Решение № 8423 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8423 гр. С., 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110111825 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д.*, БЛ.***, ЕТ.*, АП.**, общ. Столична, обл. С.

(столица) дължи на УниКредит Булбанк АД с ЕИК: 831919536 и адрес: ********** сумата 3 698,80 лева (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 80 стотинки), представляваща главница по Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19 №671/0000/Р00000000445508 от 29.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 146,71 лева (сто четиридесет и шест лева и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г., които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.

№ 62792/2024 г. по описа на СРС, като под евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника А.

А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д.*, БЛ.***, ЕТ.*, АП.**, общ. Столична, обл.

С. (столица) да заплати на УниКредит Булбанк 1 АД с ЕИК: 831919536 и адрес: ********** сумата 3 698,80 лева (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 80 стотинки), представляваща главница по Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19 №671/0000/Р00000000445508 от 29.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 146,71 лева (сто четиридесет и шест лева и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г.

Ищецът твърди, че с ответника А. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д.*, БЛ.***, ЕТ.*, АП.**, общ. Столична, обл. С. (столица) е сключен Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19 №671/0000/Р00000000445508 от 29.12.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил заем на ответника, а ответникът се е задължил да го върне. Релевира доводи, че е обявил договора за предсрочно изискуем, поради спиране на плащане на месечните вноски от ответницата. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иск под 1 евентуалност в случай че съдът не приеме, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, то да приеме, че ищецът обявява предсрочната изискуемост с депозиране на исковата молба.

Ответникът в законоустановения срок признава предявения иск под евентуалност.

Оспорва главният иск с възражението, че клаузата в договора, предвиждаща обявяване на предсрочна изискуемост е неравноправна и не произвежда действие. Заявява готовност да заплати веднага сумите предмет на евентуалния иск.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска в тежест на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното в исковата молба съдържание, потреблението на претендираната главница, наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна и обезщетителна лихва, ГПР, оскъпяване и такси, настъпването на условията за начисления по тези клаузи, настъпила предсрочна изискуемост на претендираните вземания. В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: между ищеца и ответника е сключен Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19 №671/0000/Р00000000445508 от 29.12.2020 г.

Страните не спорят, че ответницата е спряла да погасява процесния кредит.

Спорно по делото е обявен ли е кредита за предсрочно изискуем.

В разпоредбите на чл.25 до 28 на договора са предвидени хипотезите, при които кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно чл.25, кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, при неплащане на която и да е вноска, съгласно чл.26 от договора, кредиторът обявява част или пълния размер на вземанията си за предсрочно изискуеми и уведомява кредитополучателя за пристъпване към принудително изпълнение на вземанията си по реда, установен в договора и закона, на адресите за кореспонденция, избрани и посочени от него в искането за предоставяне на кредит или в договора или приложенията към него. чл.27 е неотносим към твърдението на ищеца, защото няма спор, че няма неусвоени суми. Чл.28 предвижда, че банката обявява част или целия кредит за предсрочно изискуем и пристъпва към принудително събиране на вземанията по него при настъпване на което и да е от следните основания: 28.1.Забава за плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа по договора и/ или погасителен план на вноска в пълен договорен размер;28.2. Установяване на неистинска информация, 28.3. Оттегляне на съгласието за директен дебит;

28.4неизпълнението на което и да е задължение по договора.

В заглавната страница на договора, като данни за ответницата е попълнен адрес град С., ж.к.Д.*, ***, ЕТ.*, АП.**, не е посочен имейл адрес. Ищецът е изпратил на адреса, посочен по – горе чрез ЧСИ, покана за доброволно изпълнение на 16.2.2024г., в която кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем. Връчител при ЧСИ е посетил посочения по – горе адрес три пъти за един календарен месец, включително веднъж в неработен ден, не е открил адресата, като на 22.3.2024г. е залепено уведомление на входната врата на № 16. С констативен протокол от 8.4.2024г., ЧСИ, след извършване на справка от НБДН, е установил, че постоянният и настоящ адрес на ответницата съвпада с адреса на залепване на уведомление, към сочената дата няма вписан трудов договор, и е приел поканата за редовно връчена, на основание чл.47,ал.5 ГПК. Видно от заповедното производство, поканата за доброволно изпълнение е била връчена на ответницата на същия адрес, на 16.12.2024г

2

Както се прие с ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС ОСГКТ, по силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, доколкото в договора не е предвидена разпоредба, съдържаща изявление на кредитора, че с настъпването на определена предпоставка / например неплащане на определен брой вноски/, кредиторът упражнява правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.

По делото е безспорно, че ответникът, към изпращане на поканата за доброволно изпълнение, не е била заплатила няколко погасителни вноски, следователно в полза на ищеца е възникнало правото, на основание чл.60,ал.2 ЗКИ да трансформира кредита в предсрочно изискуем. Неоснователно е възражението на ответницата, че клаузата за предсрочна изискуемост на кредита е нищожна. Не са основание предпоставки за недействителност на тази клауза. Нещо повече, възможността да се обяви кредит за предсрочно изискуем е уредена в закона, следователно тази клауза не му противоречи.

Доколкото правото на ищеца да трансформира кредита в предсрочно изискуем е преобразуващо право, тъй като с надлежното му упражняване настъпва промяна в правната сфера на ответника – длъжник. Противоправно би било обявяването на кредита за предсрочно изискуем без уведомяване на длъжника, каквато не е настоящата хипотеза.

Съдът намира, че ответницата е редовно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с връчване на показната на ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК. От материалите по делото се установява, че ответницата е търсена на посочения от нея адрес три пъти в различно часово време, в рамките на повече от месец, включително и в неприсъствен ден, че е надлежно залепено уведомление на входната врата, както и че е направена справка за адрес и месторабота, от където е установено, че няма работодател или различен адрес от посочения в договора. Следователно настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени всички процесуални предпоставки на чл. 47 ГПК, за да се счита писмото с обявена предсрочна изискуемост на кредита за редовно връчено на ответницата.

Недоказано остана твърдението на ответницата, направено в първото по делото о.с.з. пред съда, че е поискала разсрочване на задълженията от кредитора, че многократно е търсила контакт с кредитора да уреди взаимоотношенията си, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на същото. За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че кредиторът не е длъжен да приеме предложението на длъжника за разсрочване или отлагане на плащанията.

Поради изложеното съдът намира искът за изцяло доказан, а възраженията на ответницата за неоснователни.

Относно разноските в производството.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер възлиза на 291,32 евро за исковото производство и 294,17 евро за заповедното производство.

Поради несбъдване на процесуалното условие, предявените осъдителни искове следва да се оставят без разглеждане.

Водим от горното, Софийският районен съд

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че ответникът А. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д.*, БЛ.***, ЕТ.*, АП.**, общ. Столична, обл. С. (столица) дължи на УниКредит Булбанк АД с ЕИК: 831919536 и адрес: ********** сумата от 1891,17 евро (3 698,80 лева), представляваща главница по Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19 №671/0000/Р00000000445508 от 29.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 75,01 евро (146,71 лева), представляваща мораторна лихва за период от 23.10.2023 г. до 15.10.2024 г., които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. № 62792/2024 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Д.*, БЛ.***, ЕТ.*, АП.**, общ. Столична, обл. С. (столица) да заплати на УниКредит Булбанк АД с ЕИК: 831919536 и адрес: ********** сумата от 291,32 евро, представляваща съдебни разноски за исковото производство и сумата в размер на 294,17 евро, представляваща съдебни разноски за заповедното производство.