Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1719 от 21.07.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5761/2024
Вид
Решение № 1719
Подписан
21.07.2025
В сила
07.08.2025
Състав
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 1719 гр. Бургас, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120105761 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника М. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.

Б., ж.к. *** че същата дължи на “АПС БЕТА България”, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, сумата от 1564.82 лв. неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/01.09.2021г., сключен между длъжника и “Стик Кредит” АД, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2024г. до окончателнотоизплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл.410 ГПК № 2578 от 24.07.2024г. по ч.гр.д. № 4987/2024г. на БРС.

В исковата молба, се твърди, че вземането на ищеца произтича от сключен между “СтикКредит” АД, в качеството му на кредитодател и М. А. А., в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***, който договор бил сключен от разстояние по електронен път по силата на ЗПФУР, чрез системата на кредитодателя за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при сключване на договора на ответницата била предоставена цялата информация, необходима по закон. По силата на така сключения договор бил отпуснат заем на ответницата от 1600 лв., която сума следвало да бъде върната на 24 вноски, всяка в размер на 232.64 лв., с краен падеж на последната вноска по кредита –01.09.2023г., съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР от 48.63 %. Сочи се, че съгласно чл.51 от ОУ към договора, било уговорено “Стик - Кредит” АД да уведомява длъжника, чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер на и-мейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023г., “Стик-кредит” АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на ищеца “АПС Бета България” ЕООД, като вземанията по договора били индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди се, че ответницата не 1 изпълнила задълженията си по договора до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Сочи се, че ответницата била уведомена за извършената цесия на посочения от нея настоящ адрес, както и по посочената от нея електронна поща на 24.07.2023г. В случай, че съдът не приеме уведомяването на ответницата на посочения от нея електронен адрес за надлежно извършеното, то ищецът моли същото да бъде прието за надлежно извършено с настоящата искова молба. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника - адв. Р. Д., с който предявеният иск се оспорва по основание. Застъпва становище, че от така представените от ищеца доказателства не се установява сключването на договора по електронен път, респ. че ответницата е приела клаузите на договора, вкл. и начина на уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост.

Излага довод, че няма доказателство, че ответницата е получило съобщение за предсрочна изискуемост, а в клаузата на чл.24 от процесния договор, регламентираща настъпването й, липсва изрично приравняване на опита за доставяне на съобщението за предсрочна изискуемост на фактическото му получаване. Ето защо моли съдът да приеме, че ответницата не е получила съобщението за настъпила предсрочна изискуемост. С оглед горното, счита, че ответницата не е надлежно уведомена и за извършена цесия.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.

Преди първото по делото съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковите претенции, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Назначения му особен представител – адв. Р. Д. депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***/01.09.20221г. със страни със страни „СТИК-КРЕДИТ“ АД, в качеството на кредитор и М. А. А., ЕГН **********, в качеството на потребител (за краткост Договора).

С чл.1 от Договора кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 1600 лева при лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 42.58 %; Общата сума за плащане по Договора е 2459.69 лева. Срокът за погасяване е 24 месеца. Лихвеният процент при просрочени плащания – 10 %. Договорът съдържа и погасителен план. В чл. 2 е посочено, че неразделна част от Договора са Приложение 1 – заявление за кредит, Приложение 2 – Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние (за краткост ОУ). На последната страница от Договора се съдържа изявление, че Договорът и приложенията към него са предоставени на потребителя в електронна форма в създадения от него профил в уебсайта на кредитора на адрес ***. Според чл.17 от Договора потребителят се задължава в срок до три дни от сключване на Договора да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция по начина и реда и отговарящо на условията на раздел VI Обезпечения от ОУ. При неизпълнение на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка по чл. 45 в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като потребителят ще заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка/ е в размер на 5583,25 лева.

Сключването на договора за кредит е предмет на раздел VIII от ОУ „Сключване на договор за кредит. Предоставяне и погасяване на кредита“. В чл.32 е предвидено, че проектът на договора за кредит се предоставя на потребителя на хартиен носител.

Потребителят трябва да прочете договора и ако го приеме, трябва да го подпише собственоръчно на всяка страница. Едва след подписване на Договора за кредит може да се премине към усвояването на сумата по него. В ОУ не се съдържат клаузи относно сключването на Договора от разстояние, напротив – предвидено е, че заявлението за кредит се подава в офис и се попълва от служител чрез задаване на въпроси от формуляр, изложен в обектите на кредитора. Бланката на СЕФ се предоставя на хартиен носител, след като потребителят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита (чл.4 и чл. 9).

2

На 12.07.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни „Стик кредит“ АД (цедент) и „АПС БЕТА България“ ЕООД (цесионер), по силата на който вземането на цедента по Договора е прехвърлено на цесионера (за краткост Договор 1). Според чл.4.3 от Договор 1 цедентът упълномощава изрично цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците. Представено е и изрично пълномощно от същата дата.

По делото е представено като приложение към исковата молба уведомление за цесия, което изхожда от ищцовото дружество, адресирано до длъжника ответник, съдържащо информация за цесията, което няма данни да е връчено на ответника.

На 23.07.2024 г. е входирано в БРС заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. А. А., по което е образувано ч. гр. дело № 4987/2024 г. по описа на съда. На 24.07.2024г. съдът издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2578, с която разпорежда длъжникът (ответникът в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: сумата от 1564 лв. неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/01.09.2021г., сключен между длъжника и “Стик Кредит” АД, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Заявлението на дружеството е отхвърлено за вземане в размер на 3407.12 лева неустойка, претендирана поради непредоставяне на обезпечение и вземане от 716.53 лв. – договорна лихва. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, , на основание чл.415 от ГПК на заявителя е указано да предяви установителен иск.

Ищецът е представил по делото и справка за изпратените от кредитора до длъжника СМС съобщения по Договора /л. 24/, видно от която „Стик кредит“ АД е потвърдил получаването на плащания от страна на ответника в общ размер на 1978.98лв.

Представена е разписка за извършено плащане от 01.09.2021г., генерирана от електронния сайт на “Изи Пей” АД, видно от която на така посочената дата е бил нареден превод от ищеца в полза на ответницата за сумата от 620.02 лв., с посочено основание “Паричен превод към EasyPay; кредит № *** рефинансиране на кредит № ***” При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

В случая се твърди, че процесния договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Преди да се да се отговор на въведените от особения представител възражения касаещи уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, следва да се отговори на въпроса сключен ли е между страните договор за кредит с посочените параметри и усвоявана ли е по него заемната сума.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за кредит от разстояние.

Според чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

В становище от 28.04.2025г. дружеството твърди, че процесния договор за кредит е сключен по електронен по реда на ЗПФУР, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, т.е. касае се за електронен документ. Според разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.

Следователно не съществува пречка за ищеца да представи Договора на хартиен носител, което той е сторил. Договарянето между кредитор и длъжник се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние.

Според чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от 3

Търговския закон, а за електронните изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) - т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. От Договора не се установява страните да са постигнали подобно съгласие помежду си, поради което не може да се приеме, че кредитополучателят е изявил воля за сключване на договора. Приложените от кредитора ОУ не съдържат процедура за сключване на договор за кредит от разстояние, макар да носят такова наименование, като според същите страните са уговорили Договорът да бъде сключен на хартиен носител и саморъчно подписан на всяка страница, което условие не е изпълнено.