Решение № 194 от 03.11.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Свиленград, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова в присъствието на прокурора Ц. Л. И. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20235620100538 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Х. М. Х. срещу Прокуратурата на Република България, с която се предявява иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че на 21.12.2022 г. срещу него било образувано досъдебно производство № 539/2022 г. по описа на РУ-Свиленград, като с постановление на 21.12.2022 г. бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв., която останала невнесена. Твърди, че с постановление на РП – Хасково, ТО – Свиленград от 06.07.2023 г. наказателното производство било прекратено, като постановлението било влязло в сила на 15.07.2023 г.

Твърди, че във връзка с така повдигнатото обвинение претърпял имуществени вреди, тъй като по ДП ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Твърди, че е претърпял и неимуществени вреди, тъй като до прекратяване на наказателното производство водено срещу него чувствал страх, несигурност, невъзможност да се почувства защитен, поради проявената от Прокуратурата необективност. Твърди, че фактът на повдигане на обвинение срещу него станал обществено достояние – на голям кръг от хора, включително и на работното му място, като това се е отразило на отношенията му с хората – близки и колеги, които започнали да се отнасят пренебрежително с него и да го коментират. Твърди, че в семейството му е настъпила силна тревога и притеснение, че може да бъде осъден и да загуби работата си. Поради отнемането на свидетелството му за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС и регистрационните табели за дълъг период от време, не можел да управлява МПС и е трябвало да ангажира близки и познати, за да посещава племенника си в болница в гр. Пловдив. Твърди, че въпреки прекратяване на наказателното производство е налице сериозна характерова промяна в поведението му, заради претърпените болки и страдания. Твърди, че оценя всички негативни преживявания на стойност 3000 лв.

1

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 3500 лв., от които 3000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в резултат на воденото срещу него наказателно производство /ДП № 539/2022 г. на РУ Свиленград, пр.пр. № 5777/2022 г. на РП – Хасково, ТО- Свиленград/, ведно със законната лихва от 16.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за воденото срещу него наказателно производство /ДП № 539/2022 г. на РУ Свиленград, пр.пр. № 5777/2022 г. на РП – Хасково, ТОСвиленград/, ведно със законната лихва от 16.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от РП-Хасково, ТО-Свиленград, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди се, че няма доказателства ищецът да е преживял и претърпял каквито и да било неимуществени вреди по характер и размер изложен в исковата молба от повдигнатото обвинение.

Поддържа, че претенцията е завишена по размер и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Твърди, че нямало данни и доказателство воденото ДП да е станало достояние на широк кръг от хора.

Твърди, че липсва причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и обвинението за престъпление от общ характер. Оспорва по основание и размер и претенцията за имуществени вреди в размер на 500 лв., като сочи, че липсват доказателства за действително заплатеното адвокатско възнаграждение. Също така счита, че делото не се е отличавало с голяма фактическа и правна сложност, поради което прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като счита, че възнаграждението за адвокат е прекомерно. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди, представляващи страх, несигурност, негативни емоции, занижено самочувствие, които да са вследствие на извършените действия от ответника, по повод на което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК от прокуратурата, като е прекратено ДП с постановление от 06.07.2023 г., както и претърпените имуществени вреди.

Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Съобразно дадения отговор на правния въпрос в Решение № 4 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о., ГК, пасивно легитимирани по исковете по чл. 2 ЗОДОВ са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.

2

Прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда /в този смисъл Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о., ГК/. Настоящия случай е такъв, тъй като въпросното прокурорско постановление е влязло в сила на 15.07.2023 г., последният не е искал продължаване на наказателното производство, съответно няма и как да е завършило наказателното производство с оправдателна присъда.

От приложеното по делото ДП № 539/2022 г. на РУ-Свиленград и пр.пр. № 5777/2022г. на РП-Хасково, ТО-Свиленград е видно, че същото е образувано на 21.12.2022 г. и е водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, след което с постановление от 22.12.2022 г. е привлечен в качеството на обвиняем ищецът Х. М. Х. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв.

/невнесена/. Към момента ДП е приключило с постановление от 06.07.2023 г. на основание чл. /чл.243, ал.1, т.1 и ал.2 НПК/, с което е прекратено наказателното производство и отменена мярката за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв. /невнесена/.

С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата се представлява от Прокуратурата на РБ и разследващите органи, в който случай също ще се получи обезщетение в пълна степен за самостоятелното увреждащо действие на неоснователно водено наказателно преследване, което е прекратено. В този смисъл Прокуратурата на Република България, в чиято структура са разследващите органи от РУСвиленград, носят отговорността спрямо увреденото лице в случая на прекратено наказателно производство в хипотезата на чл.243, ал.1, т.1 и ал.2 НПК, както е в настоящия случай. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи, които пряко осъществяват разследването. С оглед на изложеното са налице обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда на всички причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от неоснователно воденото срещу него и привличане в обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

По претенцията за неимуществени вреди:

При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 3

ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о., Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК./.

В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. В случая се претендират обичайните вреди, свързани с негативни чувства от водено срещу ищеца наказателно производство, без да се посочват и претендират вреди над обичайните.

Действително, видно от мотивите на прокурорското постановление, наказателното производство е прекратено поради липса на извършено съставомерно деяние. От заключението на назначената и извършена в хода на разследването съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза се установява, че в представените проби от кръв и урина, взети от Х. М. Х. не се установява наличие на наркотични/упойващи вещества и психоактивни медикаменти.