Решение № 1315 от 20.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330104113 по описа за 2024 година

С исковата молба ищците В. П. Х., Е. Т. В. и Х. Т. В. са предявили против Х. Т. В. следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС в полза на В. П. Х. сумата от 3 065 лв., представляваща стойността на припадащия се на ищцата съобразно собствените й 9.5/93 ид.ч. доход от отдаване под наем за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. на самостоятелен обект в сграда, представляващ и функциониращ като един търговски обект на две нива с адрес .................., на първо и второ ниво със застроена площ от 93 кв.м, избено ниво със застроена площ от 66 кв.м. и таван със застроена площ от 66 кв.м., ведно с едно стълбище, обслужващо избено и второ ниво на сградата, който обект е създаден след обединяване на бивши търговски обекти, които сгради са разположени в следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ... и поземлен имот с идентификатор 1

№ ... – всички по КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС в полза на Е. Т. В. сумата от 1 533 лв., представляваща стойността на припадащия се на ищцата съобразно собствените й 4.75/93 ид.ч. доход от отдаване под наем за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. на самостоятелен обект в сграда, представляващ и функциониращ като един търговски обект на две нива с адрес .................., на първо и второ ниво със застроена площ от 93 кв.м, избено ниво със застроена площ от 66 кв.м. и таван със застроена площ от 66 кв.м., ведно с едно стълбище, обслужващо избено и второ ниво на сградата, който обект е създаден след обединяване на бивши търговски обекти, които сгради са разположени в следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № ... и поземлен имот с идентификатор № ...– всички по КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС в полза на Х. Т. В. сумата от 1 533 лв., представляваща стойността на припадащия се на ищеца съобразно собствените му 4.75/93 ид.ч. доход от отдаване под наем за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. на самостоятелен обект в сграда, представляващ и функциониращ като един търговски обект на две нива с адрес .................., на първо и второ ниво със застроена площ от 93 кв.м, избено ниво със застроена площ от 66 кв.м. и таван със застроена площ от 66 кв.м., ведно с едно стълбище, обслужващо избено и второ ниво на сградата, който обект е създаден след обединяване на бивши търговски обекти, които сгради са разположени в следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор № .., поземлен имот с идентификатор № ... поземлен имот с идентификатор № .., поземлен имот с идентификатор № .., поземлен 2 имот с идентификатор № .. и поземлен имот с идентификатор № ... – всички по КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС в полза на В. П. Х. сумата от 11 767 лв. (след прието с Определение от 15.01.2025 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща обезщетение за лишаването й от ползване за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. на собствените й 9.5/93 ид.ч. самостоятелен обект в сграда, представляващ и функциониращ като един търговски обект на две нива с адрес .................., на първо и второ ниво със застроена площ от 93 кв.м, избено ниво със застроена площ от 66 кв.м. и таван със застроена площ от 66 кв.м., ведно с едно стълбище, обслужващо избено и второ ниво на сградата, който обект е създаден след обединяване на бивши търговски обекти, които сгради са разположени в следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № .., поземлен имот с идентификатор № .., поземлен имот с идентификатор №.., поземлен имот с идентификатор № .. и поземлен имот с идентификатор № ..– всички по КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, която сума се равнява на разликата между действителния пазарен наем от 2 000 лв. и получавания наем от ответника от 500 лв., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС в полза на Е. Т. В. сумата от 5 883 лв. (след прието с Определение от 15.01.2025 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. на собствените й 4.75/93 ид.ч. самостоятелен обект в сграда, представляващ и функциониращ като един търговски обект на две нива с адрес .................., на първо и второ ниво със застроена площ от 93 кв.м, избено ниво със застроена площ от 66 кв.м. и таван със застроена площ от 66 кв.м., ведно с едно стълбище, 3 обслужващо избено и второ ниво на сградата, който обект е създаден след обединяване на бивши търговски обекти, които сгради са разположени в следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор № .., поземлен имот с идентификатор № .., поземлен имот с идентификатор № ..., поземлен имот с идентификатор № .., поземлен имот с идентификатор № .. и поземлен имот с идентификатор № .. – всички по КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, която сума се равнява на разликата между действителния пазарен наем от 2 000 лв. и получавания наем от ответника от 500 лв., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС в полза на Х. Т. В. сумата от 5 883 лв. (след прието с Определение от 15.01.2025 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. на собствените му 4.75/93 ид.ч. самостоятелен обект в сграда, представляващ и функциониращ като един търговски обект на две нива с адрес .................., на първо и второ ниво със застроена площ от 93 кв.м, избено ниво със застроена площ от 66 кв.м. и таван със застроена площ от 66 кв.м., ведно с едно стълбище, обслужващо избено и второ ниво на сградата, който обект е създаден след обединяване на бивши търговски обекти, които сгради са разположени в следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор № ...., поземлен имот с идентификатор № .........., поземлен имот с идентификатор № ....., поземлен имот с идентификатор № ..........., поземлен имот с идентификатор № ............. и поземлен имот с идентификатор № ............ – всички по КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, която сума се равнява на разликата между действителния пазарен наем от 2 000 лв. и получавания наем от ответника от 500 лв., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

