Решение № 913 от 06.10.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Кюстендил, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520102000 по описа за 2022 година

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и М.В. – Прокурист, чрез пълномощника си адвокат Х. И. - САК, е предявило изкове да бъде признато за установено по отношение на ответника С. П. Ф., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, че последният дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 4813,40 лева представляващи главница по Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD 122999 от 20.12.2019г., възнаградителна лихва в размер на 1153,60 лева за периода 28.01.2020 г. до 07.05.2021 г., мораторна лихва в размер на 49,40 лева за периода от 28.01.2020 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 478,76 лева за периода от 14.05.2020 г. до 30.09.2021г., такси в размер на 390,39 лева за периода от 06.01.2020 г. до 08.03.2021г., застраховки в размер на 196,49 лева за периода от 28.01.2020 г. до 28.05.2020 г., обезщетение за уведомяване в размер на 108,00 лева за периода от 06.04.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на 1 заявлението в съда – 14.10.2021 г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски по настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор чрез адв. Т. П. от АК - Кюстендил. В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

Представя се като доказателство договор за издаване на кредитна карта № МК122999/20.12.2019 год.,от титулната страница/л.5/ на който се установява,че страни са ищцовата банка и ответника като картодържател.Договора предписва задължение за ищеца/чл.1/ да предостави на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и да издаде,като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит персонална кредитна карта и допълнителна кредитна карта.Предвидено е в чл.2,че неразделна част от договора са ОУ за издаване и използване на кредитни карти VISA,MASTERKARD и AMERIKAN EXSPRESS/л.5-18/ и всички техни приложения в това число и приложение № 1/л.19-20/,съдържащо приложимата към договора тарифа на банката.От представените ОУ и Тарифа се установява,че всяка страница пот тях е подписана от страните по договора.С чл.3 от договора е предвидено,че разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на договора е 5 000,00 лв.,като банката има правото да го променя едностранно.В чл.7 от договора е посочен ГПР и начинът на изчисляването му,както и необходимите допускания,препращащи и към чл.10.6 от посочените по-горе ОУ,при размер на усвонеият кредитен лимит от 3000,00 лв.С приемо-предавателен протокол/л.21/ от 20.12.2019 год. страните удостоверили предаването от ищеца на ответника на кредитните карти и два договора за новоиздадена кредитна карта,които не се представят като доказателство по делото.

На 20.12.2019 год.ответникът подписал и документ,именован Пакет „F“декларация за присъединяване на застраховано лице към застраховатнелна програма „защита на плащанията“,застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“ на картодържателите на кредитни карти,издавани от банката /л.22/,с която дал излично съгласие за присъединяване към програмата с дължима месечна застрахователна премия в размер на 0,736% от 2 усвоения,но непогасен кредитен лимит по кредитната карта.Представени са като доказателство и ОУ /л.23-28/за посочената застрахователна програма.Ищеца изпратил до ответника покана/л.30/за плащане на дължимата към 23.02.2021 год. сума по договора в общ размер на 7052,04 лв.,от отбелязването на гърба на която се установява,че ответникът не е открит на адреса.

Със заявление от 14.10.2021 год. ищецът сезирал КРС по реда на чл.417 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист,което било уважено с издаването по ч.гр.д.№ 2045/2021 год./приложено в цялост към настоящото/ на Заповед № 617/03.11.2021 год./л.37 от заповедното производство/ и ИЛ на -04.11.2021 год. за сумата от 7190,04 лв.,от която 4 813,04 лева главница по договора от 20.12.2019 год.,възнаградителна лихва в размер на 1153,60 лв.за периода от 28.01.2020 год. до 07.05.2021 год.,мораторна лихва в размер на 49,40 лв. за периода от 28.01.2020 г. до до 12.03.2020 г.,мораторна лихва от 478,76 лв. за периода от от 14.05.2020 г. до 30.09.2021 год.,такси в размер на 390,39 лв. за периода от 06.01.2020 г. до 08.03.2021 год.,застраховки в размер на 390,39 лв. за периода от 06.01.2020 г. до 08.03.2021 год.,застраховки в размер на 196,49 лв. за периода от 28.01.2020 г. до 28.05.2020 год.,обезщетение за уведомяване в размер на 108,00 лв.за периода от 06.04.2021 год. до 30.09.2021 год. и ведно със законната лихва върху главницата,считано от 14.10.2021 год. до изплащане на вземането.

