Определение № 248 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Пазарджик, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. И. като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело № 20235200900001 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба вх. №70/05.01.2023г. от : ФИНАНСОВА КЪЩА ООД с ИК:201468865,седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул.

Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В.№, ет., ап. с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗДД и цена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.Ищеца е направил доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства- и За установяване на твърдените от мен факти и обстоятелства представям и моля да приемете следните писмени доказателства и назначаване на съдебно - счетоводна експертиза с поставени въпроси:

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците К. А. И. и Ч. А. И., с постоянен адрес: гр. П., ул.И. В. , ет., ап. чрез адв. Н. П. от АК-Пловдив Съдебен адрес: гр. П., ул. „Т.Х.“ № ,с който изцяло оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца и представената от него фактическа обстановка, която в действителност е съвсем друга. По доказателствата:Моля да бъдат представени в оригинал споразумение от 07.12.2017 и Анекси. Оспорва ги и с оглед представянето им в оригинал и според това дали ищецът ще се ползва от тях, ще конкретизирам оспорването си. Оспорва авторството за ответниците на всяка от страниците с положени подписи.Моли да ми бъдат допуснати при режим на довеждане 3-ма свидетели за доказване на различни обстоятелства от настоящия отговор.Моли допускане на ССЕ да отговори на въпроси посочени в отговора.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „ФИНАНСОВА КЪЩА“ ООД гр.Пловдив като обосновава неоснователност на изложените съображения за недължимост от ответниците на претендираните суми по договорите са заем, по изложени доводи в същата.:Излага съображения за направените доказателствени искания.Сочи доказателства.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ от К. А. И. и Ч.

А. И.,,в който поддържат възраженията, датаилно развити в т. 1 от отговора на ИМ, а 1 именно че исковата молба е нередовна. Поддържа оплакванията, свързани със ЗПК, ЗЗП и възраженията за неравноправни клаузи,Поддържаме възражението за погасяване по давност с 3- и съответно 5-годишен срок,както и всички останали възражения посочени в отговора на исковата молба . Поддържаме доказателствените искания.Моли ищецът да представи в оригинал Споразумение от 07.12.2027г. Моля ищецът да представи в оригинал Договор 132 и Договор 183, както и приложените с исковата молба Анекси към тях. Оспорваме ги.

Оспорваме авторството за ответниците и ще конкретизираме оспорванията след представянето им в оригинал от ищеца.Ще ангажираме допълнителни доказателства и доказателствени искания след конкретизация на исковата молба от ищеца.

След оставяне без движение на исковата молба с молба вх.№5675 от 19.06.2023г. от „Финансова къща РУМ“ООД е направил уточнения в съответствие с разпореждане на съда и е формулирал надлежен петитум.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от от неизпълнен договор за кредит №132/23.07.2013г. с последващи анекси и договор за кредит №183/22.01.2015г. и последващи анекси и споразумение от 07.12.2017г. от ответниците по делото..

Съдът счита, че в случая е допустима претенцията на ищеца за главница в р-р на 150 000лв.,както и законната лихва за забава която представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, с оглед изложените в исдковата молба обстоятелства.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с исковата и допълнителна молб и отговори на исковата молба писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Следва да се даде възможност на страните да упражнят процесуалните си права .

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени искове от представлявана от ФИНАНСОВА КЪЩА ООД с ИК:201468865,седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул.

Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В.№, ет., ап. с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗДД и цена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.Кмета на общината Т. П.

2

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени искове от „ФИНАНСОВА КЪЩА “ ООД с ИК:201468865,седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А.

И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И.В.№, ет., ап. с правно основание: чл.

124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗДД и ц ена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.

Исковете се основават на следните обстоятелства: На 23.07.201 Згод. е сключен Договор за кредит №132/23.07.201 Зг., по силата на който ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:201468865 отпуска кредит на К. А. И., ЕГН: - кредитополучател 70000лв (седемдесет хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до 23.01.2014г., при 5% месечна договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник по договора за кредит е Ч. А. И., ЕГН:**********. Кредитът е усвоен от кредитополучателя.

За обезпечение на кредита е сключен договор за особен залог между Ч. А. И., ЕГН:********** - залогодателя и ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД - заложен кредитор от 23.07.201 Зг., към Договор за кредит №132/23.07.201 Зг към върху бъдеща продукция тютюн „Ориенталски“, I-ва класа, реколта 201 Зг. от 150/дка, засадени в землището на с. А.

К. върху земя, стопанисвана от залогодателя.

С Анекс №1/01.11.201 Зг., крайният срок на договора е удължен до 27.05.2014г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 22.01.2015г.,крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 06.03.2017г.,крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените и неизплатени договорни лихви.

На 22.01.2015год. е сключен Договор за кредит №183/22.01.2015г., по силата на който ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:201468865 отпуска кредит на К. А. И., ЕГН:

- кредитополучател 200000лв (двеста хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до 22.06.2016г., при 5% месечна договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник по договора за кредит е Ч. А. И., ЕГН:**********.

С Анекс от 27.04.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 05.08.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 06.03.2017г., крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

Със споразумение от 07.12.2017г. е удължен срокът за плащане и е уточнено по коя сметка на кредитора следва да се плати.

С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените и 3 неизплатени договорни лихви.

Към настоящият момент не е изплатено задължението на заемополучателите. По договорите има единствено частични плащания на договорни лихви по договорите за заем, като главниците не са погасявани.

Общото задължение по двата договора за заем 1 247 118.41лв (милион двеста четиридесет и седем хиляди сто и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки) Ето защо, представляваното от мен ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД има правен интерес от предявяване на осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД спрямо Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и в условията на евентуалност иск с основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, По правото:

Договорът за заем е реален и неформален договор. Следователно за валидността на договора не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването е достатъчно за действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него.

Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на засмателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на засмателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици (в този смисъл са Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о.).

В настоящия случай договорите са сключени при пълно съгласие с всички клаузи на договорите.С настоящата искова молба се представя процеснините договори за заем, с анексите към тях, както и платежни нареждания за превод на сумите по договорите и разписки за получени суми в брой от ответниците. В основанието на плащането е посочен номера на договора за заем. То този начин се установява, че сумата е предена на ответниците. В случая, от предствените с исковата молба доказателства, се установява съществуването на всички елементи от фактическия състав на договора за заем, съответно е доказана основателността на ищцовата претенция.

В случай, искът с основание по чл.240 от ЗЗД бъде отхвърлен, то моли да бъде разгледан евентуален иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗЗД:

„Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.” Считам, че е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** без то да е дължимо и причинно-следствената връзка между обогатяването на ответниците и обедняването на ФК РУМ ООД вследствие на извършеното плащане. В допълнение отбелязвам, че при иск за връщане на недължимо платени суми, ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на 4 ответника, в случая, че е заплатил процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, а именно: Решение №89 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1184/2012 г. на Върховен касационен съд, както и Решение № 167 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 6043 /2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.