Акт № 150 от 14.01.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

17.2.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.11

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Татяна Андонова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20081200600570 по описа за

2008 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по протест от прокурора към Районна П. Р., депозиран пред съда срещу Присъда № 1603/17.07.2008г., постановена по НОХ дело № 222/2008г. по описа на Районен съд Р..

Направените оплаквания от представителят на държавното обвинение по протеста са за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като прокурорът моли въззивния съд да я отмени изцяло и признае подсъдимата И. С. А. за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение с обвинителния акт по делото – за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК. Доводите в подкрепа на поддържаното искане са посочени в допълнителния протест по делото. Наведени са от представителят на държавното обвинение съображения, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства подкрепящи обвинителната теза, като съдът незаконосъобразно е отказал да кредитира част от тях. В тази връзка възразява се от прокурора изготвил допълнителния протест, че изводите на съда при преценката на доказателствения материал са погрешни и се основават на превратно тълкуване на събраните доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка. Прокурорът застъпва тезата, че неоснователно съдът е отказал да събира доказателства поискани от обвинението – за назначаване на допълнителна съдебно техническа експертиза по делото, въз основа на данни за действуващия подробен устройствен план на кв. 152 от град Р.. Така в крайна сметка изводите на съда въз основа на изграденото му вътрешно убеждение, не кореспондират на доказателствената съвкупност по делото.

В съдебното заседание прокурорът от О. П. Б. поддържа депозирания протест на основанията посочени в него, като моли съда да отмени атакуваната присъда на първоинстанционния съд и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна в осъществяването от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 311 ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт по делото. Акцентира се от представителят на държавното обвинение че всички елементи от обективна страна на престъплението в което А. е обвинена са безспорно налице. Така същата към момента на изпълнителното деяние е била длъжностно лице по смисъла на закона, като е заемала длъжността “Главен архитект” на Община Р., в каквото качество е подписала издадения от нея официален документ. Прокурорът от О. П. Б. не споделя изводите на първоинстанционния съд постановил протестираната оправдателна присъда, че не са налице достатъчно и убедителни доказателства установяващи виновното поведение на подсъдимата. Към момента на издаваната скица и разрешително за строеж, тя е била запозната със задълженията си съобразно длъжностната характеристика за длъжността и – “Главен архитект” на Община Р., като е съзнавала че издадената от нея скица и разрешение за строеж не съответства на действуващия към този момент ПУП и въпреки това са посочени различни граници на имота, не съответстващите на действителните на място. Така поддържа се от обвинението твърдението, че подписвайки и издавайки тази скица на молителя, А. съзнателно е удостоверила с нея неверни обстоятелства в издадения официален документ да послужи на молителя.

Защитникът на въззиваемата А. – адвокат П., оспорва протеста на районна П. Р., като счита същият за формален и немотивиран, доколкото в него не е посочено нито едно обективно доказано обстоятелство което да обосновава обвинението за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК от обективна и субективна страна. Адвокат П. изказва съжаление, че когато е поел защитата е очаквал че делото ще бъде прекратено от прокурора поради липса на доказателства за престъпление още на досъдебното производство, но в последствие неговата подзащитна е следвало да изтърпи неудобствата да участва и да се защитава във всички фази на наказателния процес, като моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В последната си дума пред въззивния съд, въззиваемата А. моли съда да потвърди присъдата на Районен съд Р..

За да се произнесе, ОС съобрази следното:

С протестираната Присъда № 1603 от 17.07.2008г. по НОХ дело № 222/2008г. по описа на Районен съд Р., съдът е признал подсъдимата – И. С. А. от град С., за НЕВИНОВНА по повдигнатото срещу нея обвинение за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, заради това, че на 05.05.2004г., в град Р., Б. област, като длъжностно лице – Главен архитект на Община Р., в кръга на службата и, съставила официален удостоверителен документ с невярно съдържание – Скица № 481/05.05.2004г. относно обстоятелства, че регулационните граници на недвижим имот ХІІа, съвпадат с тези от подробния устройствен план на кв. 152 по плана на град Р., с цел да бъде използван този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, поради което на основание чл. 304 от НПК, първоинстанционният съд я е оправдал по повдигнатото срещу нея обвинение, след като я е признал за невиновна.