Съгласно експ.з-ние вх.№ 9250/18.09-2023 год./л.92-95/,изп.от в.л. М. В. ответникът е усвоил от разрешеният му кредитен лимит сума в размер на 4 813,04 лв.,не е правил погасителни вноски,както и размерът на задълженията към 14.10.2021 год.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Изложените фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по реда на чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такова по чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл.86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл.417 ГПК.

По допустимостта:

Съгласно задължителните разяснения в т. 10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 3 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието както на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена заповед за незабавно изпълнение, последната връчена на длъжника в условията на чл.

47, ал.5 от ГПК като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК . Ето защо предявените искове се възприемат за допустими и е налице и надлежна процесуална легитимация на ищцовото дружество като заявител от заповедното производство да води настоящите установителни искове (като необходима за възникването на правото на иск положителна процесуална предпоставка).

По основателността:

С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства,от значение за възникването и съществуването на вземането.

Сключеният между страните договор за издаване на кредитна карта има характеристиките на договор за потребителски заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като въз основа на тях кредиторът е предоставил или се е задължил да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът-кредитополучател е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , тъй като е физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Процесният източник на облигационни отношения е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като за прецизност съдът счита,че текстът към Договор за издаване на кредитна карта, ведно с приложимите към него Общи условия в действителност е с шрифт в нормативно установения (12) размер, за установяването на което обстоятелство съдът не счита, че са необходими специални познания, 4 доколкото в случая това се установява и с просто око. Посочените в договора ОУ и тарифа,са инкорпорирани като част от съдържанието на самият договор и ответникът с подписа си на всяка страница е декларирал,че е запознат със съдържанието им.По въпросът за наличието на нищожни клаузи съдът излага мотиви по-долу.

Относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съобщаването на длъжника за извършената цесия:

Потестативното право на кредитора да обяви и направи целия остатък от процесния кредит за предсрочно изискуем възниква не автоматично, а посредством надлежно съобщаване на длъжника за това обстоятелство и то ако са налице обективните предпоставки за настъпването й. В случая обективните елементи на правото са налице доколкото видно от извлечението от счетоводните книги на банката и експ.з-ние на в.л.В. ответникът е усвоявал суми от разрешеният му лимит,но не е сторил нито едно погашение по заема.

Относно субективната страна на правото – в конкретния случай ищцовото дружество е ангажирало връчването на изявлението за обявяване на предсромна изискумесот чрез ЧСИ ЕЛИЦА Х. с рег.№ 743,служител от кантората на която е осъществил посещения на адреса,при които не е установил адресата,получил е данни че не пребивава на този адрес,поради което е залепил уведомление и в указаният срок ответникът не се е явил ,за да получи изявлението,т.е връчването е счетено за сторено по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 23.08.2022 г. В този смисъл съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост в редакцията си с ДВ бр. 86 от 2017г., безспорно приложим с оглед момента на извършеното уведомяване, за да се фингира връчване на книжата на ответника. Така, съдебният изпълнител, чрез служител в кантората си, се е задоволил единствено с посещение на известния адрес и констатиране отсъствието на адресата според правилото на чл. 47, ал.1 ГПК, като няма данни за това, че след установяване отсъствието на ответната страна на посочения адрес е извършена служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване наличието на трудово правоотношение с оглед връчване по месторабота, съотв. невъзможност за това.в същност служителят в кантората е отразил извършването на справка,която обаче в печатна форма не е представена.Предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява разписана от законодателя 5 фикция за получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки. За да бъде приложена, ведно с всички последици от това – изтичане на процесуални срокове, настъпване на преклузии, упражняване срещу страната на преобразуващи права и осигуряване участието й в процеса по начин, който да не препятства изпълнението на решението по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001 , е необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за приложението й, включително реда и условията за връчване.Oще повече, разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено разграничение кои разпоредби, респ. коя част от правилата на чл. 47 ГПК са неприложими в това производство.

Предвид изложеното съдът намира, че не се е осъществила фикцията на закона, залегнала в посочената разпоредба на ГПК, като с изтичане на 14дневен срок от залепване на уведомлението от ЧСИ Елица Х. ответникът не следва да се счита за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане.

От друга страна съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на отв.Ф. за настъпилата предсрочна изискуемост, станало чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото на страната на ответника особен представител адв. Т. П.. Фигурата на особения представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК , като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици".