Акт № 6986 от 17.11.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 10130/2026
- Подписан
- 17.11.2026
- В сила
- 17.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6986 гр. София, 17.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Боряна Д. Воденичарова
Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100510130 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ДГ № 127 „Слънце“ срещу решение № 13905/12.07.2026 г. по гр.д. № 7491/2026 г. по описа на СРС, 58 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца Д. К. Ц. на основание чл. 128, т.
2 КТ сумата в размер на 715 евро (1400 лв.), представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., която сума представлява разлика между полагащото се за този период брутно трудово възнаграждение, увеличено с анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., и изплатеното за същия период брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2026 г., до погасяването.
Жалбоподателят – ДГ № 127 „Слънце“, твърди, че решението е неправилно.
Счита, че процесният анекс няма действие по отношение на трудовото правоотношение на ищцата, тъй като същото е било прекратено към датата на сключване на анекса, каквито са били и дадените указания от страна на Министерството на образованието и науката. Претендира разноските по 1 производството.
Ответникът по жалбата – Д. К. Ц., оспорва въззивната жалба, като счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. К. Ц. с осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждането на ответника ДГ № 127 „Слънце“ да заплати в нейна полза сумата в размер на 715 евро (1400 лв.), представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., която сума представлява разлика между полагащото се за този период брутно трудово възнаграждение, увеличено с анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., и изплатеното за същия период брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2026 г., до погасяването.
Ищцата - Д. К. Ц., твърди, че по силата на трудов договор е заемала длъжността „учител“ при ДГ № 127 „Слънце“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 655/30.06.2023 г. Сочи, че на 10.08.2023 г., след прекратяване на трудовия договор, е подписан анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, който определя минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., като чрез същия са увеличени заплатите в сферата на училищното образование, включително – заплатата на заеманата от ищцата длъжност, с обратна сила. Ето защо, счита, че има право на по-високо трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. - 03.07.2023 г. от изплатеното от работодателя, поради което предявява посочения по-горе осъдителен иск.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
При проверка правилността на първоинстанционното решение не се установява при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща решаващите изводи на съда. Следователно, въззивният съд следва да се произнесе единствено по основанията за неправилност на решението, релевирани във въззивната жалба.
Както беше посочено, въззивникът твърди, че исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като е изпълнил изцяло задълженията си по трудовия договор, сключен с ищцата, като процесният анекс няма действие по отношение на трудовото 2 правоотношение на ищцата, тъй като същото е било прекратено към датата на сключване на анекса.
За основателност на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника в процесния период, като е полагал труд съобразно уговореното, както и уговорения размер на брутното трудово възнаграждение за процесния период.
Не се спори по делото, че между страните е било налице трудово правоотношение по трудов договор № 726/29.05.2020 г., като ищцата Д. К. Ц. е заемала длъжността „учител“ при ДГ № 127 „Слънце“. Съгласно представения по делото трудов договор, основното трудово възнаграждение на ищцата е било 1085 лв., като същата има право и на допълнително трудовото възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 4 %, което се актуализира всяка календарна година от страна на работодателя, както и допълнително трудово възнаграждение за водене на ЗУД за реално отработено време.
Безспорно е, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № 655/30.06.2023 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 03.07.2023 г., като е определено на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 34 дни в размер на 2779,50 лв.
Единственото спорно обстоятелство е, дали по отношение на трудовото правоотношение на ищцата се прилага увеличения размер на трудово възнаграждение, съгласно анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование от 06.12.2022 г., подписан от Министерство на образование и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите на средното образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, в сила от 01.09.2022 г. Видно от анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., подписан от Министерство на образование и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите на средното образование в Република България, Синдиката на българските учители, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, текстът на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г. се изменя, като, считано от 01.01.2023 г. за системата на предучилищното и училищното образование се определят по-високи минимални основни работни заплати. Определената минимална заплата за длъжността „учител“ е в размер на 1709 лв. В анекса е посочено, че увеличението е в резултат на 3 увеличени средства в държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн.лв., като същите се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически и непедагогически персонал. С увеличението се гарантират минимални работни заплати, като индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
Така договореното увеличение на размера на минималната работна заплата на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, е залегнало и в Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, като съгласно чл. 16, ал.
1 от посочената наредба, индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в приложение № 3. Съгласно измененията на посоченото приложение (обн. ДВ., бл. 75/01.09.2023 г.), считано от 01.01.2023 г. са увеличени минималните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование, като минималната заплата за длъжността „учител“ е в размер на 1709 лв.
На основание чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Доколкото в случая минималната заплата на длъжността, заемана от ищцата, освен с колективен трудов договор, е предвидена и в нормативен акт, в който е изрично е посочено, че размерът на минималното възнаграждение се прилага със задна дата, то е налице основание за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор на ищцата същата да получи възнаграждение, съответстващо по размер на посоченото в анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ., бл.
75/01.09.2023 г.).
Твърдението на въззивника, че не е налице основание за плащане на увеличен размер на трудовото възнаграждение на ищцата, предвид дадените указания от страна на Министерството на образованието и науката по прилагането и тълкуването на изменението на КТД и закона, е неоснователно, доколкото указанията на Министерството на образованието и науката нямат каквато и да е сила в настоящата хипотеза, тъй като този орган на държавна власт няма такова правомощие.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, разликата между брутното трудово възнаграждение, което се дължи в полза на ищцата в резултата на изменението на чл. 27 от КТД от 06.12.2022 г. и Наредба № 4
4/20.04.2017 г., и полученото от нея, е в размер на 1404,80 лв. (718,26 евро), т.е. в по-голям размер от претендирания от ищцата - 1400 лв. (715 евро).
Ето защо, въззивната инстанция счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жабата, но същият нито претендира присъждането на такива, нито е представил доказателства за извършването на разноски пред въззивната инстанция, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13905/12.07.2026 г. по гр.д. № 7491/2026 г. по описа на СРС, 58 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5