В мотивите към така постановената присъда, първоинстанционния съд след анализа на установената по делото фактическа обстановка, е счел че фактите посочени в обвинителния акт по делото се доказват по безспорен и несъмнен начин в хода на съдебното следствие. При изложението на правните си съждения, първоинстанционният съд е признал на подсъдимата качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б.”а” от НК, като е приел за установено въз основа на доказателствената съвкупност, че от обективна страна са налице всички обстоятелства обосноваващи повдигнато обвинение за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК. Така А. е имала правомощията да издаде процесната скица, съставляваща истински официален документ с удостоверителна доказателствена сила за обстоятелствата отразени в нея, като е подписала скицата в качеството и на Главен архитект и в рамките на компетенциите си, съобразно трудовия и договори длъжностната и характеристика, за да послужи същата за издаване и на разрешение за строеж на ограда по границите на урегулирания имот № ХІІа със съседния му имот. Решаващият съд въз основа на възприетите изцяло от първата инстанция изводи на експерта по изготвената съдебно техническа експертиза в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства по делото, е приел за безспорно установено и обстоятелството, че удостоверените в скицата граници на имот № ХІІа по плана на град Р. в кв. 152, са обективно неверни. Така при формирането на вътрешното си убеждение въз основа на събраните по делото доказателства, първостепенният съд е достигнал до извода за доказаност на повдигнатото обвинение от обективна страна. Изхождайки обаче от логическото съждение основано на правно релевантните факти по делото, съдията от Районен съд Р. е стигнал до извода, че подсъдимата към момента на подписването на изготвената от свидетелката К. скица, не е знаела че отразените в тази скица обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение и са неверни. Така обвинението е останало недоказано от субективна страна, като липсва както пряк умисъл към осъществяването на изпълнителното деяние, така и съзнанието за наличието на специалната цел – този документ да послужи като удостоверяване на обстоятелствата отразени в скицата за построяването на ограда между двата имота. Липсват доказателства за наличието на пряк умисъл у подсъдимата към осъществяването на престъплението за което е обвинена, като това е послужили като основание на първоинстанционния съд на основание чл. 304 от НПК да я признае за невиновна за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на прокурора в депозирания пред съда протест, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като обсъди установените правно релевантни факти относно основния предмет на доказване по делото, извърши цялостна служебна проверка на обосноваността, законосъобразността и справедливостта на атакуваната присъда, в съответствие с правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 314 ал.1 от НПК, излага следните правни съображения:

Протеста на прокурора от Районна П. Р. е процесуално допустим, тъй като същия е депозиран пред съда в срока по чл. 319 от НПК, формално същия има изискуемата от закона форма и съдържание, като е подписан от прокурора който го е изготвил и се поддържа пред въззивния съд от представителят на О. П. Благоевград, на основанията посочени в него, като не е оттеглен в срока и по реда на чл. 324 от НПК. Представителят на държавното обвинение има правото да протестира постановената от първоинстанционния съд присъда, тъй като със същата подсъдимия е бил оправдан на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото срещу него обвинение, а пред първата инстанция е поддържано становище за виновност на подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение.

Съгласно разпоредбите на чл. 305 и чл.301 от НПК, решаващият съд е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства и какви са правните съображения за взетото решение.

Фактическите изводи на Районен съд Р., базирани на цялостния анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, са абсолютно правилни, като с оглед на установената обективна обстановка по делото, не се налага същите да бъдат ревизирани от въззивната инстанция. Правилно решаващият съд след като на основание чл. 371 т.1 от НПК е ценил процесуалната годност и съдържание на събраните на досъдебното производство доказателства и след като е събрал и нови такива в хода на съдебната фаза, е приел въз основа на доказателствената съвкупност за установени и доказани фактическите твърдения изложени от прокурора в обвинителния акт по делото. От настоящата въззивна инстанция напълно се подкрепят доводите на първостепенния съд, че безспорно се установява и доказва по делото качеството на подсъдимата на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК. По силата на приетите като писмени доказателства Трудов договор № 388/02.10.2000г. и Допълнително споразумение към трудов договор от 16.03.2001г., А. е била в трудово правни отношения с Община Р., като е заемала длъжността Главен архитект. Съобразно длъжностната и характеристика освен задължението да познава основно кадастралния, застроителния и регулационен план на общинската територия и законовите норми които уреждат тази материя, подсъдимата е имала и задължението да организира, контролира и ръководи дейността по изготвянето на кадастъра, регулационните и архитектурните планове на общината, както и да организира проучването и решаването на постъпили молби, жалби, сигнали и предложения на гражданите в отдела в който работи.

Районният съд правилно е приел за установени обстоятелствата които е посочил в мотивите към постановения съдебен акт, като се е позовал на доказателства събрани по установения в НПК ред, съобразно разпоредбата на чл. 104 от НПК. Изпълнени са задълженията на съда съгласно чл. 13 ал.1, чл. 107 ал. 3 и чл. 106 от НПК, който е направил подробен анализ на всички събрани доказателства, изложил е убедителни и логически съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, като пълно и всестранно е разкрил обективната истина по делото, обсъждайки както доказателства в подкрепа на обвинението така и тези събрани в подкрепа на защитата. Изводите на съда при формирането на вътрешното му убеждение за липсата на данни относно вината и наказателната отговорност на подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение, съображенията и доводите му от правна страна се споделят изцяло от настоящия състав на съда, тъй като те намират опора в установената доказателствена съвкупност, анализирана внимателно и задълбочено от първостепенния съд.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/539367b5-ffd2-4a10-abff-28a639a54901