Решение № 2036 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110149452 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Р. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, *****, чрез адв. А. Д., член на САК, ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване гр.

София, район Средец, ***, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Светослав Николов Николов, Ярослав Кжищоф и Наталия Миткова Лозанова, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит **** от 23.06.2023 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит **** от 23.06.2023 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и ****, поради противоречие със закона и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 в частта, определяща размера на уговорената възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 23.06.2023 г. между ответното дружество, в качеството му на кредитор, трето на спора лице – Пламен Д. Попов, в качеството му на кредитополучател и ищеца, в качеството му на солидарен длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит ****, при следните условия: сума по кредита – 3500 лв., период на кредита (месеци) – 36, годишен лихвен процент 41 %, дължима сума по кредита, включваща главници и лихва – 6013,21 лв., ГПР 48,96 %, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1400 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга **** – 1750 лв., общ размер на всички плащания с включени допълнителни възнаграждения – 9163,21 лв. Сочи, че с чл. VI от договора за кредит било посочено, че при кандидатстване за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, а редът за използването на тези допълнителни услуги е 1 подробно описана в Общите условия. Размерът на вноските по закупените допълнителни услуги била уговорена в размер на 79,16 лв. и се дължи заедно с месечната погасителна вноска. Поддържа, че в обявения в договора за кредит ГПР не са включени разходите за възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и ****, като аргументира, че същите, доколкото са разходи, пряко свързани с договора за кредит и предварително известни на кредитора, то следва да бъдат включени при изчисляване размера на ГПР. В тази връзка счита, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което същият е недействителен.

Допълнително излага съображения, че чрез така уговорените допълнителни услуги и дължимото по тях възнаграждение представлява скрита лихва, която следва да намери отражение при изчислението на ГПР. Поддържа, че записването в кредитния договор на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, какъвто бил настоящия случай, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Излага твърдения, че в договора за кредит не е упоменато кои разходи са включени в ГПР, поради което счита, че договорът за кредит не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК и същевременно не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага твърдения, че уговорените допълнителни услуги и дължимите за тях възнаграждения противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като представляват услуги, пряко свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което и по аргумент от посочената разпоредба счита, че кредитора няма право за същите да начислява и изисква допълнителни възнаграждение. Счита, че уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава тройния размер на законната лихва, следователно накърнява равновесието между страните и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне. При тези твърдения предявява иск за прогласяване на договора за кредит, поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен този иск, искове за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и ****, поради противоречие със закона и клаузата, определяща размера на възнаградителната лихва, поради противоречие с добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Излага съображения, че уговорената лихва не противоречи на добрите нрави, позовавайки се на свободата на принципа на свободно договаряне. Същевременно сочи, че възнаградителна лихва не е мораторна такава, поради което за определянето й не намира приложение ПМС № 72/08.04.1994 г. Счита, че ако бъде прогласена за нищожна клаузата за възнаградителната лихва, то приложение следва да намери чл. 26, ал. 4 ЗЗД и възнаградителният лихвен процент да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва. Излага подробни съображения, че договорът за протребителски кредит отговаря на изискванията на чл.

10 и чл. 11 от ЗПК, като се твърди, че в договора и общите условия изрично било посочено, че ГПР съдържа размера на лихвата и са взети предвид допусканията, използвани при изчислението му. Счита, че възнаграждението за допълнителните услуги не следва да намира отражение при изчислението на ГПР, тъй като същите не били задължителни, респективно не са задължително условие за отпускане за кредита.

Наред с това излага, че дори допълнителните възнаграждения да би следвало да се вземат предвид при изчисление на ГПР, то грешно посочен ГПР не е равнозначно на липса на ГПР и не нарушава правото на информираност на кредитополучателя. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предвид липсата на спор между страните, съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит **** от дата 23.06.2023 г., в размер на 3500 лв., и в който договор е предвидено, че кредитополучателят се възползва от допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи допълнително възнаграждение в размер на 1400 лв. и допълнителна услуга ****, за която дължи допълнително възнаграждение в размер на 1750 лв., както и че възнагражденията за допълнителните услуги не са включени при изчисление на посочения в договора ГПР.

По делото е представен и и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит **** от дата 23.06.2023 г. и общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договора за потребителски кредит, в чл. 15 на които се установява съдържанието на допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“.

Към договора е изготвен погасителен план, видно от който възнагражденията за допълнителни услуги се разсрочва за срока на договара.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, според който общата дължима сума, включваща общия размер на кредита, заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита, е в размер на 6013,21 лв., при лихва 41,00 % и ГПР 48,96 %.

Към договора е изготвена Допълнителна преддоговорна информация относно допълнителните услуги „Фаст“ и ****, според която общата сума по кредита заедно с възнагражденията по допълнителните услуги е в размер на 9163,21 лв.

На л. 53 – 64 са приложени разписки за погасяване на кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен, а именно, че страните са били обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за 3 решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание, лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в правоотношението - кредиторът.

Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.

В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази хипотеза не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал.