Решение № 811 от 06.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000503691 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 265962/4.10.2021г, постановено по гр.д. № 6 141/2017г по описа на СГС, ГО, 19 с-в, е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД по иск на П.

Х. П. с ЕГН ********** срещу Й. И. Н. с ЕГН ********** договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.08.2016 г. и обективиран в нотариален акт 46, нотариално дело 246/2016 г. на пом.нотариус А.М. по заместване на нотариус А. Ч. с рег. № *** на НК и район на действие – СРС, с който П. Х. П., лично и като пълномощник на съпругата си М.

К. П., е продал на Й. И. Н. следния недвижим имот в девететажната жилищна сграда с номер 18, с номер по идентификатор ***, находяща се в гр. София, ж.к. „ ***“, бл. 525, вх.2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, а именно апартамент 53, с идентификатор ***, на девети етаж, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива – едно, със застроена площ от 88, 39 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 26 с площ от 5 кв.м., заедно с 4,76% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 9 800 лв. като сключен поради накърняване на добрите нрави. Отхвърлен е предявеният насрещен иск на Й. И. Н. срещу П. Х. П. с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че е собственик на недвижим имот в девететажната жилищна сграда с номер 18, с номер по идентификатор ***, находяща се в гр. София, ж.к. „ ***“, бл. 525, вх.2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, а именно апартамент 53, с идентификатор

***, на девети етаж, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива – едно, със застроена площ от 88, 39 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 26 с площ от 5 кв.м., заедно с 4,76% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и предаване владението на същия като неоснователен. Осъдена е Й. И. Н. да заплати на 1 основание чл. 38 ал.1 пр.2 от ЗА на АД „П. и С.“ сумата от 5020лв.-адвокатско възнаграждение. Осъдена е Й. И. Н. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СГС сумата от 644, 36 лв. – дължима държавна такса.

Решението е обжалвано от Й. И. Н., представлявана от адв.Е. Л. от САК с доводи, че е неправилно. Възразява срещу приетото от съда, че със сключения договор са нарушени добрите нрави, че не може да се изведе уговорено задължение за издръжка и гледане на ищеца и съпругата му, тъй като такова не се установява от текста на нотариалния акт, както и договорът за гледане и издръжка е сключен с трето лице. Относно нееквивалентността на престациите излага доводи, че годишният разход за гледане и пълна издръжка на ищеца и съпругата му за период от една година са в размер на 28 500лв., а пазарната стойност на процесния имот към м. август 2016г възлиза на 132 640лв., като следва да се отчете и заплатената сума от 9 800лв.

Относно наличието на поет ангажимент за гледане и издръжка и дали това действие е било със съгласието на ищеца и починалата му съпруга излага доводи, че съдът не е обсъдил доказателства в процеса, като признанието на ищеца в исковата молба, че е видял условията в дома на гр.*** и са му харесали, че условието за тяхното пребиваване е било да прехвърлят собствения си апартамент срещу задължението на собствениците на дома да ги издържат и гледат, знаели, че домът е на сина на семейството на ответницата. Поддържа, че не са обсъдени свидетелските показания на св.Б.С., Д.М. и Х. М., които са служители в дома и имат преки и лични впечатления за полаганите грижи.

Видът на сделката-покупко-продажба е бил избран от ищеца, тъй като в процесното пълномощно от 9.05.2016г. е посочено, че ищецът се упълномощава за продажба, но по делото е било установено, че действителният договор е алеаторен.

Излага доводи, че съдът не е разгледал въпросът относно полаганите грижи за ищеца и съпругата му.

Сочи, че съдът неправилно не е уважил предявеният насрещен ревандикационен иск, тъй като е установено, че е собственик на имота, както и, че П. владее същия.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове от П. Х. П. като неоснователни, да се уважи предявения насрещен ревандикационен иск. В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат изложените доводи във въззивната жалба. Излага доводи, че наред с уговорената продажна цена на имота съществува и уговорка за гледане и издръжка, поради което не е налице нееквивалентност, че престацията е заместима и може да се изпълнява и от други лица.

Цитира съдебна практика относно кога е налице явна нееквивалентност на престациите, а именно, когато насрещната престация е практически нулева, сведена до липса на престация.

Ответниците-П. Х. П., починал на ***г, с наследници Б. П. О., Д. Х. П. и П. Х. П., представлявани от адв.С. С. от САК, са оспорили въззивната жалба като неоснователна.

Сочат, че правилно съдът е приел, че са нарушени добрите нрави, тъй като няма еквивалентност на престациите, поради това, че данъчната оценка на имота е седем пъти повисока от посочената в процесния договор цена от 9800лв. Излага доводи, че процесната сделка не може да се санира и с претенциите на ищцата, че е предоставяна допълнителна престация-полагане на грижи за семейството, тъй като никъде в процесния договор не е посочено, че се прехвърля недвижим имот срещу полагане на грижи за прехвърлителите.

Такъв договор не е сключен в нотариална форма, а наличният „договор за пожизнено гледане на възрастни хора“ също не изпълнява това условие. Излагат доводи, че процесният договор е унищожаем на посочените основания. Относно насрещния иск поддържат, че не са налице условията за уважаването му. Претендират да се остави без уважение въззивната жалба. В писмената защита на процесуалния представител на ответниците се поддържат изложените доводи в отговора на въззивната жалба.

2

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част. Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонния съд и тя е следната:

Ищецът по делото П. Х. П., починал на ***г, с наследници Б. П. О., Д. Х. П. и П. Х.

