Протокол № 20 от 06.02.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 535/2024
- Вид
- Протокол № 20
- Подписан
- 06.02.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 20 гр. Варна, 06.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500535 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:58 часа се явиха:
Въззивната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, редовно призована, се явява Д. С. - държавен инспектор към ТД на КОНПИ – Варна, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемите Д. В. М. и Е. А. М., редовно призовани, не се явяват.
Двамата се представляват от общия си процесуален представител адвокат И.
С. от АК-Добрич, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
ИНСП. С.: Да се даде ход.
АДВ. С.: Да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 686/19.11.2024г.:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 199/17.07.24г., по гр.д. № 268/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й по чл. 142, ал. 2, т.
5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ против Д. В. М. от гр. Т., обл. Д., за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 3 800 лева, 1 включващо: нива с площ от 1.344 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Б., общ. Т., обл. Д., местност „С.“, с ЕКАТТЕ03215, съставляваща имот №040082 по КВС в землището на с. Б., общ. Т., обл. Д.; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Л.“ имот № 022034 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д.; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Л.“ имот № 022019 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д.; нива с площ от 1.678дка, местност „С.“ имот № 041172 по КВС в землището на с. Г., с ЕКАТТЕ18191, общ. Т., обл. Д.. На основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ Комисията е била да заплати по сметка на Окръжен съдДобрич в полза на бюджета държавна такса в размер на 6 225.62лв., а на основание чл.78, ал. 3 от ГПК е осъдена да заплати на Е. А. М. и на Д. В. М. деловодни разноски в размер на 850 лева, както и сумата от 9 800 лева, представляваща хонорар на процесуалния представител. Във въззивната се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на иска за отнемане на незаконно придобитото от ответницата М. имущество, състоящо се от описаните две ниви и две лозя. Посочено е, че страните не спорят, че наличното в края на проверявания период имущество у ответниците възлиза на обща стойност от 4 925.45 лв. (описаните недвижими имоти на обща стойност от 3 380 лв. и налични по сметка суми в размер на 1 545.45 лв., като последните не се претендират за отнемане). Споделя се извода на съда, че не е необходимо в края на проверявания период наличното имущество да е на стойност от поне 150 000 лв., за да се уважи иска, но се оспорва приетото от съда, че не следва да се кредитира заключението на СИЕ в неговия вариант 1.
Неправилно като приходи на ответниците са били включени и такива от отчуждаването на имущество, за което обаче по делото не е било установено да са получени със законни средства. Поради това в приходите на ответниците не следва да се включват суми, получени при отчуждаване на недвижими имоти – 17 760 лв., на МПС – 20 244 лв., както и сумата от 833.95 лв. като застрахователно обезщетение. Счита се, че включването им е в противоречие с ТР № 4/2021г./18.05.23г. на ОСГК на ВКС, а относно сумата от 833.95 лв. се сочи, че не е установено до м. 11.17г. проверяваните лица да са притежавали МПС, което да е погинало или претърпяло щета, за да им се дължи застрахователно обезщетение. В обобщение се сочи, че доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците през проверявания период възлизат на 41 510.08 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответника през проверявания период възлизат на 359 434.10 лв., при което нетният доход е в отрицателен размер от минус 321 304.02 лв. Поради това и е налице значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от 4 925.45 лв. и нетния доход, надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Поради наличието и на останалите предпоставки от закона, исковете са основателни и следва да се уважат, ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. В. М. чрез адв. И. С. от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна. Излага се, че ищецът не оспорва факта, че имуществото на ответниците в края на проверявания период 2 е под 150 000 лв. поради това и съдът не е бил длъжен да извършва анализ на доходите и разходите на ответниците, но и при този анализ е налице извод, че не е налице значително несъответствие между нетните доходи и имуществото.
