Разпореждане № 22636 от 03.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22636 гр. Варна, 03.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Частно гражданско дело № 20253110107034 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадено от „А.т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****************, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парични вземания срещу длъжника Р. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: *********** за сумата от 3349,16 лв., представляваща главница по договор за кредит № ********, сключен на 15.09.2024г. между длъжника и „К." ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2024г. сключен между длъжника и заявителя, сумата от 180,86 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 374,05 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, за периода от 15.09.2024г. до 05.05.2025г., сумата от 32,75 лв., представляваща законна лихва за забава по договора за кредит, за периода от 21.10.2024г. до 05.05.2025г., сумата от 16,28 лв., представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, за периода от 21.10.2024г. до 05.05.2025, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 79,06 и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото по чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население" се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК, и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 4 и 5 ГПК пречки. Освен проверка на формална редовност на заявлението, 1 на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите.

Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана - арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид изричните разпоредби на ГПК в този смисъл-чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

По отношение на вземанията за главница от 3349,16 лв., договорна лихва от 374,05 лв. и законна лихва за забава по договор за кредит от 32,75 лв., начислена върху просрочената главница, съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Съобразявайки служебното си задължение за проверка съответствието на искането с императивните материалноправни норми, в т.ч. тези, установяващи потребителската закрила, както и с добрите нрави, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя, като съображенията за това са следните:

По отношение на вземането за възнаграждение по договора за поръчителство и законна лихва върху него:

По твърдения на заявителя възнаграждението е уговорено в негова полза за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към трето лице - негов кредитор по потребителски договор.

От друга, страна, според чл. 4, т.8 от договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „К." АД обезпечение чрез банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице в кратък срок от подаване на заявлението за отпускане на кредит (10 дни за гаранцията и 48 часа за поръчителството т.12, р.111 от ОУ), като при неизпълнение в срок се счита, че заявлението не е одобрено. В изпълнение на това именно негово задължение потребителят е сключил със заявителя „А.т.

ЕООД договор за поръчителство, възнаграждение по който се претендира. От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на поръчителя „А.т.

ЕООД е „К." ЕАД.

От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на 2 практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението.

Освен това чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен аргумент за нищожността на този договор.

Не на последно място следва да се отбележи, че очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод следва не само от гореизложеното, но и от обстоятелството, че поръчителят твърди да се дължи лично на него възнаграждение за поръчителство по сключения с длъжника договор и същевременно излага да е платил в полза на обезпечения кредитор законна лихва върху същото това възнаграждение, респ. да се е суброгирал в правата му срещу длъжника за тази лихва.

По изложените аргументи и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно вземанията за възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 180,86 лв. и законна лихва за забава върху това възнаграждение в размер на 16,28 лв.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът приема, че съобразно уважената част от заявлението в полза на заявителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 47,51 лв., определено в съответствие с Наредба за заплащането на правната помощ, както и държавна такса в размер на 75,11 лв. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 122,62 лв. на основание чл. 78, ал. 1 и ал.

8 ГПК.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на „А.т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

**************** срещу длъжника Р. Ж. М.,

ЕГН **********, с адрес: *********** за сумите както следва: сумата от 3349,16 лв. (три хиляди триста четиридесет и девет лева и 0,16 ст. ), представляваща главница по договор за кредит № ********, сключен на 15.09.2024г. между длъжника и „К." ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2024г. сключен между длъжника и заявителя, сумата от 374,05 лв.(триста седемдесет и четири лева и 0,05 ст. ), представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, за периода от 15.09.2024г. до 05.05.2025г., сумата от 32,75 лв.(тридесет и два лева и 0,75 ст.), представляваща законна лихва за забава по договора за кредит, за периода от 21.10.2024г. до 05.05.2025г., ведно със 3 законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 122,62 лв. (сто двадесет и два лева и 0,62 ст.), представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса от 75,11 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 47,51 лв., съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл.

26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ***********., подадено от „А.т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****************, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: *********** за следните суми: сумата от 180,86 лв. (сто и осемдесет лева и 0,86 ст.) представляващи възнаграждение по договор за представяне на поръчителство, сумата от 16,28 лв. (шестнадесет лева и 0,28 ст.), представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, за периода от 21.10.2024г. до 05.05.2025г.

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

ПРЕПИС ОТ ИЗДАДЕНАТА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ да се връчи на длъжника.

ДЛЪЖНИКЪТ може в едномесечен срок от връчването да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ЗАПОВЕДТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ , на заявителя да се издаде изпълнителен лист, като се извърши отбелязване за издаването му върху документа и върху заповедта за изпълнение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4