Определение № 203 от 17.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500141 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на П. П. В., против определение № 297/28.03.2023 г. по гр. дело № 134/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е върната поради неотстраняване на нередовностите в срок исковата му молба против Диньо Драгов Жеков, управител и едноличен собственик на „ЗИТ“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 252 лв. обезщетение за вреди от незаконно заснемане.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Ямболския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че исковата молба не страда от констатираните от ЯОС нередовности, тъй като в нея е посочена правната квалификация на предявения иск - чл. 32, ал. 2 от Конституцията, вместо неправилно посочената ал. 3 на същата разпоредба от съда. Ответникът е надлежно индивидуализиран - за такъв е посочен Д. Д.

Ж., управител и едноличен собственик на „ЗИТ“ ЕООД. Изрично е посочена разпоредбата на чл. 155 ГПК относно фактическите обстоятелства, на които се основава предявения иск и е посочено търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди, че разпореждане № 89/06.03.2023 г. не му е връчено.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от активно легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване.

По основателността на частната жалба БАС намери следното:

Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по исковата 1 молба на П. П. В. против Д. Д. Ж., управител и едноличен собственик на „ЗИТ“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25 252 лв. обезщетение за вреди от незаконно заснемане. Изложени са твърдения, че ответникът е заснел ищеца на видеоклип против волята му на 28.01.2018 г. в двора на „пострадало лице“ по НОХД 1252/2018 г. по описа на ЯРС, с което умишлено е допринесъл за изостряне на междусъседски конфликт, предмет на посоченото наказателно дело.

С разпореждане № 89/06.03.2023 г. Ямболският окръжен съд е намерил исковата молба за нередовна и е постановил оставянето и без движение. На ищеца е указано в едноседмичен срок от връчването му да отстрани нередовностите като изложи конкретни факти и обстоятелства и да конкретизира претендираните вреди и да посочи дали ответник е посоченото в исковата молба физическо лице или представляваното от него дружество.

Съгласно приложеното по делото съобщение разпореждането е връчено на П.

В. на 09.03.2023 г. От тази дата за ищеца е започнал да тече даденият от съда едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, който съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл на 16.03.2023 г.

В дадения срок П. В. е депозирал молба, в която е заявил,че отказва да се съобрази с дадените му в получено съобщението от ЯОС указания, тъй като в съобщението е цитирано Разпореждане № 89 от 06.03.2023 г., което не му е било връчено. Посочил е, че без да се е запознал с разпореждането няма яснота в какво се изразяват допуснатите нередовности. В тази молба В. сочи, че „ЗИТ“ ЕООД е доставчик на ******* в С. З., където ищецът пребивава понастоящем и е налице конфликт на интереси. Изложен е коментар на процесуалното поведение на Д. Ж. като свидетел в производството по НОХД 1252/2018 г. по описа на ЯОС.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е намерил, че в предоставения срок ищецът не е отстранил указаните му нередовности на исковата молба, прекратил е производството по делото и е постановил връщането и на ищеца.

Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно. Съгл. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответникът да разбере каква е насочената срещу него претенция.

В исковата молба не са били изложени ясно и безпротиворечиво твърденията на ищеца досежно претърпените от него неимуществени вреди, чието обезщетяване се търси и фактическите обстоятелства на тяхното настъпване. Ищецът е посочил размер на претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди, но е следвало да изложи конкретно, ясно и безпротиворечиво твърденията си относно фактическите обстоятелства на тяхното настъпване, което не е било сторено в исковата молба. Като ответник по иска е бил посочен Д. Д. Ж.,управител и едноличен собственик на „Зит“ ЕООД, което е създало неяснота досежно надлежния ответник. ЯОС е констатирал тези нередовности и с разпореждане № 89 от 06.03.2023 г.е дал 2 указания на ищеца за тяхното отстраняване, както и за последиците при неотстраняването им в законоустановения срок. Действително, препис от разпореждането не е бил връчен на ищеца като отделен документ, приложен към съобщението, но в съобщението е възпроизведено цялото съдържание на разпореждането, поради което неоснователни са оплакванията, че ищецът е бил лишен от възможността да узнае точното му съдържание. Указанията, дадени от ЯОС са ясни и разбираеми, а ако за ищеца е имало неяснота, той е могъл да поиска от съда пояснения, което не е било сторено. Въпреки предоставената му процесуална възможност и дадените указания от съда за последиците при неотстраняване на нередовностите на исковата молба, ищецът в дадения от съда срок не ги е отстранил, поради което и основателно предходната инстанция е постановила връщането и. Неоснователни са и оплакванията, че съдът е дал погрешна правна квалификация на иска в обжалваното разпореждане - по чл. 32, ал. 3 от КРБ. В първи абзац на обжалваното разпореждане ЯОС е възпроизвел твърденията на ищеца в исковата му молба, в която е посочена разпоредбата на чл. 32, ал. 2 КРБ и очевидно се касае за допусната от съда техническа грешка при изписването на алинеята, тъй като твърденията на ищеца са били за нарушение на конституционното му право по чл. 32, ал. 2 КРБ, а и ал. 3 в разпоредбата не съществува.

По гореизложените съображения Бургаският апелативен съд намери, че частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. П. В. против определение № 297/28.03.2023 г. по гр. дело №134/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от датата на връчването му на жалбоподателя В..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3