Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260004 от 14.08.2020, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 86/2018
Вид
Решение № 260004
Подписан
14.08.2020
В сила
29.05.2023
Състав
АННА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.1 пр. 1 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 2 предложение второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58, ал.1, т.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.58, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 , т. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 294, ал. 2 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260004 14.08.2020 година гр. Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав на ………..двадесети юли..…….…. две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря…………Румяна Гигелова……………….……..….

И прокурора ………………………………………….………………..…...…… като разгледа докладваното от съдия Петкова….…...……………………….. търговско дело ……….№

86 по описа за 2018... година…..…………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Уникредит Булбанк“ АД – С. с ЕИК ***** срещу Ф.П.Ф. *** с ЕГН ********** и ЕТ „В. – Й.. Н.“ – Хасково с ЕИК ***** – двамата ответници със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.

А..

По реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, основани на твърдение за договорно неизпълнение по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 171/26.06.2008 година, сключен с първия ответник Ф.П.Ф., в качеството му на кредитополучател, в размер на 32000 евро. Ищецът твърди, че с договора за кредит солидарно с кредитополучателя се задължили П. Г.

Ф. и ЕТ „В. – Й.. Н.“. С Анекс № 1 от 24.02.2010 година, Анекс № 2 от 31.08.2010 година и Анекс № 3 от 08.08.2011 година страните предоговорили условията по кредита, като били въведени три дванадесетмесечни периода на облекчено погасяване на задължението. Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 01.01.2017 година и от тази дата изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно пет вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода 01.01.2017 година – 01.05.2017 година, банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем, считано от 04.05.2017 година. Длъжниците били уведомени за това с нотариална покана, но и след това не изпълнили задължението си по главницата и лихвите. Поради това, по ч.гр.д. № 2668/2017 година било развито заповедно производство и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу двамата ответници. Тъй като те подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца бил налице правен интерес от установяване съществуване на вземанията му, както следва: 30 873, 99 евро – договорна главница за периода 01.01.2017 година до 24.10.2017 година; 1482,57 евро – договорна лихва за периода 01.01.2017 година до 24.10.2017 година; 2903, 77 евро – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода 01.01.2017 година – 24.10.2017 година; съдебни разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 1379, 26 лева и адвокатски хонорар в размер на 1877,34 лева с ДДС; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното разплащане. Прави се искане за уважаване на предявените искове и признаване за установено, че банката-ищец има срещу двамата ответници, в условията на солидарност (уточняваща молба вх. № 6961/10.08.2018 година), вземания в процесния размер, както и за присъждане на деловодни разноски за исковото производство.

В законоустановения срок ответниците

Ф.П.Ф. и ЕТ „В. – Й.. Н.“, чрез адв. А. от АК-С., подават отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло предявените срещу тях искове по основание и размер. Въвеждат се възражения за недействителност на договора и анексите към него. Така, договорът за кредит № 171 от 26 юни 2008 г. бил недействителен поради липса на основни реквизити - съществени елементи от предмета на договора. Й.. И. Н., в качеството ѝ на едноличен търговец и като солидарно задължено лице не го била подписала. Двата подписа за длъжници, в договора, съвпадали. Следователно той бил подписан или само от Ф.Ф. или само от Й.. Н., без да е налице пълномощно за това. Ответниците настояват, че Анекс № 1 от 24.02.2010 година е неотносим по делото, защото от извършеното върху него отбелязване ставало ясно, че се сключва, за да измени „Договор за банков кредит № 54 от 27 март 2006 година. Освен това, Анексът бил подписан за солидарен длъжник 2 Р. А. Д., която не била страна по процесния договор за кредит. Анекс № 1 от 24.02.2010 г. отново не съдържал подпис на Й.. Н. в качеството на ЕТ „В. - Й.. Н."- солидарен длъжник, а подписът, положен за солидарен длъжник П. Г. Ф. съвпадал с подписа, положен за солидарен длъжник Р. А.

Д.. От там – не било ясно кой се е подписал като солидарен длъжник в Анекс № 1, но при всички случаи това не бил солидарният длъжник ЕТ „В. - Й.. Н.".

Спорно било и подписването на Анекс № 1 от основния кредитополучател Ф.Ф..

На следващо място се въвежда възражение за недействителност на Анекс № 1 от 24.02.2010 г. на основание чл. 26 ал.1 пр. 1 и пр.3 от ЗЗД - поради нарушение на закона и добрите нрави, във връзка с чл. 366 от ЗЗД.

Ответниците твърдят, че се касае за спогодба върху непозволен договор /с невъзможен предмет/, доколкото в разпоредбите на чл.2.4 - 2.8 е указан завишен размер на дълга, изчислен от банката при приложение на нищожни разпоредби от процесния договор за кредит и в нарушение на валидните разпоредби от същия договор. Анекс № 1 от 24.02.2010 г. бил недействителен, също така, поради противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД и Наредба № 9 на БНБ, доколкото със същия се въвеждали утежнени условия по преструктурирания кредит, вместо твърдяното облекчение, като в новия размер на дълга били капитализирани лихви. Същите оплаквания се въвеждат и по отношение на Анекс № 2.

Относно Анекс № 3 от 08 август 2011 г. ответниците настояват, че не е относим към процесния договор. Това следвало не само от отбелязване в горната част на документа – 2006 г., но и от съдържанието на параграфи 2, 3, 5, 6, 8, първо римско - предмет и цел на договора. Ответниците твърдят, че с подписването на Анекс № 3 страните преуреждали договор за банков кредит № 171 от 26.06. 2006 г., сключен с Ейч Ви Би банк Биохим АД /ТБ Хеброс АД/, а не на процесния договор от 2008 година. И този анекс не съдържал подпис на Й.. Н. в качеството на ЕТ, като според ответниците подписът бил положен от неграмотно лице.