С Определение № 6075/20.05.2024 г. производството по делото е прекратено в частта му по отношение на ответната страна И. А. В..

4

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на самостоятелен обект в сграда, представляващ и функциониращ като един търговски обект на две нива с адрес .................., на първо и второ ниво със застроена площ от 93 кв.м, избено ниво със застроена площ от 66 кв.м. и таван със застроена площ от 66 кв.м., ведно с едно стълбище, обслужващо избено и второ ниво на сградата, който обект е създаден след обединяване на бивши търговски обекти, които сгради са разположени в следните поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор № ...., поземлен имот с идентификатор № .........., поземлен имот с идентификатор № ....., поземлен имот с идентификатор № ..........., поземлен имот с идентификатор № ............. и поземлен имот с идентификатор № ............ – всички по КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Ищците поддържат, че в рамките на образуваното между страните делбено производство по гр.д. № 5430/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив е инициирана процедура по заснемане на сградата, представляваща ресторант, като обект с отделен идентификатор. Твърдят, че с Решение № 2419/01.07.2015 г. по гр.д. № 5430/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив е допусната делба между ищците и ответника, при следните квоти: 9.5/93 ид.ч. за ищцата В. П. Х., 4.75/93 ид.ч. за ищцата Е. Т. В., 4.75/93 ид.ч. за ищеца Х. Т.

В. и 57/93 ид.ч. за ответника Х. Т. В. и с. му И. А. В.. Поддържат, че след приключване на водените от тях дългогодишни реституционни дела, така и не успели да придобият фактическа власт върху имота, като след като ответникът изкупил от останалите съсобственици техните дялове – след 2005 г. – 2006 г., установява своя еднолична фактическа власт върху търговския обект с предназначение ресторант, като това положение продължавало и до сега. Сочат, че не разполагат с достъп до обекта, както и с ключ за него, като ответникът в устни разговори е отказвал да осигури достъп, а е предлагал на ищците да изкупи и техните идеални части. Твърдят, че на 12.04.2012 г. изпратили до ответника нотариална покана с искане за заплащане на обезщетение за ползването. Сочат, че след завеждане на делото за делба – в първото съдебно заседание след допускане на делбата предявили претенция по сметки за присъждане на обезщетение за ползване от 03.05.2015 г. до 03.02.2016 г., като последната е приета за разглеждане, но все още не е постановено съдебно решение. Твърдят, че към настоящия момент фактическото положение е същото и нямат достъп до ресторанта като 5 предявяват искови претенции за заплащане на полагащата им се част от получени от ответника доходи от наем и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за период от 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г., при съобразяване на изтеклия давностен срок.

Сочат, че ответникът е отдавал под наем процесния търговски обект за период от 29.12.2017 г. до 30.04.2024 г. за месечна наемна цена от 500 лв., като за процесния период ответникът е реализирал доходи от наем в размер от 30 000 лв. Поддържат, че за процесния период средният пазарен наем на процесният търговски обект е в размер на сумата от 2 000 лв. месечно. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът Х. Т. В. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния самостоятелен обект, както и че по отношение на този имот между страните е висящо производство по съдебна делба. Сочи, че е предложил на ищците да ползват имота заедно като го отдават под наем за функцията, за която е бил предназначен – заведение за хранене, по който начин се е ползвал обекта до смъртта на реституираните собственици. Поддържа, че след смъртта на наследодателите на ищците последните са се отказали от каквото и да е ползване на имота, както и полагане на грижи за неговата цялост, здравина и визия като имот, находящ се в централната част на гр. Пловдив. Твърди, че е започнал сам да се грижи за имота като го предоставява на отделни юридически лица, занимаващи се с търговска дейност в сферата на общественото хранене, без заплащане на наем, а с оглед извършване на ремонти и поддръжка, за да се запази неговият вид.