Решение № 1176 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300501781 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Е. К.-К. – процесуален представител на жалбоподателя М. М. С., ЕГН ********** от ***, против Решение № 2194 от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 15330/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. М. С., ЕГН ********** против „Център за психично здраве – С. З.“ ЕООД, ЕИК 000812208 осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл.

45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в периода от *** г. до *** г., вследствие издаването от страна на ответника на документ с невярно съдържание – Писмо с изх. № *** г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – *** г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че издаването на неверен документ официално писмо с изх. № *** г. с посочена невярна диагноза: „***“ и изпращането му на АСНС е довело до започване на производство по чл. 70 от НПК и именно поради издаването на документ с тази диагноза съдът е постановил жалбоподателят да бъде настанен в ***Болница, за да се извърши 1 съдебно-психиатрична експертиза за ***дни под охрана, а не амбулаторно.

Поддържа се, че съдебно-психиатричната експертиза на проф. д-р П.М. изцяло опровергава твърденията в документа за наличие на посочената диагноза.

Оспорва се изводът на съда за липса на причинно-следствена връзка между изготвянето на документа и претърпените неимуществени вреди, както и че писмото отразява единствено медицинското състояние на жалбоподателя, каквото е констатирано в Историята на заболяването. Посочва се, че от ЦПЗ С.

З. е приложена медицинска документация от *** г., която не касае издаването на оспорвания документ и която е обявена от ВКС за „документ от частен характер“, нямащ никаква правна тежест. Отделно от това се сочи, че жалбоподателят е осъдил ЦПЗ С. З. за действията през визирания периода, а именно *** г. Поддържа се, че от приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-психиатричната експертиза се доказва, че към *** г. жалбоподателят не е страдал от посочената в писмото диагноза, а от постъпилите по делото писма от СГС се доказва, че има две депозирани от проф. М. съдебно-психиатрични експертизи в производствата по ЧНД № 2032/2018 г., образувано по чл. 70 от НПК на СНС и ЧНД № 2235/2018 г., образувано по чл. 65 от НПК. В заключение се посочва, че вследствие издаването на документ с невярно съдържание и изпращането му на орган на власт на жалбоподателя са причинени неимуществени вреди, поради което се иска първоинстанционното решение да бъде отменено и бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Център за психично здраве – С. З.“ ЕООД, ЕИК 000812208, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя д-р П. Г. с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба.

Споделят се изводите на съда, че процесното писмо не е с невярно съдържание, като посочената в същото диагноза отразява здравословното състояние на жалбоподателя по време на хоспитализацията му в ЦПЗ С. З. от *** г. до *** г., каквото било отразено в медицинската документация и в Историята на заболяването. В тази връзка се намира за правилен и обоснован изводът на съда за липса на противоправно поведение от страна на ЦПЗ С. З.

Поддържа се като правилен и изводът на съда за липса на причинноследствена връзка между изготвеното писмо до АСНС и претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди от назначената му стационарна съдебнопсихиатрична експертиза за ***дни в ***Болница с оглед дискрецията на съда за настаняване на жалбоподателя за принудително психиатрично изследване или не. Акцентира се върху представената по делото експертиза на проф. д-р П.М. и тази, която е приетата по ЧНД 2032/2018 г. по описа на СНС, като се поддържа, че се касае за различни експертизи, доколкото първата била изготвена по ЧНД № 2235/2018 г., ДП № 74/2018 г. по описа на СО на СП.

Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото 2 доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.

М. С. против ответника „Център за психично здраве – С. З.“ ЕООД с твърдения, че на *** г. управителят на ЦПЗ С.З. е изпратил невярно официално писмо с изх. № *** г. до Апелативен специализиран наказателен съд, в което се твърдяло, че ищецът бил настанен от *** г. до *** г. в ЦПЗ С. З. по нареждане на Районен съд – Стара Загора за изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза и му била изготвена такава експертиза с диагноза:

„***“. Твърди се, че наистина на *** г. незаконно и насила ищецът бил завлечен от полицията в ЦПЗ С. З. с незаконно постановление на прокурор от Районна прокуратура – Стара Загора и за незаконните действия Прокуратурата на Република България и ЦПЗ С. З. били осъдени по гр.д. № 12629/2016 г. по описа на СГС и по гр.д. № № 449/2019 г. по описа на ВКС.

Поддържа се, че ищецът категорично отказал да подпише информирано съгласие за лечение и предвид липсата на съдебно разпореждане, задържането му било абсолютно незаконно, отказал и каквито и да е било прегледи от лекари, така че епикризата нямало как да се изготви, освен в нарушение на закона. От това се прави извод, че управителят на ЦПЗ С. З. за пореден път е съставил неистински документ във вреда на ищеца. В резултат от този неистински документ му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в това, че бил злепоставен и отново незаконно бил обявен за луд пред държавна институция и срещу него започнало производство по чл. 70 от НПК и му била назначена съдебнопсихиатрична експертиза за ***дни в ***болница под охрана, която доказала, че е психически здрав. За това, че не е психично болен, представя писмени доказателства. Поради претърпените неимуществени вреди се иска да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 5 100 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – *** г., до окончателното изплащане на сумата.