Освен това се позовава на съдебната практика на ВКС, че когато нетният доход е отрицателна величина, за целите на закона той се приема за нула (решение № 464/09.07.24г. по гр.д. № 3939/23г. на ІV г. о.). След като имуществото на ответниците в края на проверявания период е на стойност под 150 000 лв., то е невъзможно да се получи несъответствие между него и нетния доход в размер над 150 000 лв. Поради това и възраженията на въззивника относно начина на определяне на доходите и разходите на ответниците е без значение за правилността на решението. Не се споделя тезата на въззивника, че като приходи не следва да се приемат тези от продажбата на активи, а същевременно за същите се отчитат като разходи средствата за придобиването им, тъй като нетният доход на ответниците е отрицателна величина и се прилага презумпция за незаконност на източника на средствата за придобиването им. По този начин обаче ищецът прави следствието - причина. По изложените съображения, които макар и различни от изложените мотиви в обжалваното решение, се претендира последното да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.
Настоящото производство има за предмет и подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество частна жалба, насочена против определение № 825/24.10.24г. по същото първоинстанционно дело, с което е била оставена без уважение молбата й с вх. № 5240/20.08.24г. за изменение на решението в частта относно присъдените на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че след извършения частичен отказ от исковете за горницата над 151 840.63 лв. до пълния размер от 155 640.63 лв., висящият иск е на стойност от 3 800 лв., а на ответниците е била присъдена сума за разноски в размер на 9 800 лв. Сочи се, че процесуалният представител на ответниците по делото е бил упълномощен по делото на 31.08.22г., а договорът за правна защита и съдействие е от дата 25.05.23г. Съгласно цитирана съдебна практика на ВКС, меродавен за определяне на адвокатското възнаграждение момент е този на сключването на договора за правна защита и съдействие, а не извършването на първото процесуално действие от адвоката. В този смисъл, след 25.05.23г. процесуалният представител на ответниците е извършил по-малък обем действия, а именно: явил се е в 4 открити съдебни заседания, от които в първото делото е било спряно, във второто ищецът е оттеглил по-голямата част от исковете поради постановеното ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК. Освен това договорът за правна защита и съдействие е сключен след постановяване на цитираното ТР, което е довело до по-ниска степен на сложност на делото и по-ниска поддържана цена на исковете само срещу ответника М.. Наред с това пък съдът не е обвързан от фиксираните в Наредба № 1 на ВАдв.С минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвид постановеното решение на СЕС на 25.01.24г. по дело № С-438/22г. Имайки предвид горното се поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна 3 сложност и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по размер. Претендира се отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.
Частната жалба не е била администрирана от първоинстанционния съд чрез връчването на препис от същата на насрещните страни.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по делото.
ИНСП. С.: Поддържам подадените въззивна и частна жалби. Оспорвам представения отговор на въззивната жалба.
АДВ. С.: Поддържам подадения отговор по въззивната жалба. Оспорвам частната жалба и считам, че същата е неоснователна.
И Н С П . С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям и моля да приемете списък по чл. 80 ГПК.
А Д В . С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноски, както и доказателства за изплащането им.
ИНСП. С.: Правя възражение за прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъците на разноските, представени от всяка от страните, а от въззиваемата и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
ИНСП. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба на КОНПИ и да отхвърлите първоинстанционното решение, като уважите иска на Комисията. Моля да ни присъдите направените разноски.
Моля да приемете писмена защита по същество, с препис за насрещната страна.
А Д В . С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите в сила първоинстанционното решение. Както съм посочила в отговора на въззивната жалба, смятам, че контроверсният въпрос е около факта налице ли е имущество в ответниците на стойност над 150 000 лв. към момента на приключване на периода на проверката. Безспорно е установено по делото, че такова имущество в този размер не е налице, поради което и смятам, че нито първоинстанционният съд, нито Вашата съдебна инстанция е задължена да изследва въпроса за нетния доход на ответниците през проверявания период.
Това е според мен основното основание за отхвърляне на исковата претенция.
В този смисъл са и възраженията ми по въззивната жалба.
Що се отнася до частната жалба по отношение на размера на заплатения и присъден адвокатски хонорар, предоставям на съда като моля да прецените обема и сложността на извършената от мен като процесуален представител защита на ответниците. Моля за кратък срок също да аргументирам писмено възраженията си.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. С., в срок до 12.02.2025г. включително, да представи в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5