Относно Анекс № 4 от 05.01.2015 г. се твърди, че не съдържа подпис нито на Ф.Ф. като основен кредитополучател, нито на Й.. Н. в качеството на ЕТ В. - Й.. Н."- солидарен длъжник. Подписът под основния кредитополучател не бил положен и от пълномощника Р. Д., нито към документите по делото било приложено цитираното пълномощно изх.№ 3021/17.11.2014 г. на завеждащ консулска служба при генералното консултство на Р.България в Мюнхен. В тази връзка ответниците оспорват правомощието на Р. Д. да подписва от името на Ф.Ф. Анекс №4, а освен това твърдят, че подписът е положен от неграмотно лице. Според ответниците, подписът за солидарен длъжник вероятно касаел ЕТ „В. - Й.. Н.", но се твърди, че не бил положен от нея, а от неграмотен. Аналогични са оплакванията и относно подписването на погасителните планове, като се акцентува върху липса на такива към основния договор и анексите 1-3.

Следващото възражение на ответниците е за недоказаност на съществуването и размера на задължението.

Договорът и анексите не можели да удостоверят размера на неизпълнението и изискуемостта на вземането, а извлечението от счетоводни книги, приложено по заповедното производство, нямало материална доказателствена сила като документ, който изхожда от страната, в чийто интерес е издаден. Счетоводните записвания на Банката били нередовни и не установявали верността на твърденията в ИМ.

С отговора си ответниците правят възражения по отношение на Общите условия и неравноправните клаузи в договора и анексите към него, в т.ч. за липса на приложени общи условия като тяхна неразделна част. Претендира се цялостна нищожност на договора за кредит (респ. - нищожност на разпоредбите на чл.4.2., чл. 4.3 , чл.9.2., чл. 11.1.2, чл. 11.1.3, чл. 11.2, чл.11.3, чл.чл.12.5 и чл.12.6 от договора) на основание чл.26, ал.1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави, поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ, както и поради неравноправност, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

На основание чл.26, ал.1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави, поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ, чл.366 от ЗЗД /непозволена спогодба/, и поради неравноправност, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП, се претендира нищожност на четирите анекса (респ. – следните им клаузи):

По Анекс № 1 /24.02.2010 г. - на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4„чл.4.1 .а., чл.4.2., чл.4.3, чл.

11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6 (респ. цялостна нищожност на анекса). По Анекс № 2/31.08.2010 г. – на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6 (респ. изцяло). По Анекс № 3/08.08.2011 г. - нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6 (Респ. изцяло). По Анекс № 4 / 05.01.2015 г. - нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1., чл.5.2., чл.5.4., чл.5.5., чл.11.1.2, чл. 11.2.1, чл.11.2.2., чл.12.8, чл. 15.4.3, чл.16.5, чл. 17.1.1 (респ. изцяло).

В договор за банков кредит от 26 юни 2008 г. разпоредбата на чл. 4 регламентирала начина на формиране на ГЛП- базисен лихвен индекс по раздел 3 от ОУ. Цитираните условия не били приложени; чл. 4.2 от Договора представлявал неравноправна клауза, съответно нищожна и тя не пораждала правни последици за страните. Неравноправни били и клаузите на чл. 4, 4.3, 11.1.3 и чл. 11.2 от договора. Съгласно чл. 10.1 , 11.1,11.2 и 11.3 от анекса, ч. 16.6, т. 1 ОУ са неразделна част, но те не са приложени. Според ответниците, договорът не отговарял на изискванията на чл.

58, ал. 2 ЗКИ и поради това също бил недействителен.

Следващото възражение против иска е в смисъл, че претендираната сума не е изискуема, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и не е отнето преимуществото на уговорения между страните краен срок за издължаване на кредита. Ответниците настояват, че до кредитополучателя не е достигнало уведомление за предсрочна изискуемост на цялото вземане. В тази връзка оспорват представителната власт на лицето Д. К. П. към 07 и 11 юли 2017 г. да отправя от името на банката уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост по сключените договори за банкови кредити, а от там и да упълномощава адвокати с такива права. Следователно, адвокатът, подписал от името на Уникредит Булбанк и представил пред нотариус приложените по делото два броя нотариални покани, чрез нотариус В. М., действал без пълномощие при обявяване на вземането на длъжника за предсрочно изискуемо.

Освен това, липсвал договор за правна защита, сключен между Д. П. и адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“, както и пълномощно от адвокатското съдружие в полза на адв. Виденов да изпраща уведомления/нотариални покани до длъжниците.

Този пропуск не можело да бъде саниран, тъй като предсрочната изискуемост по кредита настъпвала занапред, а в подаденото заявление се претендирала дължимостта на целия дълг, не и на отделни просрочени погасителни вноски. По отношение на приложените към исковата молба нотариални покани ответниците твърдят, че не били връчени лично на кредитополучателя и солидарния длъжник. По отношение на ЕТ не била направена справка в ТР и не било осъществено връчване на адреса на управление на търговеца. По отношение на третия длъжник по договора - П. Г. Ф. - дори не бил правен опит за връчване на уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита /по делото липсвала нотариална покана, адресирана до нея/, като това обстоятелство представлявало самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

С отговора се въвежда възражение, че с четирите анекса банката-ищец е извършила недопустимо капитализиране на лихви и такси към олихвяемата главница. В тази връзка се позовават на съдебна практика (Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г„ II т. о.) и претендират – по делото да се установи общия размер на капитализираните суми през всички години и същите да бъдат приспаднати от претенцията, в случай, че съдът я счете за основателна.