С подадения от ответника в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба се оспорва искът по основание и размер. Твърди се, че не е налице противоправно поведение при изготвяне на процесното писмо, като в същото са отразени обективно реални факти и обстоятелства относно престоя на ищеца в лечебното заведение. Сочи се, че информацията била изискана от съдебен орган и ответникът е бил длъжен да я предостави. Поддържа се, че ищецът сам признавал, че на *** г. е бил настанен в лечебното заведение за изготвяне на стационарна съдебнопсихиатрична експертиза в изпълнение на постановление от 20.12.2013 г. на прокурор от Районна прокуратура – Стара Загора. Твърди се, че по време на хоспитализацията на ищеца са извършени необходимите прегледи, изследвания и други медицински дейности с цел правилно диагностициране и лечение. Поставената диагноза, посочена в медицинската документация, отразявала становището на лекуващия лекар за 3 състоянието на ищеца през периода на престоя му в лечебното заведение, а не трайното му психическо състояние. Оспорва се на базата на това писмо на ищеца да е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като писмото било изискано по ВНЧД № 259/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, а към исковата молба била приложена съдебнопсихиатрична експертиза, назначена по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г. по описа на СО на СП), и протокол от съдебно заседание по ЧНД № 2032/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд.

От фактическа страна по делото е установено, че с постановление от 20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2023 г. по описа на Районна прокуратура – С. З. е разпоредено на началника на Първо РУ Полиция при ОДМВР С. З. да организира преглед на М. М. С. от дежурен психиатър при ЦПЗ С. З.

Съгласно представената история на заболяването С. е постъпил в ЦПЗ С.

З. на *** г. и е изписан на *** г. с окончателна диагноза: „***“. По време на престоя в ЦПЗ С. З. на същия са извършени задължителните изследвания.

С Решение № 260 от 14.02.2020 г. по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., ЦПЗ С. З. е осъден да заплати на М. М. С. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от подлагането на медицински дейности по установяване и лечение на психично разстройство през периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г.

В отговор на постъпило в ЦПЗ С. З. писмо от Апелативен специализиран наказателен съд по ВНЧД № 259/2018 г. III въззивен състав е изпратено писмо с изх. № *** г., съгласно което лицето М. М. С. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ С. З. На *** г. същият е бил доведен от органите на МВР с постановление на Районна прокуратура – С. З. от 20.12.2023 г.

(преписка № 6010/2013 г.). След консултация с психиатър от доболничната помощ е насочен за хоспитализация в условията на спешност в Звено за лечение на тежки психически разстройства в ЦПЗ С. З. Пациентът е дал устно съгласие за постъпване в отделението, но е отказал да подпише информирано съгласие за лечение. Отказал е прием на медикаменти по излизане на съдебно решение по дело аз лечение по чл. 89 от НК. След явяване в съдебно заседание на *** г. е заявил, че ще обжалва наложената мярка. Изписан е до окончателното съдебно решение. Диагноза при изписването: ***. На *** г. е доведен от органите на МВР, след преглед от психиатър е насочен в условията на спешност към ДПБ Р. предвид психотично мотивираното му агресивно поведение, застрашаващо живота и здравето предимно на околните и съгласно ЗЗ. Диагноза: *** ***.

На 03.07.2018 г. е проведено съдебно заседание по НЧД № 2032/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, образувано по предложение от Специализираната прокуратура по реда на чл. 70 от НПК и приключило с определение за настаняване на М. М. С. – обвиняем по ДП № 74/2018 г. по описа на СО – Специализирана прокуратура, пр.пр. № 811/2018 г. на 4

Специализирана прокуратура за изследване в психиатрично заведение – ***Болница, гр. С. за срок от ***дни. В съдебното заседание е прието заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице проф. д-р П.М..

На *** г. по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.) по описа на СО на Специализирана прокуратура, пр.пр. № 811/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура на М. М. С. е извършена съдебнопсихиатрична експертиза от проф. д-р П.М., при която е установено, че няма данни, които да потвърждават наличие на симптоми на психично заболяване у същия. Има медицински документи, които определят състоянието „психично здрав“ на С..

По време на изследванията не са открити симптоми на психични разстройства, които да отговарят на реда и критериите (интелектуален, мисловен и волеви) на чл. 89 от НК, а именно: краткотрайно или продължително „разстройство на съзнанието“. Към периода, в който се твърди, че С. е извършил деяние не е имал пречки от медицински характер да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. От друга страна при него се изразяват определени акценти на личността, които не го лишават от базисните психични годности да разбира и ръководи постъпките си. По време не правните процедури С. е бил и сега е със запазени годности да разбира свойството и значението на случващото се. Той е бил и е годен да ръководи поведението си. Няма пречки от медицинско естество, които да го възпрепятстват да се защитава сам.