Решение № 5550 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5550 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110210120 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. М. от гр. София, ж.к. „*** 1А“, № 527, вх.5, ет.2, ап.100 против Наказателно постановление № 23-4332011294/15.06.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че фактическата обстановка не е правилно пресъздадена в АУАН и в НП, поради което и неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

В съда е постъпила и жалба от адв.Д. С. – САК – пълномощник на жалбоподателя, в която се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на атакуваното НП. В тази връзка се сочи нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и неяснота по отношение на приложената санкционна норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП, която съдържала три различни хипотези и на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, съдържаща общо седем отделни хипотези, което съществено ограничавало правото на защита на нарушителя.

На следващо място, в жалбата се излагат аргументи, че не било възможно лекият автомобил марка „***“ да се е движел от дясно на автомобила, упрявляван от жалбоподателя, тъй като пътното платно било с една пътна лента за движение в указаната посока. Сочи се, че настъпилото ПТП било заснето от намираща се на близо камера, като записът бил предоставен на контролните органи от ОПП- СДВР, въпреки което обаче било издадено обжалваното НП срещу водача на лекия автомобил марка 1

„Мерцедес“ – жалбоподателят М..

В заключение се отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема отношение по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2023 г. около 07:35 часа в гр. София, по бул. „Христофор Колумб“ в посока Терминал 2 на летище София се движел лек автомобил марка „***“ с рег. № СВ *** СА, управляван от св.В. А.. Пътната лента за движение в тази посока била една, като малко преди кръстовището в ул.“Продан Таракчиев“ се оформяли две пътни ленти, по една за движение на дясно и на ляво. Малко преди управлявания от св.А. автомобил в същата пътна лента и посока се движел лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ *** РС, управляван от жалбоподателя П. М.. Автомобилът „Мерцедес“ се изнесъл в лявата пътна лента, след което без да пусне мигач предприел маневра завой на дясно, за да навлезе в намиращия се на административен № 78, паркинг. Настъпил удар между движещият се направо в дясната пътна лента лек автомобил „***“ и завиващия на дясно от лявата пътна лента лек автомобил „Мерцедес“.

На мястото на произшествието бил изпратен полицейски екип в състав св.А. Д. и колегата му Венцислав Гаврилов - мл.автоконтрольори в СДВР – ОПП.

След проведен разговор с водачите на двете МПС, участници в ПТП и след оглед на щетите по тях, св. Д. съставил срещу жалбоподателя П. В. М., АУАН, бланков № 960496/18.05.2023 г. за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В акта било описано, че на 18.05.2023 г. около 07:35 часа в гр.

София по бул.“Христофор Колумб“ с посока на движение от ул.“Източна тангента“ към ул.“Продан Таракчиев“ П. М. управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № СВ *** РС, като до входа на паркинга на № 78, при маневра свързана със „завой на дясно“ за навлизане в крайпътен имот (паркинг) не се съобразява с попътно движещия се отдясно лек автомобил „*** 335“ с рег.№ СВ *** СА и става причина и участник в леко ПТП с него.

Актът бил предявен и подписан от нарушителя на същата дата, без възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възръжение срещу акта с вх. № 57286/22.05.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН и след преценка на подаденото възражение като неоснователно, на 15.06.2023 г. било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което при 2 идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП жалбоподателят М. е санкциониран, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 10.07.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, от гласните доказателствени средства –показанията на свидетелите Д. и А., както и от приложените по делото ВДС – видеозапис.

Съдът се довери на заявеното от свидетеля –актосъставител Д. и от св.

А. –участник в ПТП, от показанията на които се установява, датата и мястото на настъпване на ПТП, както и механизма на същото. В подкрепа на изложеното от свидетелите са и приложените по делото протокол за ПТП и скица, както и собственоръчно попълнената декларация св.А. и изисканата от съда схема на организацията на движението на бул.“Христофор Колумб“ в района на административен номер 78.

По –нататък следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (Решение № 206/15.01.2019 г. по дело № 913/2018 г. на ВКС, Решение № 390/2009 г. по н. д. № 393/2009 г. на ВКС, II н. о. и др.), допустимо е да бъдат ползвани случайни или нарочни видеозаписи от събития на обществени места за установяване на значима за предмета на доказване по делото информация.

Въз основа на това, съдът прие представения по делото CD диск, съдържащ видео файлове със записи на инкриминираното деяние, като годно доказателствено средство.

При прегледа на записа се установява възприетата от съда фактическа обстановка, поради което тезата на жалбоподателя, развита както във възражението му срещу АУАН, така и в жалбата, следва да се приеме като опит за изграждане на защитна версия. Именно неговото поведение при управление на МПС и предприемане на маневра завой на дясно от лявата пътна лента е станало причина за настъпване на ПТП, като не отоговаря на обективната истина твърдението му, че неговият автомобил е бил ударен отзад от автомобила, управляван от св. А..

Съдът кредитира писмените доказателства по делото - приложените заповеди, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО - първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият- да издава наказателни постановления.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно – наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на 3 обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Видно от т. 3. 6 на издадената на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., атакуваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, а по силата на т. 1.3.2 от цитираната заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове на чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно, така че нарушителят е в състояние да възприеме неговите фактически и правни рамки и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил.

Неоснователно е възражението, че НП е издадено без да се съобразят възраженията срещу АУАН - разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН вменява задължение на АНО да прецени възраженията срещу АУАН, но не и да излага подробни мотиви относно причините, поради които тези възражения са счетени за неоснователни, а след като е НП е издадено, очевидно е, че възраженията на жалбоподателя не са били споделени.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП , водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От доказателствата по делото категорично се установи от обективна страна, че жалбоподателят П. М. е предприел маневра, при която се отклонил на дясно по платното за движение и при която е навлязъл в съседната пътна лента, в която се е движил автомобила на свидетеля А., без да се съобрази с положението на автомобила на свидетеля, като при маневрата не е пропуснал попътно движещия се от дясната му страна автомобил и поради това е настъпило произшествие. Предвид изложеното явно е налице нарушение на цитираната разпоредба, като е налице и пряка причинна връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилото произшествие. Що се касае до мястото на извършване на нарушението съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че същото е настъпило на бул.“Хр.Колумб“ в близост до входа на крайпътен имот (паркинг, находящ се на 4 административен номер 78).

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като настоящият не е такъв. Макар деянието да не е било извършено умишлено, то е осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да управлява МПС е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като незнанието на закона не е извинително), че преди извършване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да я извърши като съобрази местоположението на другите участници в движението, съответно да пропусне движещия се по дясната пътната лента автомобил, преди да навлезе в нея, което не е направил и това негово поведение е довело до настъпване на произшествието, при което са причинени материални щети на двата автомобила.

На следващо място, правилно за извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200 лева за водач. Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса са ревизиране размера на наказанието. Във връзка с възражението за нарушено право на защита, поради непосочване на точната нарушена хипотеза от санкционната норма, съдът намира, че последното дори и да съставлява нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените. Тук следва да се вземе предвид, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е правото на защита на наказаното лице. За да е ограничено правото на защита следва да е налице неяснота при описанието на нарушението, при което да не могат да се разберат времевите и пространствените му параметри.