.е. 1/2 от 7801.78 лв или по 3900.89 лв, като от тази сума са платени по 1000.00 лв и дължимата разлика е по 2900.89 лв. Изтъква, че съгласно Устава на ЗК „Прогрес” и ЗК, срокът за плащане е три години от настъпване на събитието, довело до необходимост от връщане на дяловата вноска и след приемане на ГФО за 2017 г., приет на 02.04.2018 г., срокът следва да е до 02.04.2021 г., при което ЗК „Прогрес” ще изпадне в забава едва на 02.04.2021 г. Не оспорва, че дялова вноска се дължи, но твърди, че се дължи не в размер по 15000.00 лв, а в по-малък размер – по 3900.89 лв, явяващ се по 1/2 от 7801.78 лв, и след приспадне на платената авансово сума по 1000.00 лв, дължимият остатък е в размер по 2900.89 лв като подлежи на плащане в посочения тригодишен срок. Твърди, че претендираните суми са недължими, искът е неоснователен и преждевремено предявен в нарушение на взети решения на органа на управление – УС. Моли съда, да отхвърли изцяло предявения иск като недопустим и недоказан по основание и размер, както и да приеме за установено, че ответникът не дължи претендираните от ищците суми. Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание ищците пълно и главно следва да докажат, освен че през процесния период наследодателят им е бил член на ответната кооперация, но и че е осъществен фактическият състав на претендираното от него право, с чието възникване законът свързва пораждането на вземането за получаване дялов капитал, а именно изтичането на съответната финансова година, приемане на годишния счетоводен отчет. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав води до неоснователност на предявения иск.

В тежест на ответника е установяването на всички правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи възражения, които прави в производството, включително че е изплатил на всяка от ищците сумите по 1000.00 лв, като полагащ се дял от дяловия капитал за техния наследодател М. М..

Страните не спорят, че ищците В. С. и М. П. са законни наследници на М. М., бивш жител ***, починал на 04.10.2017 г., както и че на 16.11.2017 г. ищците са предявили пред ответната кооперация искане за изплащане на полагащите им се след прекратяване на членственото правоотношение на наследодателя им дялова вноска и дивидент.

Съобразно чл.14, ал.1 ЗК бившите кооператори или техните наследници им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31, ал.6 ЗС, включително припадащите се лихви.

Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им.

Съдът счита, че моментът на настъпване изискуемостта на вземанията на наследниците на кооператорите по чл.14, ал.1 ЗК, възниква от деня на прекратяване на членството им. Ищците, в качеството им на законни наследници на баща им М. М. имат право да търсят и получат дяловата му вноска и припадащи му се дивиденти, което право е възникнало от деня на прекратяване на членственото му правоотношение - 04.10.2017 г. От материалите по делото се установява, че годишният финансов отчет на ЗК „Прогрес“ за 2017 г. е приет с решение на общото събрание от 02.04.2018 г. и от този момент вземанията на ищците са станали изискуеми.