П., е посочил в исковата молба, че заедно със съпругата си М. К. П. попаднали на обява от дружество „Дар Божи“ ЕООД по повод настаняване в дом за възрастни хора, в който да се грижат за тях. Посетили дома в гр. *** и се запознали с условията там като решили да се настанят в него. Условие за тяхното пребиваване било да прехвърлят собствения си апартамент срещу задължение на собствениците на дома да ги гледат и издържат.

Постъпили в дома на 26.04.2016 г. и започнали подготовка по прехвърляне на имота. Това наложило да се издаде пълномощно на сина на д-р Й.Н.– Б., който да подготви необходимите документи. В дома пристигнал нотариус, който дал на ищеца и съпругата му документи за подпис. На 16.08.2016 г., ищецът, заедно с Н. и сина й, отишли при нотариус в гр. София, където подписали договор, съгласно който Н. се съгласила да гледа него и съпругата му. Не получил препис от нотариалния акт, а на него му било обяснено, че с договора се съгласява да ги гледат като след смъртта им ще получат апартамента. Впоследствие разбрал, че съпругата му подписала пълномощно при посещението на Нотариуса в дома за възрастни хора, съгласно което упълномощава ищеца да прехвърли имота чрез покупко-продажба.

Посочил е, че първоначално в дома им харесало, но след прехвърляне на имота, отношението към тях се променило. Грижите със състояли само и единствено в носене на храна в стаята, а ищецът сам полагал грижи за болната си съпруга. По повод нужда от операция на окото, същият отсъствал от дома девет дни, през които съпругата му останала сама там. След като се върнал в дома за възрастни хора, ищецът не могъл да познае съпругата си, която не приличала на себе си и била болна. По телефона ответницата му казала да й купи антибиотик, който той платил с лични средства. След няколко дни без да прегледа съпругата му, при посещение в дома, д-р Н. изписала друг антибиотик, а впоследствие и други лекарства, които ищецът купувал със собствени средства. Поискал съпругата му да бъде отведена в болница, но това било направено едва на 07.02.2017 г., след поредно настояване. Ищецът заплатил линейката и болничния престой на съпругата си. Тя била изписана от болничното заведение седмица по-късно, но при връщането й в дома за възрастни хора, състоянието й се влошило и тя починала на *** г. Ответницата му дала копие от смъртния акт на съпругата му, в който било отразено, че същата е починала в жилището им в ж.к. „***“, а не на действителното място – в дома в гр. ***. След като отказал да получи този смъртен акт, на другия ден му бил даден друг, в който било посочено точното място на смъртта й.

Поради възникнали у него съмнения, посетил нотариуса, за да получи препис от нотариалния акт, от който установил, че той и съпругата му, като продавачи, са продали собствения си недвижим имот за сумата от 9 800 лв. Заявил е, че никога не са имали намерение за продажба на имота, а желанието и на двамата било да ги гледат и издържат. Не била получена и продажната цена, посочена в нотариалния акт. В дома, в гр. ***, дошла полиция и започнала разследване на собствениците на дома за извършени престъпления като ищецът бил викан в следствието за разпит. Незабавно напуснал дома страхувайки се за живота и здравето си, след поредна консултация с адвокат разбрал, че е станал жертва на измама. Претендирал е да бъде прогласена унищожаемост на процесния договор за покупкопродажба поради измама, при условията на евентуалност да го унищожи като сключен поради явно неизгодни условия, при условията на евентуалност да го прогласи за нищожен като накърняващ добрите нрави.

3

Ответната страна-Й. И. Н. е оспорила въззивната жалба като неоснователна.

Изложила е доводи, че самият ищец е предложил да се прехвърли собствеността върху процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка, но е избрал да се оформи сделката като покупко-продажба, за да не може да се атакува от неговата дъщеря от първия му брак. Изложила е доводи, че на ищеца и съпругата му са били предоставяни уговорените грижи и издръжка. Възразила е, че е налице нееквиваленстност на престациите, тъй като е полагала грижи за тях и е заплатила уговорената продажна цена.

Предявила е насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване, че е собственик на процесния имот и предаване на владението му.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и е признал за нищожен договора за покупко-продажба от 16.08.2016г, обективиран в НА № 46, н.д.№ 246/2016г, като е приел, че продажната цена на имота е шест пъти по-ниска от данъчната му оценка и над тринадесет пъти по-ниска от пазарната му стойност. Приел е, че не е установено, че наред с уговорената продажна цена е съществувала и уговорка за гледане и поемане на издръжка от страна на купувача по отношение на продавачите., тъй като представеният договор за пожизнено гледане на възрастни хора от 16.08.2016г е сключен с трето за спора физическо лице като изпълнител, а не с ответника, а доставчик на социалната услуга е било юридическо лице–„Дар Божи 86“ ЕООД. Отхвърлен е предявеният насрещен иск от Й. И. Н. по чл.108 ЗС.

Видно от представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, дело 246/2016 г. на А.М., нотариус по заместване на А. Ч., с рег. № *** в НК, с район на действие – СРС се установява, че на 16.08.2016 г., П. Х. П., лично и като пълномощник на съпругата си М. К. П., е продал на Й. И. Н. следния недвижим имот в девететажната жилищна сграда с номер 18, с номер по идентификатор ***, находяща се в гр. София, ж.к. „ ***“ , бл.525, вх.2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, апартамент 53, с идентификатор ***, на девети етаж, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива – едно, със застроена площ от 88, 39 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 26 с площ от 5 кв.м., заедно с 4,76% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 9 800 лв., която сума продавачът лично и като пълномощник е получил напълно от купувача.