Решение № 310 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря Р. Т. Х. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110158974 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Н. Г. М. и Р. Ч. И. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност, при равни квоти по 1/2 от следните суми: 2495,70 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съда, сумата от 398,48 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., сумата от 41,03 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съд; сумата от 9,56 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент находящ се в гр. София, АДРЕС, аб.№ 358243, ап. 52:

За ответника Н. Г. М. - 1/2 или за сумите от: 1247,85 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съда; сумата от 199,24 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., сумата от 20,51 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съд; сумата от 4,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г.

За ответницата Р. Ч. И. - 1/2 или за сумите от: 1247,85 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съда; сумата от 199,24 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., сумата от 20,51 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г.- датата на депозиране на исковата молба в съд; сумата 1 от 4,78 лв. - лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Г. М. не е представил отговор на исковата молба.

Ответницата Р. Ч. И., представлявана от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. С. П., е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Оспорва твърдението за наличие на облигационно отношение между страните. Допълва, че като наследник на наследодателя Р. М. наследява активите и пасивите, възникнали до 30.12.2021 г. – датата на настъпване на смъртта. Оспорва истинността на положените подписи в представените с исковата молба протокол от проведено ОС на ЕС и приложение към него. Оспорва валидността на взетото на 14.05.2001г. решение на ЕС. Допълва, че не са спазени изискванията за редовно провеждане на ОС на ЕС, което е довело до недействителност на решението, като поддържа, че това е причината договорът с дружеството за топлинно счетоводство да не обвързва собствениците в сградата.

Оспорва представените от ищеца справки за задължения за ТЕ, като намира, че същите не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С тези аргументи моли за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е 2 налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия по делото договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.11.1992г. се установява, че процесният апартамент № 52, находящ се в гр. София, АДРЕС, е придобит от Р. Х. М.. Видно от представено удостоверение за наследници изх. № РОК23-УФ01-425/1 от 23.11.2023г., издадено от Столична община, район „Овча купел“ /лист 47 по делото/, Р. Х. М. е починала на 30.12.2021г., като оставила за наследници по закон - Н. Г. М. /син/ и Р. Ч.

3

И. /дъщеря/, които съгласно приложимата разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили притежавания от наследодателя имот при равни права – по 1/2. С оглед на гореизложеното и на основание нормата на чл. 153 ЗЕ, ответниците като собственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен № 358243, находящ се в гр. София, АДРЕС, ап. 52.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 14.05.2004г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение е посочено, че в имота за процесния период е имало два броя отоплителни тела с поставени ИРРО с дистанционен отчет и един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че поради неосигурен достъп за отчет на водомера, топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л/ден за един човек, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 2673,71 лева. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за 4 определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.